Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на община Л. против решение № 697 от 07.02.2018 г. постановено по адм. дело № 12236 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град (АССГ).
Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че АССГ неправилно е приел, че методиката за оценка на офертите е незаконосъобразна, като приета в нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (ЗАКОН ЗЗД ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП, отм. ). Излага, че първоинстанционният съд не е констатирал обстоятелството, че т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата), приета с ПМС № 57/28.03.2017 г., визира две нарушения – „неправомерни критерии за подбор и/или за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие“, като ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г. (ОП „РР”) не е конкретизирал коя от посочените хипотези на т. 9 е послужила като основание за определяне на финансова корекция. Счита, че това е съществен порок на оспорвания административен акт, водещ до пълна неяснота за какво точно е санкционирана община Л. и ограничаващ правото й на защита. Излага твърдения за необоснованост на съдебния акт с оглед обстоятелството, че АССГ неправилно е приел, че при изчисляване размера на финансовата корекция за основа следва да бъде взета стойността на целия договор, доколкото проектът не е финансиран 100% от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове. Предвид изложеното прави искане обжалваното решение да бъде отменено.
Ответникът – Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г. (ОП „РР”), изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АССГ следва да бъде потвърдено по съображения изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.
С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на община Л. против решение № РД-02-36-1112 от 10.10.2017 г. на заместник-министъра на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и ръководител на УО на ОП „РР” и е осъдил община Л. да заплати на МРРБ разноски в размер на 200, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението съдът е е установил, че във връзка с изпълнението на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДПБФП) по ОП „РР“, схема за безвъзмездна финансова помощ BG161РО001/4.1-05/2011/ „Подкрепа за реконструкция/обновяване и оборудване на общински лечебни заведения в общини извън градските агломерационни ареали“ от община Л. е проведена обществена поръчка и е сключен договор № BG161Р0001/4.1-05/2011/014-U-06 от 28.10.2013 г. с предмет: „Изпълнение на мерки за разпространение на информация и публичност в рамките на проект „Преустройство и оборудване на МБАЛ - гр. Л.", между община Л. и изпълнителя „Графимакс 02“ ООД на стойност 7 515, 00 лв. без ДДС. Оценяването на офертите в процедурата е извършено по критерий „Икономически най - изгодна оферта“ при псочени в методиката показатели и тежести в комплексната оценка (Ei): (Ei) = (Ti) + (Oi), c максимален брой от 100 т., от които Ti - качество на техническото предложение - с тежест 70%, Oi - ценово предложение - с тежест 30 % т. Оценката на техническото предложение е формирана като сбор от оценките на четири подпоказателя: Ti = Tin + Til.2 + Til.3 + Til.4 (Анализ на участника - макс. 20 т., Художествено-графични проекти или мостри - макс. 40 т., Качество на разработените материали - макс. 10 т. и Методология на участника за изпълнение на договора - макс. 30 т.). Съгласно методиката по подпоказател „Анализ на участника“ се оценява „Точност и изчерпателност на дефинираните от участника възможни рискове" с 10 бр. точки, „ясно дефиниране на някои потенциални рискове" - 5 т. По подпоказател - Качество на разработените материали - 10 т. се присъждат ако предложените технически параметри на всички продукти са по-добри от техническите параметри, формиращи основните изисквания на възложителя; 5 т. – ако предложените технически параметри са малко по-добри от техническите параметри, формиращи основните изисквания на възложителя; 2 т. – ако предложените технически параметри на участника съответстват на техническите параметри, заложени в ТС. По подпоказател „Методология на участника за изпълнение на договора" се оценява „адекватност и изчерпателност на планираните организационни дейности", с 20 т. - ако са описани всички дейности, с 5 т. - ако са описани дейности. За подпоказател „Художествено-графични проекти" се присъждат 40 т. за максимален ефект на въздействие, 20 т. за недостатъчна степен на креативност и оригиналност и 10 т. - за предложен дизайн, който не е информативен и оригинален и не са спазени напълно изискванията за визуална идентификация на ОП „РР“.
С писмо, изх. № 99-00-6-9138 (5) от 13.07.2017 г. община Л.е е уведомена, че във връзка с регистриран сигнал нередност № 1326 относно съмнения за нарушения при изпълнение на ДПБФП, има право да представи коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира искане да не се налага финансова корекция или да се намали нейният размер. В писмото е отразено първоначалното становище на УО на ОПРР касаещо сигнала за нередност и е описано и анализирано нарушението. От общината с писмо вх. № 99-00- 6-9138(6) от 01.08.2017 г. е постъпило е мотивирано становище във връзка с дадената й възможност.
Издадено е решение № РД-02-36-1112от 10.10.2017 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОП „РР”, с което е приключен сигнала за нередност, във връзка с установено нарушение при провеждането на обществена поръчка чрез отрита процедура с предмет: „Изпълнение на мерки за разпространение на информация и публичност в рамките на проект „Преустройство и оборудване на МБАЛ - гр. Л.“, финансирана по ОП "РР", при изпълнение на ДПБФП с peг. № BG161РО001/4.1-05/2011/014. Установеното нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗОП отм. е квалифицирано като нередност по т. 9 от раздел 1 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Определена е финансова корекция в размер на 10 % от всички допустими разходи върху договор № BG161PО001/4.1-05/2011/014-U-06/28.10.2013 г. с предмет: „Изпълнение на мерки за разпространение на информация и публичност в рамките на проект „Преустройство и оборудване на МБАЛ - гр. Л.", сключен между община Л. и изпълнителя „Графимакс 02“ ООД. Изчислената финансова корекция е в размер на 901, 80 лв. с ДДС, която е разпределена, както следва: - сума в размер на 637, 80 лв. с ДДС - неверифицирана от УО на ОП "РР" в искане за окончателно плащане № BG161PО001-4.1.05-0014-C0001-M0010 (изх. № на МРРБ 99-00-6-8779 от 11.03.2016 г.) и сума в размер на 264, 00 лв. с ДДС, представляваща верифицирана и изплатена безвъзмездна финансова помощ, прихваната от УО на ОПРР в искане за окончателно плащане № BG161PО001-4.1.05-0014-C0001-M0010 (изх. № на МРРБ 99-00-6- 8779 от 11.03.2016 г.).
Въз основа на така установеното АССГ е приел, че оспореното решение е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Обсъдил е легалната дефиниция за “нередност” съгласно чл. 2, т. 36 на Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. Приел е, че от страна на община Л. е допуснато твърдяното нарушение. Изложил е, че нарушението е възпрепятствало необосновано участието/избора на други лица в процедурата и има негативно финансовото отражение. Съдът е счел, че правилно е приложен пропорционален подход при определяне на корекцията, тъй като видът на нарушението, а именно - незаконосъобразна методика, води до накърняване на основните принципи, регламентирани в чл. 2 на ЗОП отм. , но финансовото отражение не е и не може да бъде конкретно определено.
Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Правилен е изводът на АССГ, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Спорът е за приложението на материалния закон.
По делото не е спорно, че община Л. има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2, т. 37 Регламент № 1303/2013 г. В качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, общината е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейски фонд за регионално развитие.
Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за недоказаност на нарушение на националното право и за липса на нередност. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗОП отм. методиката за оценка на офертите трябва да съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател. Административният съд правилно е приел, че процесната методика за оценка на офертите е неясна. Използваните от възложителя изрази, съдържащи се в предпоставките за оценяване по показателя за оценка „Качество на техническото предложение“ водят до извода, че той не съдържа достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по него.
Съгласно методиката за определяне на комплексна оценка на офертите техническото предложение се оценява по съответните подпоказатели, за оценяването на които са формулирани няколко нива на оценка. По показател „Качество на техническото предложение“ се оценяват четири подпоказателя с различен брой точки, като по тях са изброени предпоставки, които възложителят е счел за изискуеми за оценяване с определен брой точки. За най-високото ниво на оценка при описанието на степента на изпълнение на изискванията на възложителя са използвани определения като „в достатъчна степен креативен и оригинален“, „предложените технически параметри на всички продукти са по-добри от техническите параметри, формиращи основните изисквания на възложителя“, „основните потенциални рискове“ и „максимален ефект на въздействие“ и др.. Конкретни обективни критерии не са заложени. За следващите нива е възприет подобен подход като за всяко следващо по-ниско ниво част от цитираните по-горе определения са използвани в отрицателна/сравнителна форма и съответно е намален броят на точките, които следва да бъдат калкулирани.
Никъде в документацията за участие възложителят не е въвел дефиниции за използваните от него понятия или фрази и не е предоставил указания как следва да бъдат тълкувани тези понятия от страна на оценителната комисия. Това налага извода, че описаните критерии за оценяване не съдържат обективни критерии за сравнение и съпоставяне, каквито биха били налице ако възложителят беше конкретизирал използваните от него понятия чрез посочване на конкретни параметри, числово изражение на определени величини или дори примерно изброяване на случаите, при които би приел че предложението на участника отговаря на дадения критерий. Действително ЗОП не забранява дефинирането на показатели за оценка, които нямат точен математически или друг стойностен израз, но в този случай за получаването на максимален брой точки следва да са изброени изчерпателно критериите, като да става ясно, че дори и липсата на един от тях би довела до присъждане на по-малък брой точки. Установеното по-горе противоречи на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗОП отм. , която въвежда императивно изискване методиката за оценка на предложенията да съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертите, включително и относителната тежест, която възложителя дава на всеки от показателите за определяне на икономически най-изгодната оферта, така, че да се избегне възможността за субективно оценяване, като същевременно участниците да могат да се запознаят с параметрите, в рамките на които да предложат офертата си, за да постигнат най - добро класиране. Предварително обявените от възложителя показатели следва да са точно определени по съдържание и с оглед степента на съответствие да са определени точни указания за тяхното оценяване. В конкретния случай използваните в методиката изрази, които обуславят поставянето на съответните точки по подпоказателите от показател „Качество на техническото предложение“, действително позволяват субективно оценяване. Допуснатото нарушение би могло да има разубеждаващ ефект у потенциални участници по процедурата, доколкото същите не могат да направят преценка как да изготвят офертата си така, че да отговаря на изискванията на възложителя и съответно да имат разумно очакване, че при така изготвената от тях оферта ще постигнат добър резултат. В методиката за оценка възложителят не е посочил ясни определения на използваните от него критерии за оценка, не е дал насоки за тълкуване на понятията и за тяхното разграничаване, не е използвал абсолютни величини или конкретни параметри, които да позволят при следващият етап на процедурата – оценката и класирането на офертите, назначената комисия да може да извърши обективна оценка. Напротив. В методиката са използвани абстрактни и неопределени понятия, които дават възможност за субективизъм при оценяването на офертите, тъй като позволяват свобода в интерпретацията от страна на членовете на комисията при присъждането на точки по всеки подпоказател. Предвид изложеното изводът на съда за допуснато от страна на община Л. нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗОП отм. е правилен. Констатираното нарушение правилно е квалифицирано като такова по т. 9 от раздел 1 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата „неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие”. В рамките на нормативно предвидените граници за това нарушение е определена финансова корекция като е приложен процентен показател от 10 %, като е отчетена ограничената прогнозна стойност на поръчката, липсата на трансграничен ефект, но и обстоятелството, че са подадени само две оферти за участие в нея и е оценен само един участник.
Налице е и третият елемент от фактическия състав на нередността, изискващ тя да има или да би имала като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. Видно от дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет. Нарушаването на залегналите в чл. 2 от ЗОП отм. принципи е довело до ограничаване на конкуренцията, съответно до неучастие на икономически по-изгодни оферти в класирането и вреда за националния и общия бюджет на Европейския съюз. В случая, с оглед на характера на нарушението е обективно невъзможно да бъде установено конкретното финансово изражение на вредата. Обективно не би могло да се установи, ако община Л. не беше допуснала нарушение на 28, ал. 2 от ЗОП отм. , колко други лица биха участвали в обществената поръчка и биха предложили оферти, както и дали тези оферти биха били по-конкурентни от офертата на спечелилия конкурса. За случаи като настоящия, когато финансовото изражение на нередността (нарушението) не може да бъде точно определено законодателят е допуснал прилагането на пропорционалния метод за определяне на размера на вредата - чл. 5, ал. 1 от Наредбата.
Неправилно обаче финансовата корекция е определена и върху средствата, съставляващи национално финансиране. Видно от решението на административния орган финансовата корекция е определена върху стойността на сключения договор. Изчислената финансова корекция е в размер на 901, 80 лв. с ДДС, представляваща 10 % от всички допустими разходи по договор № BG161Р0001/4.1-05/2011/014-U-06/28.10.2013 г. с изпълнителя „Графимакс 02“ ООД. В чл. 3 от сключения между УО на ОП „РР“ и община Л. договор за безвъзмездна финансова помощ „Финансиране на проекта“ е посочено, че 85 % от общите допустими разходи по проекта съставляващи безвъзмездна финансова помощ предсавляват съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие, а 15 % - съфинансиране от националния бюджет. В конкретния спор атакуваното решение е постановено на 10.10.2017 г. В ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г. са обнародвани изменения на ЗУСЕСИФ. В частност, изменен е чл. 1, ал. 2 от същия закон, като е посочено, че за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. В пар. 1, т. 8 от ДР на ЗУСЕСИФ е добавена и дефиниция на „национално съфинансиране“. Нормата е материалноправна, не е предвидено нейното обратно действие, което означава, че същата се прилага занапред, по арг. от чл. 14 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ). С оглед горното и съобразно чл. 142, ал. 1 от АПК, следва, че към датата на издаване на атакуваното решение – 10.10.2017 г. финансова корекция не е можела да бъде определена върху средствата представляващи национално съфинансиране, предвид липсата на национална правна уредба даваща възможност за това. Съгласно чл. 1, чл. 2, чл. 3 и чл. 6 от ЗУСЕСИФ в приложимата към датата на издаването на акта редакция на нормите, той има за предмет управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в т. ч. определянето на финансови корекции. Законът няма за предмет регламентирането на правоотношенията възникващи по повод на националното съфинансиране на проектите, които получават безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Наред с това дефиницията на „нередност“ - чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, съответно чл. 2, т. 7 от Регламент № 1083/2006, визира единствено нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на правото на Съюза, което има или би имало за последица нанасянето на вреда бюджета на Съюза чрез начисляването на неправомерен разход в бюджета на Съюза, т. е. нередността по смисъла на тези разпоредби не визира нарушение, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на националното съфинансиране. В съответствие с тази дефиниция и с предмета на закона, чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ изрично сочи, че може да бъде отменена финансовата подкрепа със средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Член 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ също изрично сочи, че чрез финансовите корекции се отменя предоставената финансова подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове или се намалява размера на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, като посочва, че за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране не е била част от действащото материално право към момента на издаването на акта. С оспореното пред първоинстанционния съд решение на ръководителя на УО финансовата корекция е следвало да бъде определена само върху допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ, в частност от Европейския фонд за регионално развитие.
Предвид изложеното административният акт е незаконосъобразен в частта относно основата, върху която е изчислен размерът на финансовата корекция, а съответно – и в частта досежно посочения в акта неин конкретен размер от 901, 80 лв. с ДДС. Като е отхвърлил жалбата на община Л. в тази част, съдът е постановил решението си, в посочената част, в нарушение на материалния закон.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на община Л. срещу административния акт, в частта, с която е посочен конкретен размер на финансовата корекция от 901, 80 лв., както и в частта, с която, като основа на финансовата корекция са определени "всички допустими разходи по договор № 123/BG161PО001/4.1-05/2011/014-U-06 от 28.10.2013 г. с изпълнител „Графимакс 02“ ООД“.
Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт в посочената част, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което РД-02-36-1112 от 10.10.2017 г. на ръководител на УО на ОП „РР“ следва да бъде отменено в частта, с която е финансовата корекция е определена като конкретна сума в размер на 901, 80 лв. с ДДС. Решението следва да бъде изменено в частта, с която като основа на финансовата корекция са определени "всички допустими разходи по договор № 123/BG161PО001/4.1-05/2011/014-U-06 от 28.10.2013 г. с изпълнител „Графимакс 02“ ООД“, като за основа на финансовата корекция бъдат определени „всички допустими разходи по договор № 123/BG161PО001/4.1-05/2011/014-U-06 от 28.10.2013 г. с изпълнител „Графимакс 02“ ООД, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие“. Съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу акта за финансова корекция относно констатираната нередност и определения процентен показател, е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора съдебното решение се явява частично неправилно и досежно присъдените в полза на органа разноски, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съобразно отхвърлената част на първоинстанционната жалба, следва се намалят от 200, 00 лв. на 170, 00 лв.
С оглед своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, такива му се дължат на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в същия размер – 170, 00 лв., съгласно цитираните по-горе разпоредби и съобразно отхвърлената част от касационната жалба.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 697 от 07.02.2018 г. постановено по адм. дело № 12236 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на община Л. против решение № РД-02-36-1112 от 10.10.2017 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г., в частта, с която е определена финансова корекция в размер на 901, 80 лв. (деветстотин и един лева и осемдесет стотинки) с ДДС, както и в частта, с която като основа на финансовата корекция са определени "всички допустими разходи по договор № 123/BG161PО001/4.1-05/2011/014-U-06 от 28.10.2013 г. с изпълнител „Графимакс 02“ ООД“ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № РД-02-36-1112 от 10.10.2017 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г., в частта, с която финансовата корекция е определена като конкретна сума в размер на 901, 80 лв. (деветстотин и един лева и осемдесет стотинки) с ДДС.
ИЗМЕНЯ решение № РД-02-36-1112 от 10.10.2017 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г., в частта, с която като основа на финансовата корекция са определени "всички допустими разходи по договор № 123/BG161PО001/4.1-05/2011/014-U-06 от 28.10.2013 г. с изпълнител „Графимакс 02“ ООД“, като определя за основа на финансовата корекция „всички допустими разходи по договор № 123/BG161PО001/4.1-05/2011/014-U-06 от 28.10.2013 г. с изпълнител „Графимакс 02“ ООД, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие“.
ОТМЕНЯ решение № 697 от 07.02.2018 г. постановено по административно дело № 12236 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град, в частта, с която в полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството са присъдени разноски в размер над 170, 00 лв. (сто и седемдесет лева).
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 697 от 07.02.2018 г. постановено по административно дело № 12236 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град, в останалата част.
ОСЪЖДА община Л. да заплати Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата от 170 лв. (сто и седемдесет) - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.