РЕШЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав)
4 октомври 2024 година ( *1 )
„Преюдициално запитване — Собствени ресурси на Европейския съюз — Защита на финансовите интереси на Съюза — Регламент (ЕС) № 1303/2013 — Член 2, параграф 36 — Понятие за нередност — Член 143, параграф 2 — Вреда, причинена на бюджета на Съюза чрез отчитане на неоправдан разход — Определяне на приложимите ставки на финансова корекция — Скала на единните ставки на корекцията — Принцип на пропорционалност“
По дело C‑175/23
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Велико Търново с акт от 8 март 2023 г., постъпил в Съда на 21 март 2023 г., в рамките на производство по дело
Община Свищов
срещу
Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014—2020 г.,
СЪДЪТ (осми състав),
състоящ се от: N. Piçarra (докладчик), председател на състава, N. Jääskinen и M. Gavalec, съдии,
генерален адвокат: T. Ćapeta,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за естонското правителство, от M. Kriisa, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от Д. Драмбозова и J. Hradil, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, точка 36 и член 143, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 320).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Община Свищов (България) и ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Райони в растеж“ 2014—2020 г. (наричан по-нататък „управляващият орган“) относно решението, с което последният определя финансова корекция на тази община поради нарушение на правилата за определяне на изпълнител в процедура по възлагане на обществена поръчка.
Правна уредба
Правото на Съюза
Регламент № 1303/2013
3 Съгласно съображение 120 от Регламент № 1303/2013, „[з]а да се осигури правна сигурност за държавите членки, следва да се определят специфични разпоредби и процедури за финансови корекции от страна на държавите членки и [Европейската к]омисия по отношение на фондовете […], като се зачита принципът на пропорционалност“.
4 Член 2 от този регламент, озаглавен „Определения“, предвижда в точки 36 и 37:
„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения […]:
36) „нередност“ означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на […] фондове[те], което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза;
37) „икономически оператор“ означава всяко физическо или юридическо лице или друг субект, които участват в изпълнението на помощта от […] фондове[те], с изключение на държава членка, която упражнява правомощията си като публичен орган“.
5 Член 143 от посочения регламент, озаглавен „Финансови корекции от страна на държавите членки“, предвижда в параграфи 1 и 2:
„1.Държавите членки на първо място носят отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. В случай на системна нередност държавата членка разширява своите разследвания, за да обхване всички операции, които потенциално могат да бъдат засегнати.
2.Държавите членки извършват необходимите финансови корекции във връзка с отделните или системни нередности, установени в операциите или в оперативните програми. Финансовите корекции се изразяват в отмяната на всички или на част от публичния принос за дадена операция или оперативна програма. Държавата членка взема предвид характера и сериозността на нередностите и финансовата загуба за фондовете […] и прилага пропорционална корекция. […]“.
6 Член 144 от същия регламент, озаглавен „Критерии за финансови корекции“, предвижда в параграфи 1 и 2:
„1.Комисията прави финансови корекции чрез актове за изпълнение, като отменя целия размер или част от приноса на Съюза към оперативната програма, в съответствие с член 85, когато след извършване на необходимото разследване заключи, че:
[…] б) Държавата членка не е спазила своите задължения съгласно член 143 преди откриването на процедурата за корекция по настоящия параграф;
[…] Комисията основава своите финансови корекции на констатираните отделни случаи на установена нередност, като отчита дали нередността е системна. Когато не е възможно да се определи точно размерът на неправомерните разходи, финансирани за сметка на фондовете […], Комисията прилага единна ставка или екстраполирана финансова корекция.
2.Когато взема решение относно корекция по параграф 1, Комисията зачита принципа на пропорционалност, като взема предвид естеството и сериозността на нередността и степента и финансовите последици от недостатъците в системите за управление и контрол, открити в оперативната програма“.
Насоките на Комисията от 2019 г.
7 Съгласно точка 1.4 от Решение на Комисията от 14 май 2019 г. за установяване на насоките за определяне на финансови корекции спрямо финансирани от Съюза разходи в случай на неспазване на приложимите правила за възлагане на обществени поръчки, C(2019)3452 final (наричано по-нататък „Насоките на Комисията от 2019 г.), която точка е озаглавена „Критерии, които следва да бъдат взети предвид при вземане на решение относно пропорционалната ставка на корекция“, „[…] когато поради естеството на нередността е невъзможно да се определи точно финансовото въздействие, но нередността като такава може да има въздействие върху бюджета, Комисията може да изчисли размера на корекцията, която трябва да се приложи, като вземе предвид три критерия, а именно естеството и сериозността […] на нередностите, както и произтичащите финансови загуби за фондовете. Това предполага, че финансовите корекции, наложени въз основа на скалата за единните ставки, включена в раздел 2 от настоящите насоки (5 %, 10 %, 25 % и 100 %), спазват принципът на пропорционалност. Това не изключва факта, че при изчисляването на окончателния размер на корекцията, която трябва да се приложи, следва да се отчетат всички характеристики на установената нередност във връзка с елементите, които са взети предвид при установяването на въпросната единна ставка […]“.
Българското право
8 Съгласно член 70, параграф 1, точка 9 от Закона за управление на средствата на европейските фондове при споделено управление (ДВ, бр. 101 от 22 декември 2015 г., заглавие изменено с ДВ, бр. 51 от 1 юли 2022 г.), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (ДВ, бр. 52 от 9 юни 2020 г.) (наричан по-нататък „ЗУСЕФСУ“), „[ф]инансова подкрепа със средства от [Европейските структурни и инвестиционни фондове] може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция [поради] […] нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от [Европейските структурни и инвестиционни фондове]“. Член 70, алинея 2 от ЗУСЕФСУ гласи, че „[с]лучаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет“.
9 Член 1, точка 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ДВ, бр. 27 от 31 март 2017 г.), в приложимата ѝ към настоящото производство редакция (наричана по-нататък „Наредбата“), предвижда, че „случаите на нередности, съставляващи нарушения на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта от [ЗУСЕФСУ], извършени чрез действия или бездействия от бенефициента, които имат или биха имали за последица нанасянето на вреда на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове […] и които представляват основания за извършване на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 от [ЗУСЕФСУ]“.
10 Съгласно член 2, параграфи 1 и 2 от Наредбата нередностите по член 1, точка 1 и приложимите за тях процентни показатели на финансови корекции са посочени в приложение № 1 към тази наредба, включително тези, приложими по отношение на нередностите, допуснатите преди влизането в сила на Закона за обществените поръчки.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
11 Съгласно договор, сключен с управляващия орган, община Свищов получава безвъзмездни средства за проект по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014—2020 г., финансиран отчасти от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР).
12 За осъществяването на този проект община Свищов, в качеството си на възлагащ орган, по силата на националния закон за обществените поръчки провежда открита процедура за възлагане на обществена поръчка по две обособени позиции. В резултат на провеждането на процедурата са подписани два договора с двамата избрани икономически оператори, всеки от които e обявен за изпълнител по една от тези обособени позиции.
13 По повод на постъпил сигнал е извършена проверка, при която управляващият орган е установил нередност при провеждане на посочената процедура. Вследствие на това с решение от 18 февруари 2022 г. този орган прилага спрямо общината финансова корекция в размер на 10 % от размера на предоставената безвъзмездна финансова помощ.
14 С решение от 28 април 2022 г. Административен съд Велико Търново (България), сезиран с жалба от община Свищов, отменя този акт с мотива, че няма нарушаване на разпоредбите на националния закон за обществените поръчки и съответно липсва нередност при провеждането на процедурата за възлагане на обществена поръчка за строителство.
15 Управляващият орган подава касационна жалба срещу това съдебно решение пред Върховния административен съд (България), който, без да отменя посоченото съдебно решение, приема, че спорните факти представляват нередност от друго естество, произтичаща от неспазване на разпоредбите на приложение 1 към Наредбата, за която друга нередност се предвижда друга ставка на корекцията.
16 Вследствие на постъпил нов сигнал управляващият орган извършва нова проверка на администрирането на проекта, в резултат на която установява нередност, произтичаща от нарушението на правилата за възлагане на обществени поръчки. С решение от 14 ноември 2022 г. този орган прилага спрямо община Свищов финансова корекция, представляваща 5 % върху допустимите разходи по двата договора, сключени с икономическите оператори.
17 Общината обжалва това решение пред Административен съд Велико Търново, който е запитващата юрисдикция.
18 Този съд отбелязва, че управителният орган е установил наличието на нередност по смисъла на приложение 1 към Наредбата, без да провери дали бюджетът на Съюза е претърпял, или е можело да претърпи загуба и без да вземе предвид тежестта на разглежданото нарушение, като е приложил съответната ставка на финансова корекция, предвидена в това приложение.
19 Според запитващата юрисдикция, макар че член 70, параграф 1, точка 9 от ЗУСЕФСУ е в съответствие с член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013, що се отнася до определението на понятието „нередност“, с член 70, параграф 2 от ЗУСЕФСУ и с член 2 от Наредбата „на практика се въвежда необорима презумпция, според която посочени чрез изброяване в [тази наредба] нарушения на националния закон (вкл. и уреждащия правилата за провеждане на обществени поръчки) apriori се третират като нередности [по смисъла на член 2, точка 36 от този регламент], вкл. и с оглед на презумирането на настъпили или вероятни за настъпване вреди от допускането им, както с оглед на презумирането на причинно следствена връзка между нарушението и вредите или опасността от настъпването им“.
20 Тъй като според този съд приложимата национална правна уредба задължава управляващия орган да определи дължимия размер на финансовата корекция само въз основа на единната ставка, предвидена в посоченото приложение, този съд иска да се установи дали такава правна уредба осигурява в пълнота прилагането на принципа на пропорционалност, произтичащ от член 143, параграф 2 от Регламент № 1303/2013.
21 При тези обстоятелства Административен съд Велико Търново решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Съвместим ли е [с правото на Европейския съюз] с оглед на логическото и телеологическото тълкуване на разпоредбите на член 2, параграф 36 и на член 143, параграф 2 от Регламент [№ 1303/2013], национален правен инструмент, като отразения в разпоредбите на чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата […], който инструмент винаги презумира наличие на нередност при нарушаването на класифицирани чрез нормативно определен списък правила за провеждане на обществени поръчки?
2) Националният правен инструмент, съдържащ се в разпоредбите на чл. 70, ал.2 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 2, ал.1 и ал.2 от Наредбата […] съответства ли на принципа на пропорционалност, посочен в разпоредбата на чл. 143, параграф 2, [трето] изречение от Регламент [№ 1303/2013] предвид необходимостта от индивидуализирането на всяко едно конкретно и специфично нарушение на действащо в областта на обществените поръчки правило?“.
По преюдициалните въпроси
22 С двата въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 143, параграф 2 от Регламент № 1303/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която всяко нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки представлява „нередност“ по смисъла на член 2, точка 36 от този регламент, която води автоматично до прилагането на финансова корекция, чийто размер се определя въз основа на предварително определена скала на единните пропорционални ставки на корекцията.
23 На първо място, понятието „нередност“ е определено в член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013 като всяко нарушение на разпоредба от правото на Съюза или от националното право относно прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в този бюджет. Съществуването на такава нередност следователно предполага едновременното изпълнение на три изисквания, а именно — нарушение на приложимото право, това нарушение да произтича от действие или бездействие на икономически оператор и действителна или потенциална вреда, причинена на бюджета на Съюза (вж. по аналогия решения от 1 октомври 2020 г., Elme Messer Metalurgs, C‑743/18, EU:C:2020:767, т. 50 и 51, и от 8 юни 2023 г., ANAS, C‑545/21, EU:C:2023:451, т. 27 и 29).
24 Първото условие се отнася до нарушенията не само на разпоредби от правото на Съюза сами по себе си, но и на разпоредби от националното право, които са приложими към операциите, подкрепяни от европейските структурни фондове и които по този начин допринасят за гарантиране на прилагането на правото на Съюза в областта на управлението на финансираните от тези фондове проекти (решения от 1 октомври 2020 г., Elme Messer Metalurgs, C‑743/18, EU:C:2020:767, т. 52, и от 8 юни 2023 г., ANAS, C‑545/21, EU:C:2023:451, т. 30).
25 Що се отнася до второто условие, а именно съответната нередност да произтича от действие или бездействие на икономически оператор, член 2, точка 37 от Регламент № 1303/2013 определя „икономическия оператор“ като всяко физическо или юридическо лице, както и всеки друг субект, участващ в изпълнението на помощта от фондовете, с изключение на държавите членки при упражняване на техните властнически правомощия.
26 Третото условие изисква нарушението на приложимото право от икономически оператор да „има или [да] би имало за последица“ нарушаването на общия бюджет на Съюза. От самия текст на член 2, точка 36 от този регламент, и по-специално от израза „би имало за последица“, следва, че ако „нередността“ по смисъла на тази разпоредба не изисква да се доказва наличието на точно финансово отражение върху бюджета на Съюза, неспазването на приложимите разпоредби представлява „нередност“, доколкото не може да се изключи възможността това нарушение да има отражение върху бюджета на съответния фонд (решения от 6 декември 2017 г., Compania Nagională de Administrare a Infrastructurii Rutiere,C‑408/16, EU:C:2017:940, т. 60 и 61, и от 8 юни 2023 г., ANAS, C‑545/21, EU:C:2023:451, т. 38).
27 От изложеното следва, че само нарушение, което „има или би имало за последица“ нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, може да бъде квалифицирано като „нередност“ по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013. Следователно тази разпоредба не допуска да се счита, че всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, приложимо за подкрепяните от структурните фондове на Съюза операции, автоматично уврежда или би могло потенциално да увреди бюджета на Съюза, независимо какви са последиците от това нарушение за този бюджет.
28 На второ място, що се отнася до определянето на размера на финансовата корекция, от член 143, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1303/2013 следва, че държавите членки са преди всичко отговорни да разследват отделни или системни нередностите, както и да извършват пропорционални финансови корекции във връзка с нередностите, установени в операциите или оперативните програми. Тези корекции се състоят в анулиране на целия или на част от публичния принос за оперативната програма в съответствие с критерии, свързани с естеството на нередностите, тяхната сериозност и финансовата загуба за съответния фонд.
29 Освен това от член 144, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1303/2013 следва, че ако Комисията стигне до извода, че дадена държава членка не е изпълнила задълженията си по член 143 от този регламент, тя трябва да извърши финансови корекции и да отмени изцяло или частично приноса на Съюза в разглежданата оперативна програма, като се основе на констатираните отделни случаи на установена нередност, като отчита дали нередността е системна. Когато не е възможно да се определи точно размерът на неправомерните разходи за сметка на фондовете, Комисията прилага единна ставка или екстраполирана финансова корекция при спазване на принципа на пропорционалност, като взема предвид по-специално естеството и тежестта на нередността. За тази цел Комисията може да определя скала на единните ставки на финансовата корекция, приложими за нарушения на правото на Съюза или на националното право, които трябва да се квалифицират като „нередности“ по смисъла на член 2, точка 36 от посочения регламент.
30 Държавите членки могат също така да определят такава скала на единните ставки на финансовата корекция на основание член 143 от Регламент № 1303/2013 във връзка със съображение 120 от него, за да осигурят правна сигурност „[при спазване] на принципа на пропорционалност“.
31 За да конкретизират критериите, приложими към финансовите корекции, извършени въз основа на дадена скала на единните ставки на корекция, държавите членки могат да вземат предвид документ като Насоките на Комисията от 2019 г., дори те да не са задължителни за тях. В точка 1.1 от тези насоки на органите на държавите членки се препоръчва „при коригиране на установените от собствените им служби нередности да прилагат критериите и ставките на финансова корекция, определени в настоящите насоки“ (вж. по аналогия решение от 8 юни 2023 г., ANAS (С-545/21, EU:C:2023:451, т. 45).
32 От точка 1.4 от посочените насоки обаче следва, че когато е невъзможно да се определи точно финансовото въздействие за съответния пазар, предвиденото в член 144, параграф 1 от Регламент № 1303/2013 прилагане на скалата за единните ставки в размер на 5 %, 10 %, 25 % или 100 % трябва все пак да отчита естеството и сериозността на установената нередност, както и произтичащата от нея финансова загуба за фондовете, така че при прилагането на такава ставка да се спазва принципът на пропорционалност (вж. по аналогия решение от 8 юни 2023 г., ANAS (С- 545/21, EU:C:2023:451, т. 46).
33 Освен това, макар Комисията и държавите членки да могат да се основават на скала на единни ставки на корекция, това не променя факта, че определянето на окончателния размер на корекцията, която следва да се приложи, предполага по необходимост да се извърши подробно разглеждане на всеки отделен случай при отчитане на всички особености, характеризиращи констатираната нередност спрямо обстоятелствата, съобразени при изготвяне на скалата, особености, които могат да обосноват прилагането на по-голяма или пък, напротив, на намалена корекция (вж. в този смисъл решение от 14 юли 2016 г., Wrocław – Miasto na prawach powiatu, C‑406/14, EU:C:2016:562, т. 48 и 49).
34 От изложеното следва, че по принцип размерът на финансовата корекция не трябва да се определя автоматично само въз основа на предварително определена скала на единните ставките на корекция.
35 На трето място, доколкото запитващата юрисдикция счита, че прилагането на разглежданата в главното производство национална правна уредба на практика води до това да се приеме, че всяко нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки представлява „нередност“ по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013, която трябва да бъде санкционирана с автоматичното прилагане на предварително определена единна ставка, важно е да се припомни, че принципът на тълкуване на националното право в съответствие с правото на Съюза задължава по-специално националните юрисдикции да вземат предвид цялото вътрешно право и да приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на правото на Съюза и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от него цел (вж. в този смисъл решения от 24 януари 2012 г., Dominguez, C‑282/10, EU:C:2012:33, т. 27, и от 11 ноември 2015 г., Klausner Holz Niedersachsen, C‑505/14, EU:C:2015:742, т. 34).
36 Националният съд няма основание да счита, че е изправен пред невъзможност да тълкува национална правна разпоредба в съответствие с правото на Съюза единствено поради константното тълкуване на тази разпоредба в несъвместим с това право смисъл или прилагането ѝ по такъв начин от компетентните национални органи (вж. в този смисъл решения от 19 април 2016 г., DI, C‑441/14, EU:C:2016:278, т. 34, и от 4 март 2020 г., Telecom Italia, C‑34/19, EU:C:2020:148, т. 61).
37 Това задължение за съответстващо тълкуване обаче е ограничено от общите принципи на правото, включително от принципа на правна сигурност, и не може да служи за основа на тълкуване contra legem на националното право (вж. по-специално решения от 14 януари 2014 г., Association de médiation sociale, C‑176/12, EU:C:2014:2, т. 39, и от 21 януари 2021 г., Whiteland Import Export, C‑308/19, EU:C:2021:47, т. 62).
38 Ето защо запитващата юрисдикция, от една страна, трябва да провери дали разглежданата в главното производство национална правна уредба действително може да се тълкува в смисъл, че само нарушенията на правото на Съюза или на националното право, които засягат или могат да нанесат вреди на бюджета на Съюза, могат да се квалифицират като „нередности“ по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013. От друга страна, тя трябва да определи дали тази правна уредба позволява да се вземат предвид по-специално естеството и тежестта на нередността и да се приложи „пропорционална корекция“ по смисъла на член 143, параграф 2 от този регламент.
39 В случай че такова съответстващо тълкуване се окаже невъзможно, следва също да се припомни, че всеки сезиран в рамките на своята компетентност национален съд има задължение съгласно предвидения в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на сътрудничество, да остави без приложение всяка разпоредба на националното право, която противоречи на пряко приложимото право на Съюза, каквито са разпоредбите на даден регламент, и по този начин да защити правата, които той предоставя на частноправните субекти (вж. в този смисъл решения от 8 септември 2010 г., Winner Wetten, C‑409/06, EU:C:2010:503, т. 55, и от 21 януари 2021 г., Whiteland Import Export, C‑308/19, EU:C:2021:47, т. 31 и 63).
40 С оглед на изложените съображения трябва да се отговори на поставените въпроси, че член 143, параграф 2 от Регламент № 1303/2013 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която всяко нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки представлява „нередност“ по смисъла на член 2, точка 36 от този регламент, която води автоматично до прилагането на финансова корекция, чийто размер се определя въз основа на предварително определена скала на единните ставки на корекцията.
По съдебните разноски
41 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:
Член 143, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета
следва да се тълкува в смисъл, че
не допуска национална правна уредба, по силата на която всяко нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки представлява „нередност“ по смисъла на член 2, точка 36 от този регламент, която води автоматично до прилагането на финансова корекция, чийто размер се определя въз основа на предварително определена скала на единните ставки на корекцията.
Piçarra
Jääskinen
Gavalec
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 4 октомври 2024 година.
Секретар
A. Calot Escobar
Председател на състава
N. Piçarra
( *1 ) Език на производството: български.