Р Е Ш Е Н И Е

№ 30

С., 13.03. 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при секретаря А. К.

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 694/2017 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Д. К., [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат И. В., срещу решение №1569 от 07.12.2016 г. по гр. д. №1743/2016 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение №121 от 20.07.2016 г. по гр. д. №80/2016 г. на Девненския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на А. Д. К. срещу [община] за сумата 19 294. 55 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 2007 г. – 2015 г., като неоснователен. В. съд е приел, че ищецът в периода октомври 2007 год. – 30.10.2015 г., т. е. в два последователни мандата, е заемал длъжността кмет на [община]. Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Според разпоредбата на чл. 173, ал. 5 КТ, редакция на нормата ДВ, бр. 25/2001 год., действала до 29.07.2010 год. работникът или служителят използува платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година освен...