Преглед на измененията, които ще повлияят на бюджетната стабилност и контрола на приходните администрации в България

Народното събрание, с обнародвания в Държавен вестник, бр. 30 от 27.03.2026 г., Закон за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., въведе съществени промени, засягащи управлението на публичните финанси, дейността на общините и обмена на информация с Националната агенция за приходите (НАП). Тези изменения имат за цел да осигурят гъвкавост и стабилност в преходния период до приемането на новите бюджетни закони за 2026 г.

Премахване на сроково ограничение и нови възможности за финансиране

• Удължаване на срока на действие на временните правила: С § 1 се заличават думите „но за срок, не по-дълъг от три месеца“ в чл. 1, което означава, че законът ще продължи да действа до приемането на бюджетните закони за 2026 г., без тримесечно ограничение.
• Допълнителни разходи и трансфери: В чл. 3, ал. 2 се добавя възможност допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет, произтичащи от увеличение на заплати, социални плащания и разходи за горива/енергия, да се финансират от наличности от предходната година, с изключение на средствата на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.

Регламентация за общините и националните програми

• Разходи на общините: В чл. 3 се създават нови алинеи (ал. 5-8), които уреждат разходите на общините до приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г. Общините ще могат да извършват разходи в размери, не по-големи от тези за същия период на 2025 г., като за допълнителни разходи може да се ползва финансиране от централния бюджет и/или собствени приходи. Кметовете ще могат да финансират местни дейности над нивата от предходната година, съобразно собствените приходи, бюджетни взаимоотношения и заеми.
• Срокове за оценка и анализ: Оценката по чл. 130д, ал. 1 от Закона за публичните финанси и анализът на дейността и финансовото състояние на общината по чл. 63 от Закона за местното самоуправление и местната администрация трябва да се извършат в срок до два месеца след обнародването на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
• Национални програми: Допуска се сключването на договори по няколко национални програми за заетост и обучение, включени в Националния план за действие по заетостта през 2025 г., като финансирането им е в размер на определеното за 2025 г., превалутирано в евро, без да надвишава отчетените разходи по тримесечия за активна политика по заетостта за 2025 г.

Нови възможности за заеми, гаранции и капиталови разходи

• Заем за сигурност на Европа (нов чл. 3а): Министерският съвет може да сключи споразумение с Европейската комисия за заем от 3 261,7 млн. евро по линия на Инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE)“ за укрепване на европейската отбранителна промишленост, подлежащ на ратификация.
• Разширяване на дълговата програма: Увеличава се максималният съвкупен номинален обем на облигациите, които могат да бъдат издадени по Глобалната средносрочна програма на Република България за издаване на облигации, от 8 млрд. евро на 27 млрд. евро, във връзка с въвеждането на еврото и други бюджетни закони, също подлежащо на ратификация.
• Държавни гаранции: Позволява се издаването на държавни гаранции за студентски и докторантски заеми за 2026 г. до 4 млн. евро и за нови заемни споразумения на „Булгартрансгаз“ ЕАД до 91 944 092 евро за разширение на газопреносната инфраструктура по инициативата „Вертикален коридор“.
• Капиталови разходи на общините (нов чл. 4а): Въвежда се ежемесечна целева субсидия за капиталови разходи на общините, считано от 1 април 2026 г., до 1/12 от определените за 2025 г. средства. Неусвоени средства от предходни години могат да се разходват за делегирани от държавата дейности, включително капиталови разходи.

Данък върху добавената стойност и общински финанси (нов чл. 4б)

• Въвежда се регламент за връщане на ДДС, финансиран като разход от разпоредители с бюджет, когато възникне право на приспадане на данъчен кредит. Държавен фонд „Земеделие“ ще извършва плащания за ДДС на общини по одобрени проекти по различни европейски програми, като общините имат 10-дневен срок да преведат средствата на доставчиците. Вземанията, произтичащи от тези разпоредби, са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Други бюджетни и образователни разпоредби (нови чл. 4в и 4г)

• Формули за предучилищно и училищно образование: Формулите за 2026 г. по чл. 282, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование ще бъдат утвърдени в едномесечен срок от обнародването на Закона за държавния бюджет за 2026 г.
• Целеви трансфери за общини: Министерският съвет може да одобрява целеви трансфери към общините за изплащане на присъдена издръжка (до 3,1 млн. евро), пътни разходи на болни (до 400 хил. евро) и разходи по медицинска експертиза (до 160 хил. евро).

Изменения в преходни и заключителни разпоредби

• В § 2, ал. 13 от преходните и заключителните разпоредби се добавя „и за осветление на улици и площади“, разширявайки обхвата на разходите.
• В § 5 от преходните и заключителните разпоредби срокът „до 30 юни 2026 г.“ се заменя с „до 31 декември 2026 г.“, удължавайки действието на определени разпоредби.

Промени в други закони

Закон за Българската банка за развитие (ЗББР)

С § 10 от закона, в чл. 16, ал. 3 от ЗББР се разширява обхватът на гаранционните схеми. Досегашната разпоредба касаеше гаранции по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. и Оперативна програма за развитие на сектор Рибарство 2007 – 2013 г. С изменението се добавят гаранции по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г., както и остатъчните ресурси от тях след приключване на съответния програмен период. Това осигурява продължаване на подкрепата за агросектора и рибарството в новия програмен период.

Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

С § 11 се променя чл. 238 от ЗКПО. Досегашната данъчна ставка за хазартна дейност чрез телефонна или друга електронна съобщителна услуга беше 15 на сто. С изменението, тази ставка се увеличава на 20 на сто.

Закон за Националната агенция за приходите (ЗНАП)

• Обмен на информация (чл. 25 ЗНАП): Заглавието на чл. 25 се променя на „Обмен на информация с търговските банки и другите доставчици на платежни услуги“. Алинеи 1 и 2 се изменят, като се въвежда задължение за лицата по чл. 56а, ал. 2 от Закона за кредитните институции да предоставят информация на НАП най-малко веднъж седмично. Търговските банки и други доставчици на платежни услуги ще трябва да уведомяват НАП в 7-дневен срок за предоставени терминални устройства ПОС (POS Terminal и Virtual POS Terminal) на широк кръг субекти. Досега задължението беше по-ограничено до виртуални терминални устройства. Алинея 3 също се променя, разширявайки обхвата на транзакциите, за които се предоставя информация.
• Ограничения за информация и достъп: Създават се нови алинеи 4 и 5 към чл. 25 ЗНАП. Алинея 4 изрично указва, че НАП използва събраната информация само за своите законоустановени функции и не се допуска предоставянето ѝ на трети лица. Алинея 5 предоставя възможност на търговските банки и клоновете на чуждестранни банки да получават от НАП данни от Регистъра на заетостта и данни за осигурените лица (включително лични, данъчни и осигурителни данни) за целите на оценката на кредитоспособността по Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители.
• Отмяна на разпоредба (чл. 25в, ал. 4 ЗНАП): Отменя се чл. 25в, ал. 4, което премахва изричното ограничение НАП да обработва данни, получени от други институции, единствено за обобщаване.
• Административнонаказателна отговорност (нов чл. 27 ЗНАП): Създава се изцяло нова Глава шеста „АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ“ в ЗНАП. Въвеждат се глоби от 250 до 1 000 евро за физически лица и имуществени санкции от 2 500 до 8 000 евро за юридически лица и еднолични търговци при непредставяне или забавено представяне на информация и данни по Глава пета. При повторно нарушение санкциите са двойни. Актовете се съставят от органи по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него лице.

Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.