11Р Е Ш Е Н И Е

№ 60189

Гр.София, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П

ЧЛЕНОВЕ: И. П

М. Р

при участието на секретаря Д. Ц, като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.№.262 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура Бургас срещу решение на Бургаски апелативен съд №.60/25.08.20, постановено по г. д.№.163/20, с което, след частична отмяна на решение на Бургаски окръжен съд №.21/21.02.20г. по г. д.№.1178/19 /поправено с решение №.500/24.04.20/, предявеният от Р. М. Б. срещу Прокуратурата на Р. Б иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен за сумата 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди за периода 1985г.-1989г., ведно със законната лихва, считано от 2.07.17 до окончателното изплащане. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост; моли се за отмяна на решението и отхвърляне на иска.

С определение №.366/10.05.21 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпрос относно началния момент, от който започва да тече погасителна давност за вземане на ищеца по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.

С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че първоинстанционният акт е допустим и неправилен в частта, с която претенцията е отхвърлена до сумата 15000лв. От фактическа страна е установено, че с постановление от 6.01.85 по сл. д.№.6/85 на ОУ на МВР Бургас ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.320 вр. с чл.20 ал.2 НК и по чл.259 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК /за това, че през м.12.1984 и м.01.1985, в съучастие с други...