Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал.6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. П. Х. от гр. И.д против решение 364 от 11.02.2014г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. 3130/2013г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт 261301848 от 04.07.2013г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден в оспорената част с решение 957 от 10.09.2013г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П..

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради наличие на всички касационни основания по чл. 209, т.3 АПК - необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Касационният жалбоподател счита, че ревизионният акт в частта, в която се установяват задължения за задължителни осигурителни вноски за периода 2006 - 2009г. е нищожен, тъй като разпоредбата на чл. 124а ДОПК е в сила от 15.02.2011г., няма обратно действие и не се прилага за данъчни периоди преди влизането й в сила. Оспорва изводите на съда относно началното салдо към 01.01.2006г. Твърди наличието на парични средства, получени по договор за прехвърляне на парични средства срещу полагане на грижи в размер на 180 000 долара, които са били разполагаеми към тази дата. Счита, че при формиране на началното му салдо за ревизираните периоди, следва да бъдат взети предвид наличностите на парични суми по банковите му сметки.

Счита за неправилна преценката на съда относно разходите, представляващи парични вноски в Булгнайс ООД. В тази връзка посочва, че за 2007г. и 2008г. по делото е установено, че вноските са преведени от личната му банкова сметка по банковата сметка на дружеството, поради което неправилно сумата е включена в паричния поток единствено като разход. Счита, че при коректно отразяване на факта, че сумите са налични по банковата му сметка, то...