О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№55

гр. София, 07.02.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 26 януари, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №723/21 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Г. И. Г. [ЕГН] срещу решение № 12 447 от 07.12.2020 г. на Софийски апелативен съд по в. гр. д. №1660/2020 г., в ЧАСТТА, с която е било отменено частично първоинстанционното решение №43 от 03.01.2020 г. по т. д. № 46/2019 г. на ОС-Видин, и вместо отменената част е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД , предявен на основание чл.432 КЗ за разликата над сумата от 5 000 лева до 60 000 лева -обезщетение за претърпени болки и страдания, претърпени от ищеца от смъртта на неговата сестра И. И. В., в резултат на пътно-транспортно произшествие / съкр.ПТП /, настъпило на 15.12.2016 г. и искът за присъждане на законната лихва върху тази разлика за периода от настъпване на ПТП до окончателното плащане, както и в частта за присъдените в тежест на касатора съдебноделоводни разноски.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, постановено по въззивна жалба от страна на ответника-застраховател на ГО на водача на МПС, относно преценката за размера на присъденото обезщетение и приетия от съда процент съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, с оглед установените факти по делото.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД изпраща писмен отговор, изготвен от процесуален представител, със становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да счете иска за неоснователен, въззивният съд, по жалба от страна на ответното дружество, е приел следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба отстрана на Г. И. Г. ЕГН: [ЕГН], с която против ЗАД „Б. В. И. Груп” АД са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да плати на ищеца застрахователно обезщетение в размер 60 000 лева за причинени неимуществени вреди от смъртта на И. И. В.,р.1974 година-сестра на ищеца, загинала при ПТП на 15.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане.

Страните не спорят, че на 15.12.2016 г. около 17,30 часа на път II-11 е настъпило ПТП с участието на водача на т. а. „Р. М. с рег. [рег. номер на МПС] , В. К. и пострадалата И. В., вследствие на което последната е починала. Тези обстоятелства се потвърждават и от присъда №38 от 07.06.2017г. по нохд № 95/2017г. на Окръжен съд-Видин, изменена с присъда № 25 от 23.11.2017г. на САС, НО, 1 въззивен състав, постановена по внохд № 989/2017г., с която водачът на тов. автомобил е признат за виновен в това, че на 15.12.2016г. е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2 от ЗДвП и причинил по непредпазливост смъртта на В., като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок 3 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал.1 НК за срок 3 години. Присъдата е влязла в сила на 08.12.2017г. Приел е за безспорно, че ищецът е по-голям брат на загиналата и че към момента на ПТП той е бил на 44 години, а сестра му на 42 години. От показанията на свидетелите съдът е установил, че ищецът и починалата са поддържали близки и топли отношения и като деца живеели в едно домакинство и отраснали заедно, а в последните 2-3 години ищецът се грижел за сестра си и бил опора за нея, тъй като тя имала семейни и здравословни проблеми, прекарвали време заедно и се чували всекидневно по телефона. Същите са поддържали близки и топли отношения, характеризиращи се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За да обоснове изключителността на взаимните отношения между ищеца и пострадалата, негова сестра, съставът на САС се е позовал на това, че след раздялата на загиналата със съпруга й и връщането й в дома на родителите им, ищецът е поел изцяло грижата за сестра си, имаща здравословни проблеми, обграждайки я с внимание, грижи, обич и подкрепа. Двамата са имали живи родители, но загиналата не е имала собствено семейство и с оглед обсъдените свидетелски показания, може да се приеме, че най-близкият й човек и най-вече нейна опора е бил брат й. Последният е имал покровителствено отношение към сестра си-носел й храна и се грижел за отоплението в дома й, помагал й да се придвижва до вилата на семейството и, според показанията на майка им. Тази общност в семейството на ищеца и загиналата, в последните години преди смъртта й, при всички случаи е създала отношения на засилена емоционална близост и силна привързаност между ищеца и сестра му.

С оглед тези обстоятелства, съдът е приел, че справедливото обезщетение на ищеца Г. за болките и страданията, които е търпял вследствие смъртта на сестра си, загинала при ПТП, е в размер 10 000 лева. За да определи този размер САС съобрази и възрастта на загиналата- 42 годишна и възрастта на брат й 44 годишен към датата на ПТП, установените по делото отношения между брата и сестрата на близост, грижа и подкрепа, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, както и преживяванията на ищеца след смъртта на сестра му. При определяне размера на обезщетението САС е съобразил икономическата обстановка в страната към 15.12.2016г., стандарта на живот в държавата и лимита на застрахователните покрития към същия момент.

По отношение на приетото от съда за своевременно наведено в процеса възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самата пострадала, съставът на САС е изложил следното:

За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Също така, релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до увреждането като неблагоприятен резултат. В случая, поведението на загиналата към момента на произшествието, според съда, несъмнено сочи на обективна причинно-следствена връзка с настъпилия неблагоприятен резултат. Пострадалата е участвала като пешеходец в движението и към момента на удара се е намирала на пътното платно, движейки се попътно по посоката на движение на автомобила, което е в категорично нарушение на установените правила за движение на пешеходци - чл. 108, ал.2, т.1 ЗДвП. Пешеходците трябва да се движат по тротоарите и банкетите и само при изключенията по чл.108, ал.2, т.1 ЗДвП по пътното платно и то в посока противоположна на движението на МПС. В случая, въпреки наличието на банкет отстрани на пътя, пострадалата се е движила по пътното платно, в тъмната част на деня, попътно на трафика, без да е било налице изключението на чл.108, ал.2 ЗДвП. По този начин, с оглед конкретните обстоятелства, при които е настъпил процесният инцидент, пешеходката е съдействала за това, водачът да е невъзможност да намали и да спре, за да предотврати удара. Съдът е обобщил обстоятелствата, че последната е била с концентрация на алкохол в кръвта 4,6 промила, движила се е по платното за движение, в тъмната част на денонощието, попътно на товарния автомобил и по този начин се е изложила на изключително висок риск за живота и здравето си, като извършените действия са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Направен е извод, че приносът на В. за настъпването на собственото й увреждане е равен на приноса на водача. Предвид това, обезщетението, което се дължи на ищеца, определено от съда, следва да бъде намалено наполовина и ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да плати на ищеца сумата 5 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сестра му, ведно със законната лихва, считано от 06.07.2018г. до окончателното плащане.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящи изхода по спора следните правни въпроси: За критериите при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди и дали конкретният размер на същото следва да съответства на конкретните обстоятелства, наведени като основание на иска, за предпоставките за намаляване на размера на конкретното обезщетение в хипотезата на чл.51 ал.2 ЗЗД, следва ли съдът да обсъди всички изложени от страните доводи и да изложи собствени мотиви и може ли лице с психично заболяване параноидна шизофрения, освидетелствано от ТЕЛК , което не осъзнава присъствието си като пешеходец на пътя и не може да ръководи постъпките си да носи отговорност за съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД.

Твърди, че по тези въпроси, обжалваното въззивно решение е в противоречие с практиката на ВКС.

Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване, съгласно чл.290 ал.1,т.1 ГПК за проверка за противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС - ППВС 4/68 и с посочените от касатора решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК само по въпроса за критериите за определяне на размера на претърпени неимуществени вреди по справедливост-чл.52 ЗЗД. Останалите въпроси са по правилността на обжалвания акт и по тях ВКС ще вземе становище, доколкото съответстват на оплакванията в самата КЖ.

С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация.

Касаторът е освободен от внасяне държава такса, съгласно чл.83 ал.1, т.4 ГПК.

С оглед изложеното, съдътОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 12 447 от 07.12.2020 г. на Софийски апелативен съд по в. гр. д. №1660/2020 г. в обжалваната част.

Делото да се докладва на председателя на Второ т. о. на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.