Засилва се академичната и изследователска роля на библиотеките.

С Указ № 130 на Президента на Република България, обнародван в Държавен вестник, брой 30 от 27.03.2026 г., влезе в сила Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените библиотеки. Този законодателен акт, приет от 51-вото Народно събрание на 18 март 2026 г., цели да разшири и укрепи научната и академична роля на българските обществени библиотеки, особено на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, и регионалните библиотеки.

Ключови промени в Закона за обществените библиотеки

Разширяване на обхвата и дефинициите

• В чл. 11, ал. 1 се добавя, че обществените библиотеки вече могат да бъдат разглеждани и като „научна организация по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Закона за висшето образование“. Това изменение формално признава научния потенциал и функции на тези институции.
• Към чл. 25 се добавя, че регионалните библиотеки са не само регионални културни институти, но и „научни организации“. Това подчертава тяхната двойна функция – културна и научна.

Промени в управлението и правомощията на Научния съвет на Националната библиотека

• В чл. 19, ал. 8 се уточнява, че директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е председател по право на дирекционния и научния съвет. Допълва се и разпоредба, че устройството и дейността на Научния съвет по библиотечно-информационни науки ще се дефинират в нарочен правилник (вътрешни правила), което осигурява по-голяма автономия и яснота в дейността му.
• В чл. 20 се правят значителни изменения и допълнения:
  1. Досегашният текст става ал. 1. В него правната рамка за дейността на научния съвет се разширява, като освен Закона за развитието на академичния състав в Република България, вече включва и „Закона за висшето образование“ и „Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите“.
  2. Създава се изцяло нова ал. 2, която детайлно изброява компетенциите на Научния съвет по библиотечно-информационни науки. Те включват:
     • Определяне на научната политика на Националната библиотека и действия по акредитация на докторски програми.
     • Приемане на планове за научноизследователска дейност и отчети за тяхното изпълнение.
     • Приемане на завършени планови и договорни изследвания.
     • Приемане на бюджета на Съвета и контрол върху изпълнението му.
     • Зачисляване и отчисляване на докторанти, избор на научни ръководители и атестиране.
     • Вземане на решения за обявяване на конкурси за академични длъжности и извършване на избори.
     • Избиране на редакционни колегии на периодични издания и редактори на сборници.
     • Произнасяне по други въпроси съобразно компетентността си.
  3. Създава се ал. 3, която урежда правилата за провеждане на заседанията на Научния съвет (кворум и мнозинство).
  4. Създава се ал. 4, която постановява публичност на заседанията на научния съвет, освен в изрично предвидени от закона случаи.
  5. Създава се ал. 5, която гарантира на докторантите в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ статута и правата по чл. 67 и 70 от Закона за висшето образование.

Нови функции за регионалните библиотеки

• В чл. 27, ал. 1 се създава нова т. 11, която изрично вменява на регионалните библиотеки задачата да „извършват научни изследвания в областта на библиотекознанието, библиографознанието, книгознанието, информационните технологии“. Това е съществено разширение на тяхната дейност.
• Към чл. 28 се създава нова ал. 5. Тя предвижда създаването на научни групи към регионалните библиотеки, съставени от специалисти с научна степен или академична длъжност. Тези групи ще се ръководят от директора на регионалната библиотека и ще бъдат методически подчинени на Научния съвет по библиотечно-информационни науки на Националната библиотека, което създава единна научна мрежа.

В обобщение, измененията в Закона за обществените библиотеки поставят акцент върху засилването на научноизследователската и академична роля на библиотеките в България. Те предвиждат по-ясни функции и по-широки правомощия за Научния съвет на Националната библиотека, както и интегрирането на регионалните библиотеки в националната научна мрежа чрез създаване на научни групи и възлагане на изследователски дейности.