Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (преюдициален състав)
4 март 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Въздушен транспорт — Обезщетяване на пътниците при голямо закъснение или отмяна на полет — Освобождаване от задължението за изплащане на обезщетение — Член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 — Извънредни обстоятелства — Проблеми с проверката за сигурност на летището — Самостоятелно решение на въздушния превозвач да бъдат изчакани все още непреминалите проверката за сигурност пътници — Ротация на въздухоплавателното средство — Реорганизация на полетите след закъснял полет — Причинно-следствена връзка “
По дело T‑656/24
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht Дюселдорф (Областен съд Дюселдорф, Германия) с акт от 20 ноември 2024 г., постъпил в Съда на 6 декември 2024 г., в рамките на производство по дело
NI, HZ срещу
„Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД,
ОБЩИЯТ СЪД (преюдициален състав),
състоящ се при разискванията от: S. Papasavvas, председател, N. Półtorak, M. Sampol Pucurull (докладчик), D. Petrlík и W. Valasidis, съдии,
генерален адвокат: J. Martín y Pérez de Nanclares,
секретар: S. Jund, администратор,
предвид това, че на 19 декември 2024 г. на основание член 50б, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз Съдът прехвърли преюдициалното запитване на Общия съд,
предвид това, че делото е от сферата по член 50б, първа алинея, буква д) от Статута на Съда на Европейския съюз и не повдига самостоятелен тълкувателен въпрос по смисъла на член 50б, втора алинея от посочения статут,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид изложеното в съдебното заседание от 17 октомври 2025 г.,
като има предвид становищата, представени:
–за Юръпиън Еър Чартър, от P. Kauffmann и K. Witt, Rechtsanwälte,
–за нидерландското правителство, от K. Bulterman и A. Hanje, в качеството на представители,
–за Европейската комисия, от G. von Rintelen и N. Yerrell, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 ноември 2025 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).
2 Запитването е отправено във връзка със спор между NI и HZ, двама въздушни пътници, и „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД, въздушен превозвач, относно отказа на последния да обезщети тези пътници, чийто полет е имал голямо закъснение.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 1, 14 и 15 от Регламент 261/2004 гласят:
„(1)Действия на Общността в областта на въздушния транспорт следва да целят, наред с други неща, гарантирането на високо равнище на защита на пътниците. Освен това, по принцип следва да се отчитат изцяло изискванията за защита на клиента.
[…] (14)Съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.
(15)Извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети“.
4 Член 5, параграфи 1 и 3 от Регламент № 261/2004 предвижда:
„1.При отмяна на полет съответните пътници:
[…] в)имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7, освен ако не са:
[…] 3.Опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки“.
5 Член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004 гласи:
„При прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на:
[…] б)400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра;
[…]“.
Германското право
6 Luftsicherheitsgesetz (Закон за сигурността на въздухоплаването) от 11 януари 2005 г. (BGBl. 2005 I, стр. 78), изменен с Gesetz zur Verbesserung der Rahmenbedingungen luftsicherheitsrechtlicher Zuverlässigkeitsüberprüfungen (Закон за подобряване на рамковите условия на цялостните проверки във връзка със сигурността на въздухоплаването) от 22 април 2020 г. (BGBl. 2020 I, стр. 840) (наричан по-нататък „LuftSiG“), предвижда в член 2, озаглавен „Задачи“, следното:
„Органът по сигурността на въздухоплаването има за задача да предотвратява пробиви в сигурността на въздушния транспорт по смисъла на член 1. За тази цел той по-специално:
1.извършва проверка на пътниците и техния багаж в съответствие с член 5,
[…]“.
7 Член 5 от LuftSiG е озаглавен „Специални правомощия на органите по сигурността на въздухоплаването“ и параграф 1 от него предвижда, че „орган[ът] по сигурността на въздухоплаването може да претърсва или проверява по всякакъв друг подходящ начин лицата, които са влезли или искат да влязат в зоната за сигурност на летището, [и че] може да претърсва или проверява по всякакъв друг подходящ начин предметите, които са били или предстои да бъдат внесени в тези зони“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
8 NI и HZ са имали резервация за полет на Юръпиън Еър Чартър на 23 юли 2022 г., с планирано излитане от Дюселдорф (Германия) в 15:00 ч. и пристигане по разписание на същия ден във Варна (България) в 17:50 ч. (наричан по-нататък „процесният полет“).
9 Процесният полет е трябвало да се извърши от въздухоплавателно средство на Юръпиън Еър Чартър в рамките на ротация от полети. Според първоначалния план първият полет от тази ротация е трябвало да излети от летище Кьолн-Бон (Германия) на 23 юли 2022 г. в 7:40 ч. и да пристигне във Варна в 10:30 ч. Вторият полет от ротацията е трябвало да излети от Варна в 11:20 ч. и да пристигне в Дюселдорф в 14:10 ч. Третият полет от ротацията е процесният.
10 След обаче извънредно дългото време за изчакване при проверката за сигурност на летище Кьолн-Бон поради прекомерно натоварване на проверяващия персонал на 23 юли 2022 г. , всички пътници от първия полет от ротацията се представят със закъснение за качването на борда. Юръпиън Еър Чартър взема решение да бъдат изчакани преминаващите проверката за сигурност пътници от този полет, и така първият полет от ротацията излита със закъснение от над пет часа.
11 Освен това, за да не се налага на пътниците на полетите от въпросната ротация да чакат прекалено дълго, Юръпиън Еър Чартър решава да реорганизира полетите след първия полет от ротацията и тези полети да бъдат изпълнени с друг самолет. Така вторият полет от ротацията е изпълнен със заместващ самолет, който поради необходимостта предварително да бъде получено разрешение за кацане на летището на крайната дестинация, е могъл да излети от Варна едва в 14:10 ч. и е пристигнал в Дюселдорф в 17:33 ч. Процесният полет е изпълнен с този заместващ самолет, като излитането е в 18:39 ч. NI и HZ пристигат в крайната си дестинация в 21:12 ч., т.е. със закъснение от над три часа спрямо първоначално планираното време за пристигане по разписание.
12 Поради закъснението на полета си NI и HZ предявяват пред Amtsgericht Düsseldorf (Районен съд Дюселдорф, Германия) иск срещу Юръпиън Еър Чартър за обезщетение от 400 евро за всеки, но този иск е отхвърлен с решение от 19 февруари 2024 г.
13 NI и HZ подават въззивна жалба срещу това решение пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия), който е запитващата юрисдикция.
14 Според запитващата юрисдикция внезапният и съществен недостиг на персонал по сигурността би могъл да бъде извънредно обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, след като проверката за сигурност на въздушните пътници е задача, която, видно от член 2, параграф 1 и член 5 от LuftSiG, не е възложена на въздушните превозвачи. Следователно недостигът на персонал по сигурността и последвалите закъснения са обстоятелства, които са извън сферата на отговорност на въздушния превозвач и извън неговия контрол.
15 Запитващата юрисдикция обаче счита, че разрешаването на висящия пред нея спор зависи от това дали съществува причинно-следствена връзка между внезапния и съществен недостиг на персонал по сигурността на летище Кьолн-Бон, като извънредно обстоятелство, и закъснението при пристигането на процесния полет.
16 С оглед на собствената си и тази на Съда практика в тази област запитващата юрисдикция преценява, че би могло да се приеме, че закъснението при пристигането на процесния полет във Варна не е пряко причинено от забавянията при проверката за сигурност на летище Кьолн-Бон, а се дължи на самостоятелното решение на Юръпиън Еър Чартър да бъдат изчакани преминаващите въпросната проверка пътници и съответно за изпълнението на процесния полет да се използва заместващ самолет.
17 Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че изводът би бил различен, ако пряката причина за отмяната или пристигането на полета с голямо закъснение трябва да се преценява въз основа на претегляне на интересите на различните групи пътници на полетите от една и съща ротация. Така, когато промяната на полетното разписание отчита в еднаква степен интересите на различните групи пътници на полетите от една и съща ротация, би било достатъчно наличието на „проста“ причинно-следствена връзка между извънредното обстоятелство и отмяната или пристигането на полета с голямо закъснение.
18 При тези обстоятелства Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)Пристигането на полета със закъснение от най-малко три часа продължава ли да се дължи пряко на извънредно обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент [№ 261/2004], когато по отношение на изпълняван същия ден предходен полет опериращият въздушен превозвач е взел решение поради голямо забавяне при проверката за сигурност да изчака все още непреминалите я пътници и произтеклото закъснение от това вече не е могло да бъде наваксано до спорния полет?
2)Ако отговорът на първия въпрос зависи от това дали и колко пътници са се представили за качване на борда за закъснелия предходен полет, при какъв дял действително представили се пътници с резервация за полета (по-нататъшното) закъснение на предходния полет вече не се дължи пряко на извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент [№ 261/2004], а на самостоятелно и изцяло под негов контрол решение на въздушния превозвач?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
19 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали самостоятелното решение на въздушния превозвач да изчака пътниците на полет, които все още не са преминали проверката за сигурност поради претоварване на проверяващия персонал, може да прекъсне причинно-следствената връзка между извънредното обстоятелство, каквото представлява този проблем с проверката за сигурност, и пристигането на планиран за същия ден и със същия самолет следващ полет със закъснение.
20 Като начало следва да се отбележи, че запитващата юрисдикция изхожда от постановката, че на въпросното летище проблемът с проверката за сигурност е общ и съответно представлява извънредно обстоятелство, поради което има колебания единствено по отношение на причинно-следствената връзка между извънредното обстоятелство, засегнало първия полет от ротацията, и пристигането на процесния полет със закъснение.
21 Веднага следва да се припомни, че за целите на прилагането на правото на обезщетение пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети и че съответно могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от Регламент № 261/2004, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание (вж. решение от 13 юни 2024 г., D. (Конструктивен дефект на двигателя), C‑411/23, EU:C:2024:498, т. 24 и цитираната съдебна практика).
22 Член 5, параграф 3 във връзка със съображения 14 и 15 от Регламент № 261/2004 освобождава въздушния превозвач от задължението да изплаща обезщетение, ако може да докаже, че отмяната или голямото закъснение при пристигането се дължи на „извънредни обстоятелства“, които не е могло да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки (вж. решение от 13 юни 2024 г., D. (Конструктивен дефект на двигателя), C‑411/23, EU:C:2024:498, т. 25 и цитираната съдебна практика).
23 Съдът вече е постановил, че за да се освободи от задължението си за изплащане на обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение или отмяна на полет, опериращият въздушен превозвач трябва да може да се позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство предходен полет в рамките на предпредпоследната ротация на това въздухоплавателно средство (вж. решение от 22 април 2021 г., Austrian Airlines, C‑826/19, EU:C:2021:318, т. 55 и цитираната съдебна практика).
24 Като се имат предвид обаче не само целта за гарантиране на високо равнище на защита на пътниците, посочена в съображение 1 от Регламент № 261/2004, но и текстът на член 5, параграф 3 от този регламент, изтъкването на такова извънредно обстоятелство предполага да е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство, засегнало предходен полет, и закъснението или отмяната на следващ полет (вж. решение от 22 април 2021 г., Austrian Airlines, C‑826/19, EU:C:2021:318, т. 56 и цитираната съдебна практика).
25 Следва все пак да се отбележи, че нито член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, нито която и да било друга разпоредба от този регламент уточнява изискванията във връзка с прекия характер на причинно-следствената връзка между извънредното обстоятелство и закъснението или отмяната на полет. При това положение, за да се осигури еднакво тълкуване на правото на Европейския съюз, следва да се използват по аналогия критериите за причинно-следствената връзка, приложими в областта на извъндоговорната отговорност на Съюза, чиято уредба е сравнима, доколкото обвързва носенето на отговорността с наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното събитие и твърдяната вреда.
26 В това отношение следва да се припомни, че сам по себе си фактът, че дадено поведение е необходимо условие (условие sine qua non) за настъпването на вреда, в смисъл че тя не би настъпила при липсата на това поведение, не е достатъчен, за да се установи достатъчно пряка причинно-следствена връзка по смисъла на съдебната практика на Съюза (вж. решение от 23 май 2019 г., Remag Metallhandel и Jaschinsky/Комисия, T‑631/16, непубликувано, EU:T:2019:352, т. 52 и цитираната съдебна практика).
27 По този въпрос от съдебната практика следва, че свързаното с причинно-следствената връзка условие изисква тази връзка да е достатъчно пряка, така че укоримото поведение да е основната причина за настъпването на вредата (вж. в този смисъл решения от 13 декември 2018 г., Европейски съюз/Gascogne Sack Deutschland и Gascogne, C‑138/17 P и C‑146/17 P, EU:C:2018:1013, т. 22, и от 5 септември 2019 г., Европейски съюз/Guardian Europe и Guardian Europe/Европейски съюз, C‑447/17 P и C‑479/17 P, EU:C:2019:672, т. 32).
28 От друга страна, причинно-следствената връзка може да се прекъсне по-специално от действие, което се вмества между укоримото поведение и твърдените вреди, доколкото това действие съставлява основната причина за тези вреди. Такова действие може да бъде и решение, стига обаче съответното лице да не е било принудено да го вземе (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 18 декември 2025 г., WS и др./Frontex (Съвместна операция по връщане), C‑679/23 P, EU:C:2025:976, т. 151 и 152 и цитираната съдебна практика).
29 От това следва, че сам по себе си фактът, че извънредно обстоятелство е засегнало полет, предхождащ съответния полет, не е достатъчен, за да освободи въздушния превозвач от задължението му да изплати обезщетение. Необходимо е също така това извънредно обстоятелство да е основната причина за закъснението на съответния полет.
30 Тук следва да се отбележи, че в случая по главното производство вследствие на проблем с проверката за сигурност въздушният превозвач е взел решение да изчака все още непреминалите я пътници от първия полет, въпреки че този полет е бил готов за излитане по разписание.
31 Следователно това решение на въздушния превозвач да изчака пътниците от първия полет, се вмества между настъпването на извънредното обстоятелство и закъснението на процесния полет. Въпросното решение може да прекъсне пряката причинно-следствена връзка между тези две събития, ако е основната причина за закъснението на процесния полет и въздушният превозвач не е бил принуден да го вземе по-специално с оглед на законово задължение — преценка, която запитващата юрисдикция трябва да направи.
32 Следва да се уточни, че такава проверка не изисква да се взема предвид целта на Регламент № 261/2004, а именно да се гарантира високо равнище на защита на определени пътници. Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 70 от заключението си, въпросната цел не предполага въздушният превозвач да претегля интересите на различните групи пътници на полетите от една и съща ротация.
33 Освен това Съдът вече е приел за недопустимо въздушният превозвач, позовавайки се на интереса на други пътници да бъдат превозени в разумен срок, да разширява значително хипотезите, в които би могъл основателно да откаже на пътник достъп на борда. Това задължително би довело до пълно лишаване от защита на подобен пътник, което би било в разрез с целта на Регламент № 261/2004 (решение от 4 октомври 2012 г., Finnair, C‑22/11, EU:C:2012:604, т. 34).
34 Всъщност въздушният превозвач не може, позовавайки се на интереса на пряко засегнатите от извънредно обстоятелство пътници да бъдат превозени в разумен срок, да разширява хипотезите, в които би могъл да бъде освободен от задължението си за изплащане на обезщетение. Всъщност, както генералният адвокат отбелязва в точка 73 от заключението си, да се позволи на въздушния превозвач да се позовава на претеглянето на интересите на различните групи пътници, засегнати от дадена ротация от полети, за да се освободи от задължението си за изплащане на обезщетение по отношение на една от тези групи, би означавало да се добави клауза за освобождаване от задължението за изплащане на обезщетение към предвидената в член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004.
35 С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че самостоятелното решение на опериращия въздушен превозвач да изчака пътниците на полет, които все още не са преминали проверката за сигурност поради проблем с тази проверка, може да прекъсне пряката причинно-следствена връзка между извънредното обстоятелство, каквото представлява този проблем, и пристигането с най-малко три часа закъснение на планиран за същия ден и със същия самолет следващ полет, ако това решение е основната причина за закъснението.
По втория въпрос
36 Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.
По съдебните разноски
37 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Общия съд, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (преюдициален състав)
реши:
Член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91
трябва да се тълкува в смисъл, че
самостоятелното решение на опериращия въздушен превозвач да изчака пътниците на полет, които все още не са преминали проверката за сигурност поради проблем с тази проверка, може да прекъсне пряката причинно-следствена връзка между извънредното обстоятелство, каквото представлява този проблем, и пристигането с най-малко три часа закъснение на планиран за същия ден и със същия самолет следващ полет, ако това решение е основната причина за закъснението.
Papasavvas
Półtorak
Sampol Pucurull
Petrlík
Valasidis
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 4 март 2026 година.
Подписи
*Език на производството: немски.