Предвидено е създаването на Регистър за прозрачност за лобистката дейност пред публичната власт

Народното събрание прие Закон за прозрачност при представителство на интереси, който беше обнародван в брой 30 от 27.03.2026 г. на „Държавен вестник“, с който лобизмът, наричан в закона “представителство на интереси” получи за първи път законова регламентация у нас.

Основни цели и обхват на Закона

Законодателят е декларирал няколко основни цели, които се стреми да постигне с новата правна уредба:

• Прозрачност на контактите с представителите на публичната власт.
• Равноправен достъп за всички заинтересовани физически и юридически лица за изразяване на позициите им.
• Широка представителност при формулиране на проекти на нормативни, стратегически и други актове, засягащи широк кръг лица.

Законът се прилага при осъществяване на представителство на интереси пред широк кръг публични органи и лица, включително:

• Народното събрание, народните представители, експерти и съветници към парламентарни комисии и групи.
• Президентът и вицепрезидентът, техните съветници и секретари.
• Министерският съвет, министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите, заместник-министрите и членовете на политическите кабинети, включително съветници и експерти.
• Областните управители.
• Кметовете, председателите на общински съвети и общинските съветници.
• Ръководители и членове на други публични институции с правомощия да приемат нормативни и общи административни актове.

Какво представлява „Представителство на интереси“ (Лобизъм)?

С разпоредбата на чл. 3 от закона се прави опит да се даде дефиниция за лобизма. Според нейния текст, “представителство на интереси” е всяка устна или писмена комуникация с органите по чл. 5, осъществявана в полза на обществени, групови или частни интереси, с цел оказване на влияние при вземането на решения относно създаването, изменението, допълнението, отмяната и съдържанието на нормативни и общи административни актове, стратегически документи, позиции на България в ЕС или международни организации, както и укази за обнародване или връщане на закони.

Законът изрично посочва и комуникации, които не се смятат за представителство на интереси, като например тези, осъществявани от лица на публична длъжност при изпълнение на правомощията им, публични органи при упражняване на правомощията си, или физически лица, действащи в лично качество и интерес (освен ако интересът съвпада с този на юридическо лице, в което участват).

Кой е „Представител на интереси“?

Представител на интереси или заинтересовано лице е всяко физическо или юридическо лице, което в защита на обществен, групов или частен интерес се стреми да окаже влияние на органите и лицата по чл. 5. Това включва и групи от лица. Важно е да се отбележи, че определени лица не могат да бъдат представители на интереси, например органите и лицата по чл. 5 до една година след прекратяване на пълномощията им, както и служители в администрациите им, освен ако представляват регистрирани организации на работници или служители.

Принципи на взаимодействие

Взаимодействието между лобисти и публични органи трябва да се осъществява при спазване на принципите на:

• Откритост: осигуряване на ефективно участие и свободен достъп до информация, свързана с вземането на публични решения.
• Прозрачност и Отчетност: гарантиране на проследимост на комуникацията и на процеса по вземане на решения. Това включва публикуване на справки за развитието на проектите, депозирани становища и обосновка за неприетите предложения. Личните срещи с представители на интереси се отразяват в календар за срещи, свързан с Регистъра за прозрачност. Законът въвежда понятието „законодателен отпечатък“, което осигурява проследяване, документиране и оповестяване на основните външни интервенции от началото до края на процеса по изготвяне и приемане на актове.
• Добросъвестност и Почтеност: изискване представителите на интереси да действат в съответствие с етични правила, да се идентифицират, да посочват интереса, който защитават, и да представят мотивирани становища, основани на факти. Анонимни становища, както и такива, съдържащи клеветнически или обидни изказвания, не се разглеждат.

Регистър за прозрачност

Създаване и цел

Ключов елемент от новия закон е създаването на Регистър за прозрачност (чл. 12 от Закона за прозрачност при представителство на интереси), който представлява структурирана електронна база данни, съдържаща информация за лицата, осъществяващи представителство на интереси. Регистърът ще се поддържа от Сметната палата.

Кой подлежи на вписване?

На вписване подлежат представителите на интереси по чл. 4, когато:

1. Осъществяват представителство на интереси редовно по занятие (поне 9 контакта с орган или лице по чл. 5 за период от три месеца).
2. Представителството се осъществява по търговски начин за трети лица.
3. Представителството е възложено срещу възнаграждение.

Кой не подлежи на вписване?

Изрично са изброени категории лица, които не подлежат на вписване, дори да отговарят на горепосочените условия. Сред тях са адвокати (в рамките на професията си), представителни органи на съсловни организации, участници в работни групи и консултативни съвети (създадени от държавни органи), политически партии, синдикални и работодателски организации, граждани при упражняване на правото на събрания, медии, религиозни общности, субсидирани от бюджета организации (за определени контакти), както и дипломатически и консулски представители.

Информация за вписване

За физически лица се вписват данни като ЕГН (или ЛНЧ/дата на раждане за чужденци), имена, данни за контакт, сфера на дейност/област на интерес, проект на акт, дали дейността е срещу заплащане, и др. За юридически лица се вписват идентификационен код, наименование, правна форма, представители, данни за контакт, сфера на дейност и брой служители, ангажирани с лобистка дейност. При представителство срещу заплащане се декларират и данните за възложителя.

Вписването трябва да се извърши в едномесечен срок от възникване на задължението, а промените – в 7-дневен срок.

Публичност на регистъра

Регистърът е публичен, като всеки има право на свободен и безплатен достъп до информацията, с изключение на ЕГН/ЛНЧ и данните за контакт на физическите лица. Той осигурява автоматичен обмен на данни с други регистри и портали за отворени данни.

Отговорност и административни санкции

Физическо лице, което осъществява дейност, подлежаща на вписване, без да е регистрирано в срок, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2500 евро. За юридическо лице имуществената санкция е от 2500 до 7500 евро. При повторно нарушение размерите се удвояват. Същите санкции се налагат и при невярно деклариране на обстоятелства или неспазване на срокове за деклариране на данни за възложителя.

Сметната палата е компетентният орган за установяване на нарушенията и издаване на наказателни постановления, като се предвижда срок от 14 дни за отстраняване на нарушението преди налагане на санкция.

Промени в други закони

Законът за прозрачност при представителство на интереси внася изменения и в други нормативни актове:

• В чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове се добавя ново изречение, което изисква справката за обществените консултации да съдържа информация за декларираните от лицето данни дали то действа от свое име, или защитава определена позиция от името на друго лице или група лица, както и датата на постъпване на становището.
• В § 16 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията се създава нова ал. 11, която уточнява, че алинеи 1 и 2 не се прилагат при увеличаване на числеността на персонала на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието, когато това е свързано с държавни служители, осъществяващи дейности по изпълнение на наказанията или мярката за неотклонение задържане под стража.

Влизане в сила

По-голямата част от Закона, включително разпоредбите за Регистъра за прозрачност и административните наказания (чл. 7, ал. 4, чл. 8, ал. 5, чл. 9 и чл. 12 – 23), влизат в сила 9 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“ (§ 8). През първата година от функционирането на Регистъра няма да се налагат глоби и имуществени санкции (§ 2).