Новият закон въвежда единни правила за планиране, управление и контрол, засягайки железопътния, автомобилния, водния и въздушния транспорт.

На 1 април 2026 г. в брой 32 на „Държавен вестник“ беше обнародван Законът за обществения транспорт. Приет от 51-вото Народно събрание, новият нормативен акт влиза в сила 14 дни след обнародването си (с някои изключения), като цели цялостна реформа в планирането, управлението, възлагането, финансирането, цифровизацията и контрола на обществения транспорт в Република България. Законът обхваща железопътния, автомобилния, водния и въздушния транспорт, както и правата на пътниците, ползващи тези услуги.

Основни положения и обхват

Законът дефинира обществения транспорт като редовен превоз на пътници срещу заплащане и/или икономическа облага, отговарящ на минимални стандарти за качество. Той може да бъде от търговски интерес, от общ икономически интерес (субсидиран) или по заявка. В обхвата на закона попадат превози със:

• железопътен транспорт;
• автомобилен транспорт;
• транспорт по вътрешни водни пътища или морски каботаж;
• въздушен транспорт;
• трамвай или метро;
• кораби между гранични пунктове на българския и румънския участък на р. Дунав.

Изрично са изключени таксиметров, специализиран и случаен автобусен превоз, сезонен морски превоз и някои въздушни превози.

Принципи и институционална рамка

Планирането и управлението на обществения транспорт ще се осъществяват в съответствие с принципи като равнопоставеност, свободна конкуренция, публичност, прозрачност, безопасност, цифрова съвместимост, достъпност за лица с увреждания и ограничаване на транспортната бедност. Министърът на транспорта и съобщенията е централният орган за държавната политика, утвърждаващ Националната транспортна схема и поддържащ информационните системи. Кметовете на общини организират транспорта на местно ниво. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ осъществяват координация и контрол в съответните си области.

Цифровизация и интегрирани системи

Законът предвижда създаването и поддържането на ключови дигитални инструменти:

• Национална точка за достъп – интегрирана отворена информационна система за маршрутизация и планиране на пътувания в реално време, съдържаща динамични и статични данни.
• Интелигентна система за управление на обществения транспорт – централизирана платформа, включваща Национален транспортен модел (за прогнозиране на търсенето и предлагането) и Национална система за единен превозен документ.
• Национална система за единен превозен документ – интегрирана отворена система за издаване, продажба и проверка на единен превозен документ в електронна форма, валиден за пътувания независимо от вида на използвания превоз.
• Клирингова система – система за разпределение на приходите от продажба на единни превозни документи между превозвачите.

Тези системи трябва да бъдат изградени в срок до 12 месеца от влизането в сила на закона, а съществуващите системи за превозни документи следва да бъдат приведени в оперативна съвместимост в 6-месечен срок от изграждането им.

Транспортни схеми и справяне с транспортната бедност

Въвеждат се Национална, Обща, Междуобщински и Общински транспортни схеми, изготвяни въз основа на Националния транспортен модел. Особено внимание се обръща на ограничаването на транспортната бедност, която се дефинира като липса на достъп до обществен транспорт поради липса на услуга, прекомерна цена, недостатъчна честота или физическа недостъпност. Предвидени са мерки като осигуряване на транспортно обслужване на необхванати населени места, въвеждане на превози по заявка и социални тарифни политики.

Възлагане и финансиране на обществени услуги

Законът регламентира възлагането на задължения за извършване на услуги от общ икономически интерес за всички видове транспорт, включително трамваен транспорт и метро. Тези задължения се възлагат чрез договори, като се спазват европейските регламенти. Предвидени са субсидии и компенсации от държавния бюджет за компенсиране на задължението за превоз на пътници и за изпълнението на тарифното задължение (превози по намалени цени). Въведени са и ключови показатели за ефективност (точност, редовност, достъпност за лица с увреждания, чистота, удовлетвореност на пътниците и др.) и система „бонус-малус“ за коригиране на разумната печалба на превозвачите.

Права на пътниците и контрол

Законът урежда правата на пътниците, ползващи различните видове транспорт, съобразно приложимите европейски регламенти. Детайлно е разписана отговорността на превозвача за живота и здравето на пътниците, както и за техния багаж. Установени са и случаите на освобождаване от отговорност. Компетентните органи ще разглеждат жалбите на пътниците чрез изграждане на информационни системи за тази цел.

Административнонаказателни разпоредби

Законът предвижда редица административни наказания под формата на глоби и имуществени санкции за нарушения на неговите разпоредби и приложимите европейски регламенти. Санкциите варират от 30 до 34 500 евро, в зависимост от естеството и тежестта на нарушението.

Значими изменения в други закони

С приемането на Закона за обществения транспорт се правят и съществени изменения в други нормативни актове, целящи хармонизиране и преместване на разпоредби в новия закон.

Изменения в Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ)

• Отменя се Раздел ІV „Задължения за извършване на обществени превозни услуги“ от Глава трета, включващ чл. 52 – 55. Тези членове регламентираха размера на компенсациите за намалени приходи на превозвачите (чл. 52 ЗЖТ), изпълнението на задължение за обществена превозна услуга чрез договор (чл. 53 ЗЖТ), елементите на тези задължения и реда за възлагане на договори (чл. 54 ЗЖТ), както и възможността общини и други юридически лица да предоставят средства за такива задължения (чл. 55 ЗЖТ). Разпоредбите, свързани с обществените превозни услуги, са преместени в новия Закон за обществения транспорт.
• Отменя се Раздел III „Отговорност на превозвача и на пътника при договора за превоз на пътници“ от Глава пета, включващ чл. 74 – 78. Тези членове определяха отговорността на превозвача за вреди на пътниците и багажа (чл. 74 ЗЖТ), условията за освобождаване от отговорност (чл. 75 ЗЖТ), случаите, при които превозвачът не се освобождава от отговорност (чл. 76 ЗЖТ), солидарна отговорност при последователни превозвачи и задълженията на пътниците без валиден билет (чл. 78 ЗЖТ). Разпоредбите относно отговорността на превозвача и пътника са вече уредени в новия закон.
• Отменят се и чл. 139 – 143, които съдържаха административнонаказателни разпоредби за нарушения на Регламент (ЕО) № 1371/2007, свързани с правата на пътниците в железопътния транспорт, както и задълженията на железопътните превозвачи, управителите на инфраструктура и продавачите на билети. Тези санкции са заменени от новите административнонаказателни разпоредби на Закона за обществения транспорт.

Изменения в Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ)

• Отменя се чл. 50, ал. 4 от ЗГВ, който разрешаваше вътрешните обществени превози с въздухоплавателни средства от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Тази функция вече е интегрирана в новата уредба на Закона за обществения транспорт.

Влизане в сила

Законът влиза в сила в 14-дневен срок от обнародването му, с изключение на чл. 51 (който влиза в сила 12 месеца след това) и някои разпоредби на чл. 91 и чл. 92, чл. 94, ал. 5 и 6, които имат по-късни дати на влизане в сила (7 юни 2028 г. и 4 декември 2029 г. съответно).