О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 124

С., 14.03.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков

Ирина Петрова

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1391 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по три касационни жалби, подадени от ответниците по спор, чието разрешаване е било предмет на постановеното от Бургаския апелативен съд, ТК, решение № 112/4.Х.2016 г. по т. д. № 260/2016 г., с което в производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е било прието за установено по отношение на [фирма]-С. съществуването на вземания към трима нейни солидарно отговорни длъжници [фирма]-гр. Б., С. С. В. от [населено място], [община] и Ц. П. В. от [населено място], първото от които в размер на неизплатена главница по договор за банков кредит от 353 552.10 евро; второто, в размер на 2 681.10 евро, представляващо възнаградителна редовна лихва за периода 25.ІХ.2013 г. – 7.Х.2013 г.; третото, в размер на 31 554.52 евро, представляващо възнаградителна просрочена лихва за периода 25.V.2013 г. – 7.Х.2013 г.; както и ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на подаване за заявлението по чл. 417 ГПК /8.Х.2013 г./ и до окончателното й изплащане.

Касационната жалба на бургаското [фирма] с вх. № 12404/6.ХІІ.2016 г. съдържа оплаквания както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение – предвид неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и...