Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) [населено място] срещу решение № 2423 от 07.04.2015 г. постановено по адм. дело № 6722/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 2021206701/08.03.2013 г., издаден от З. Н. М. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП [населено място], в частта потвърден с Решение № 1984/ 04.06.2013 г. на директора на Дирекция „ОДОП“- [населено място] при ЦУ на НАП. В касационната жалба се сочи основание по чл. 209, т. 3 от АПК, а именно, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – [фирма], чрез процесуален представител, оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Претендират се и направените в касационната инстанция разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил ревизионен акт (РА) № 2021206701/08.03.2013 г., издаден от З. Н. М. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП [населено място], в частта потвърден с Решение № 1984/ 04.06.2013 г. на директора на Дирекция „ОДОП“- [населено място] при ЦУ на НАП и е присъдил в полза на [фирма] сторените съдебно-деловодни разноски.

С ревизионния акт за [фирма] са били определени задължения по ЗДДС от 13 740,00 лв. – резултат от непризнато...