Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 1761 от 17.03.2017 г., постановено по административно дело № 11309/2016 г., Административен съд – София-град е: 1) осъдил Национален институт за недвижимо културно наследство – София да заплати на Я.Т от гр. [населено място] обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 вр. чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) /ЗДСл/ в размер на 4 560 лв. за периода 13.02.2012 г. – 13.08.2015 г., ведно с мораторна лихва в размер на 176.42 лв. за периода 29.06.2016 г. – 15.11.2016 г. и законна лихва от датата на предявяване на иска – 15.11.2016 г. до окончателното плащане; 2) осъдил Национален институт за недвижимо културно наследство – София да заплати на Я.Т от гр. [населено място] обезщетение по чл. 122, ал. 3 от ЗДСл в размер на 520 лв. за периода 11.07.2016 г. - 01.08.2016 г. ведно с мораторна лихва в размер на 15.49 лв. за периода от 01.08.2016 г. до 15.11.2016 г. и законна лихва от 15.11.2016 г. до окончателното плащане; 3) отхвърлил иска за мораторна лихва върху сумата от 520 лв. за разликата над 15.49 лв. до предявения размер – 16.93 лв.; 4) осъдил Национален институт за недвижимо културно наследство – София да заплати на Я.Т от гр. [населено място] разноски в размер на 599 лв. С решение № 4396 от 30.06.2017 г., постановено по административно дело № 11309/2016 г., влязло в законна сила, Административен съд – София-град е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в така постановеното решение, като периодът, за който е присъдено обезщетението по чл. 121, ал. 1, т. 3 вр. чл. 104, ал. 1 от ЗДСл се чете от 13.02.2015 г. до 13.08.2015 г.
Съдебният акт е атакуван изцяло с касационна жалба от Национален институт за недвижимо културно наследство –...