Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта против решение № 4817/17.07.2017 г. по адм. дело № 2510/2017 г. на Административен съд - София град, с което е отменена негова заповед № 294/24.02.2017 г. С нея, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), е прекратено служебното правоотношение на С.Т на длъжност "главен експерт" в отдел „Международни спогодби и европейски услуги по заетостта“, дирекция "Международна трудова миграция и посредничество", считано от 01.03.2017 г.
Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че оценяващият и контролиращият ръководител не са проконтролирали работата на служителката съобразно общите постижения за процесния период: 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. Кредитираните гласни доказателства са дадени от свидетели, които нямат преки наблюдения от работата на служителката. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е допуснал свидетелите на настоящия касатор да дадат показания в нарушение на чл. 8 от АПК. Съдържанието на оценката и обективността й не са предмет на съдебен контрол. Неправилно е прието от съда, че в оспорения административен акт липсват мотиви за издаването му. Иска се отмяна на съдебния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.
Ответникът по касационната жалба – С.Т (в хода на производството е представено удостоверение за идентичност на имената след промяна на фамилното име на ответника след сключен граждански брак – С.С), чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Счита, че съдът правилно и в изпълнение на чл. 169 АПК е проверил дали административният орган е спазил изискванията за законосъобразност, установени в ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) и Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение съдът е установил вярно правнозначимите факти за спора, правилно е ценил събраните писмени и гласни доказателства и въз основа на коректен анализ на доказателствения материал е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед.
От фактическа страна по делото е установено, че С.Т, към момента на издаването на оспорения административен акт, е заемала длъжността "главен експерт" в отдел „Международни спогодби и европейски услуги по заетостта", дирекция "Международна трудова миграция и посредничество". Оценяващ ръководител е директорът на Дирекция "Международна трудова миграция и посредничество", а контролиращ ръководител е изпълнителният директор на Агенцията по заетостта.
Съгласно представения по делото формуляр - приложение № 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1 НУРОИСДА, служителката е атестирана за периода 01.01.20016 г. - 31.12.2016 г. Оценено е изпълнението на изготвения индивидуален работен план, подписан от оценяващия ръководител и оценявания служител на 14.01.2016 г., в който са договорени общо 6 цели. Впоследствие, при съгласуване на работния план на 03.08.2016 г. заложените цели са увеличени с една (общо седем). Във формулярите е посочено, че годишната оценка за изпълнение на длъжността от последното оценяване – 2014 г. – е "2" – изпълнението надвишава изискванията (л. 16).
На 22.07.2016 г. е проведена междинна среща между оценяващия ръководител и оценяваната служителка. При тази междинна среща във формуляра е отразен коментар (л. 17), че през първото шестмесечие на 2016 г. служителят изпълнява целите от работния план в посочените срокове и висока степен на качество. През този период изпълнява допълнителни задължения на началник отдел "СПМС". Правилно прилага законодателството, вътрешните правила и процедури в областта, в която работи. Посочени са участията й в различни работни срещи, работни групи и проекти. В края на коментара й е обърнато внимание за спазване на Етичния кодекс на поведение на държавния служител (Етичния кодекс). В раздел 3 от формуляра е попълнена годишната оценка на изпълнението, която според оценяващия ръководител е "4 – изпълнението отговаря не напълно на изискванията", с мотиви, че не всички цели от работния план са изпълнени, а именно т. 5. Изброени са различни инициативи, в които служителката е участвала, но не е направен коментар за качеството на изпълнение. В края на коментара (л. 18) е посочено, че поведението й оказва негативно влияние върху цялостната работа на екипа и дейността. Трудно й се възлагат общи задачи за изпълнение, тъй като липсва комуникация между нея и останалите служители от дирекцията. Не спазва йерархичната структура и тенденциозно пренебрегва мнението на прекия си ръководител. Поради неспазване на Етичния кодекс са й били прекратени предсрочно задълженията като и. д. началник отдел „Международни спогодби и стратегически партньорства".
Тасева е запозната с оценката и е подала възражение на 30.01.2017 година. Контролиращият ръководител е намалил оценката и е поставил оценка "неприемливо изпълнение".
С оглед получената най-ниска оценка "неприемливо изпълнение" за изпълнението на служебните функции и задачи, органът по назначаването е издал оспорената пред съда заповед, на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл, с която е прекратил служебното правоотношение на служителката.
От правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и предписаното от закона съдържание, но в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решението е правилно постановено.
Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗДСл, държавният служител ежегодно се оценява за изпълнението на длъжността. Оценяването се извършва въз основа на: 1. постигането на предварително определени цели в индивидуалния работен план и 2. показаните компетентности. Оценяването се извършва на три етапа, предвидени в чл. 9 - 11 от Наредбата. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране. Оценяването трябва да бъде обективно и безпристрастно.
Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че представеният формуляр за оценка на индивидуално изпълнение на длъжността формално съобразява всички етапи на процедурата, но дадената обща оценка не отразява изпълнението на работния план и показаните компетентности на служителя за целия оценяван период през 2016 г.
В обсъждания случай съдът не е надхвърлил пределите на служебната проверка по чл. 168 и чл. 169 АПК. Вярно е, че съдът не разполага с правомощие да проверява правилността на преценката на органа за нивото на изпълнение на служебните задачи и показаните компетентности, т. к. е в рамките на дискреционните му правомощия. Но, съобразно правилото на чл. 169 АПК, съдът следва да провери законосъобразно ли са упражнени тези правомощия, т. е. посочил ли е органът в какво точно се заключава неприемливото изпълнение по всеки от критериите. Именно в тази насока са правните аргументи на съда, който е обсъждал релевантния за спора въпрос дали оценката е основана на конкретни, обективно съществуващи и проверими факти.
Правилни са изводите за липсата на конкретност при оценката на нивото на показаните компетентности от служителката. От една страна в мотивите на оценяващия ръководител е посочено в кои инициативи е участвала служителката, но не е посочено какво в тяхното изпълнение е неточно или неприемливо. От друга страна е посочено, че не е изпълнена т. 5 от целите, т. е. налице е неизпълнение на една от общо седем заложени цели в индивидуалния работен план. Съобразно чл. 16, т. 4 от Наредбата оценка "Изпълнението отговаря не напълно на изискванията" (първоначално поставената оценка), когато оценяваният едновременно: е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, а неизпълнението на останалите цели е несъществено и: когато е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, отговарящи на изискванията в приложение № 1 от Наредбата, а за останалата част отклонението от изискванията е несъществено;
Както се посочи по-горе, в мотивите на поставената оценка не са обозначени кои действия съставляват лошо или в недостатъчна степен добро изпълнение на служебните задължения. По отношение на коментара, че не се спазват норми на Етичния кодекс, не е посочена нито една конкретна разпоредба от Етичния кодекс, която оценяващият ръководител счита за нарушена.
Дадените примери за поведението й в тази насока не са подкрепени с данни по административната преписка, които да обосноват извод, че служителката е била оценена с оглед обективно установени факти и обстоятелства. Съдът е изложил съображения, че общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности на служителя за целия период на атестиране. За първата половина на оценявания период служителката е получила положителни оценки, поради което съдът правилно и обосновано е приел, че годишната оценка, в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл, не отразява безпристрастно и обективно изпълнението на длъжността, заемана от Тасева и съответно обжалваната заповед е издадена при липса на материалноправни предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на Тасева.
Оплакването, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е уважил искането на административния орган за допускане на свидетели е неоснователно. Видно от протокол от о. с.з. от 16.05.2017 г. по адм. д. 2510/2017 г. на АССГ процесуалният представител на настоящия касатор е поискал (л. 199) да се допусне разпит на свидетели, от чиито показания да се установи липсата на компетентност на служителката. Съдът е оставил без уважение искането като е посочено с него се цели да се опровергае съдържанието на протоколите от извършените процедури като по същество е навел довод по чл. 164, ал. 1, т. 2 вр. 172 от ГПК, тъй като видно от документите, приобщени с административната преписка, лицата които следва да дадат показания, са във влошени личностни отношения със служителката Тасева, и се цели допълване на преписката с факти, вече установени в официални документи.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да се присъдят претендираните разноски, след преценка за направеното възражение за прекомерност, фактическата и правна сложност на спора, както и процесуалната активност на страните – адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 800 (осемстотин) лева.
Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4817/17.07.2017 г. по адм. дело № 2510/2017 г. на Административен съд - София град.
ОСЪЖДА Агенция по заетостта да заплати на С.Т (представено удостоверение за идентичност на имената със С.С) сумата 800 лв. съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване.