(1) Продукт за наторяване, който отговаря на изискванията, изложени в приложения I и II към Регламент (ЕС) 2019/1009, за съответната продуктова функционална категория („ПФК“) или за категория съставни материали („КСМ“), се етикетира в съответствие с приложение III към настоящия регламент и успешно е преминал процедурата за оценяване на съответствието, изложена в приложение IV към Регламент (ЕС) 2019/1009, може да бъде маркиран с маркировката „CE“ и може да се движи свободно във вътрешния пазар като ЕС продукт за наторяване.
(2) С Регламент (ЕС) 2019/1009 Комисията се оправомощава да изменя приложения I (частично), II, III и IV към него.
(3) В подготовката на прехода към новите правила за хармонизиране държавите членки, а също и заинтересованите страни уведомиха Комисията за необходимостта от адаптиране на някои от техническите разпоредби в приложенията към Регламент (ЕС) 2019/1009. Някои от тези изменения са необходими, за да се подобри съгласуваността с други разпоредби на законодателството на ЕС, които биха улеснили достъпа до вътрешния пазар и свободното движение на безопасни и ефективни от агрономическа гледна точка продукти за наторяване. Някои изменения са необходими, за да се гарантира високото ниво на защита, което Регламент (ЕС) 2019/1009 има за цел да постигне, за да се гарантира, че ЕС продуктите за наторяване, които имат достъп до вътрешния пазар по силата на посочения регламент, не представляват риск за здравето, безопасността или околната среда. Други изменения са необходими, за да се избегнат ситуации, в които значителни категории продукти за наторяване неумишлено биха били изключени от правилата за хармонизиране. С тези изменения ще се осигури достъп до вътрешния пазар за продуктите за наторяване, които са ефективни от агрономическа гледна точка, безопасни и вече широко търгувани на пазара.
(4) В Регламент (ЕС) 2019/1009 вече са изложени правилата за ЕС продуктите за наторяване, които съдържат вещество с пределно допустими стойности на остатъчни вещества за храни и фуражи в съответствие Регламент (ЕИО) № 315/93 на Съвета (2), в Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета (3), в Регламент (ЕО) № 470/2009 на Европейския парламент и на Съвета (4) или в Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5). Производителят е задължен да предостави указания за употреба, за да гарантира, че предвидената употреба за ЕС продукта за наторяване не води до надвишаване на максималните пределно допустимите стойности за храни и фуражи. Освен това производителят трябва да включи в техническата документация резултатите от изчисленията, които доказват съответствието с това изискване. В дискусиите как да се изпълни това задължение стана ясно, че е невъзможно производителите да го спазят, което пречи ефективните от агрономическа гледна точка, безопасни и вече широко търгувани продукти за наторяване да преминат оценяване на съответствието и да имат достъп до вътрешния пазар съгласно Регламент (ЕС) 2019/1009. Следователно тези задължения следва да бъдат заменени със задължения, които са по-пропорционални и изпълними в две отношения.
(5) На първо място надвишаването на тези пределно допустими стойности или нива в земеделските култури може да се предотврати чрез предоставяне на правилна информация на етиката за крайния потребител. Следователно Регламент (ЕС) 2019/1009 следва да се измени, за да се наложи на производителя задължение да информира крайния потребител винаги, когато ЕС продуктът за наторяване съдържа компонент, който, ако бъде пуснат продуктът на пазара като храна или фураж, надхвърля максимално допустимите стойности или нива, определени в Регламенти (ЕО) № 470/2009 или Регламент (ЕО) № 396/2005 в съответствие с Регламент (ЕИО) 315/93 или Директива 2002/32/ЕО. Освен това, за да се гарантира високо ниво на защита на здравето на човека, здравето на животните и околната среда във връзка с фуражните добавки, следва да се добави Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета (6). По този начин крайният потребител ще бъде в позиция да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира, че земеделската култура отговаря на всички правила относно храните и фуражите.
(6) На второ място са необходими допълнителни мерки относно някои фармакологичноактивни субстанции, които вече са обхванати от Регламент (ЕО) № 470/2009. Подходът следва да бъде различен в зависимост от това дали става въпрос за разрешена субстанция, включена в таблица 1 в приложението към Регламент (ЕС) № 37/2010 на Комисията (7), и за която може да е определена максимално допустима граница на остатъчни вещества, или е неразрешена субстанция с референтна точка за действие, определена в Регламент (ЕС) 2019/1871 на Комисията (8). Остатъци от разрешена субстанция може да има в ЕС продукт за наторяване само ако въпросната субстанция е включена в таблица I в приложението към Регламент (ЕС) № 37/2010. Неразрешена фармакологичноактивна субстанция обаче, която е по-опасна за здравето на потребителя, когато присъства в хранителен продукт, не следва да присъства и над референтната си точка за действие в ЕС продукт за наторяване.
(7) ЕС продукт за наторяване може да съдържа също активни субстанции по смисъла на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета (9). Тъй като Регламент (ЕС) 2019/1009 не обхваща продукти за растителна защита, в текста на този регламент следва да се поясни, че ЕС продукт за наторяване, който съдържа активна субстанция, не трябва да има функция за защита на растенията по смисъла на Регламент (ЕО) № 1107/2009. Това пояснение е необходимо, за да се гарантира съгласуваност с Регламент (ЕО) № 1107/2009, което ще улесни прилагането на правилата за хармонизиране както от икономическите оператори, така и от националните органи, като по този начин ще се улесни достъпът до вътрешния пазар на базата на Регламент (ЕС) 2019/1009.
(8) Регламент (ЕС) 2019/1009 съдържа изчерпателен списък на типологии за еднокомпонетнен неорганичен тор с микроелементи, както и съответните им описания и минимално съдържание на микроелементите. За тор със соли на микроелементи 10 % от масата на тора се състои от водоразтворим микроелемент. Има обаче торове на базата на карбонатни или фосфатни соли, съдържащи микроелементи, които не са водоразтворими. Това не засяга тяхната функция на торове или усвояването на хранителни елементи от земеделската култура. Следователно на такива торове със соли на микроелементи следва да се предостави достъп до вътрешния пазар, като се премахне условието за водоразтворимост. За хелатите на UVCB (10) в списъка се включват само железните хелати. Други микроелементи обаче също може да бъдат хелати на UVCB и да се освобождават бавно, за да бъдат използвани от растенията. Торовете с бавно освобождаване са полезни за предотвратяване на замърсяване на почвите с хранителни елементи, защото освобождават бавно микроелементите и така увеличават възможността растенията да ги абсорбират. Следователно е подходящо такива продукти за определени пазарни ниши да бъдат включени в обхвата на правилата за хармонизиране и да се насърчава свободното им движение във вътрешния пазар.
(9) В Регламент (ЕС) 2019/1009 са определени пределно допустими стойности на замърсители, включително никел, в растежна среда, която е ЕС продукт за наторяване, различен от почва in situ, и който има функцията да служи за място на растеж на растенията или гъбите. В Регламент (ЕС) 2019/1009 са определени правила за този тип продукт за наторяване. На пазара вече има множество видове растежни среди, базирани на национални правила и с много различни характеристики, които биха могли да бъдат кандидати за ЕС продукти за наторяване. Пределно допустимата стойност за никела обаче, определена в Регламент (ЕС) 2019/1009 за всички видове растежни среди, поражда трудности за някои растежни среди, които съдържат единствено съставки от минерален произход. Такива продукти са продукти за определени пазарни ниши, съответстващи на принципите на кръговата икономика и вече отговарят на критериите за екомаркировката на ЕС, определени за растежни среди с Решение (ЕС) 2015/2099 на Комисията (11). В това решение е направено разграничение между минерални растежни среди и други категории растежни среди, що се отнася до методите за определяне на съдържанието на замърсителите, включително никела. Поради това за всички растежни среди, с изключение на минералните, трябва да се определи общото съдържание на замърсителя, докато за минералните растежни среди трябва да се определи само бионаличното съдържание. Това разграничение се обосновава с факта, че минералните растежни среди обикновено се произвеждат при високи температури, при които се създава силна химическа връзка на замърсителите със структурата на минералните съставки, като по този начин се ограничава степента, в която тези замърсители са бионалични. Такова разграничение обаче не е направено в Регламент (ЕС) 2019/1009. На базата на наличната информация, макар че наличните на пазара минерални растежни среди биха били в съответствие с пределно допустимата стойност, определена за никела в Регламент (ЕС) 2019/1009 само ако трябва да бъде определено бионаличното съдържание на замърсителя, те не могат да са в съответствие със същата допустима стойност, ако трябва да се определи общото съдържание, каквото е изискването в момента. Следователно е важно да се гарантира съгласуваност между изискванията за „CE“ маркировката на тези продукти на базата на Регламент (ЕС) 2019/1009 и да се приложи екомаркировката, за да се избегне нежеланата ситуация, при която продукти, които са безопасни за околната среда и поради това имат екомаркировка, биха попаднали извън обхвата на правилата за хармонизиране. Поради това пределно допустимата стойност за никела, изложена в приложение I към Регламент (ЕС) 2019/1009, следва да се прилага само към бионаличното съдържание за минералните растежни среди.
(10) Като предпазна мярка въпросното правило следва да се прилага само когато използването на тези продукти е ограничено до професионална употреба в градинарски приложения, зелени покриви и зелени стени. Така би се гарантирало по-пълноценно използване и по-висок процент на възстановяване на използваните растежни среди с реални възможности за рециклиране на материалите след употреба. В допълнение към това производителят следва да си сътрудничи и с потребителя, за да гарантира безопасното изхвърляне на продуктите, когато те вече не се използват. Освен това продуктът не следва да влиза в пряк контакт с почвата, за да не допринесе за натрупване на замърсители в нея.
(11) ЕС продуктите за наторяване може да съдържат само съставни материали, които отговарят на изискванията, посочени за една от категориите съставни материали в приложение II към Регламент (ЕС) 2019/1009. Продуктите за наторяване, и по-специално торовете, често съдържат технически добавки на полимерна основа, важни за гарантирането на тяхната ефективност и безопасна употреба. Тези добавки не са обхванати от никоя от съществуващите категории съставни материали. Торовете, които ги съдържат, обаче са обхванати от правилата за хармонизиране в Регламент (ЕС) № 2003/2003 на Европейския парламент и на Съвета (12). Такива технически добавки са например противослепващи вещества, възпрепятстващи образуването на бучки, и противопрашни субстанции, които възпрепятстват праховите емисии от продукта за наторяване по време на прилагането му. Противослепващите вещества са от съществено значение за ефективността на използване на хранителните елементи, тъй като без тези вещества торът не би могъл да се разпредели равномерно, поради което крайният потребител би прилагал повече тор, за да се увери, че той ще достигне до всички растения. Противопрашните субстанции също са много важни за защита на здравето на потребителите. Следователно сред съставните материали, разрешени в продуктите за наторяване съгласно Регламент (ЕС) 2019/1009, следва да бъдат включени полимери, които не пораждат безпокойства, свързани с околната среда. С това ще се гарантира, че значителни категории продукти с подобрена агрономична ефективност и безопасност продължават да имат достъп до вътрешния пазар.
(12) За да се определят полимерите, които не пораждат безпокойства, свързани с околната среда, е подходящо да се направи справка с научните становища, издадени от Комитета за оценка на риска (13) и Комитета за социалноикономически анализ на Европейската агенция по химикалите в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (14) относно умишлено добавени микропластмасови частици в потребителски продукти или продукти за професионална употреба от всякакъв вид.
(13) С включването на тези категории полимери в КСМ 1 (Вещества и смеси от първични материали) и КСМ 11 (Странични продукти по смисъла на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (15)) се гарантира също, че въпросните полимери ще бъдат регистрирани в Регламент (ЕО) № 1907/2006 с досие, което включва доклад за безопасността на тяхната употреба като продукт за наторяване. С това ще се гарантира, че ще се извърши подробна оценка на всякакви рискове, свързани с използването на тези добавки в продуктите за наторяване, както и че в резултат на това продуктите за наторяване, на които е предоставен достъп до вътрешния пазар съгласно това изменение, са безопасни за здравето на човека и за околната среда.
(14) Торовете с микроелементи може да съдържат хелатообразуващи или комплексообразуващи съединения, които са вещества, предназначени за подсилване на дългосрочната наличност на микроелементи за растенията.
(15) В Регламент (ЕС) 2019/1009 се изисква продуктите за наторяване, съдържащи хелатни агенти, да остават стабилни в стандартен разтвор на Хогланд при рН 7 и 8 за поне три дни, за да се гарантира бавното освобождаване на микроелементите в растенията. Съставът на селскостопанските почви и разликите в рН могат да нарушат стабилността на тези продукти. Новият технически напредък позволява оценяването на потенциалните намеси и да се установи диапазона на рН, в който продуктите са стабилни за селскостопански цели. На базата на горепосоченото даден продукт може да е стабилен в диапазон на рН, различен от рН 7 и 8, и все пак да изпълнява своята цел за гарантиране на дългосрочна наличност на микроелементи. Следователно Регламент (ЕС) 2019/1009 следва да се измени, за да се даде възможност да се осигури стабилността на такива продукти и в различен диапазон на рН. По този начин правилата за хармонизиране биха се прилагали към повече продукти, освобождаващи бавно микроелементи в растенията, с което се намалява изтичането на хранителни елементи в почвите. Като допълнителна мярка диапазонът на рН, в който ЕС продуктите за наторяване са стабилни, следва да бъде посочен на етикета, за да се гарантира, че на крайния потребител е предоставена правилната информация.
(16) Според Регламент (ЕС) 2019/1009 се изисква обявяването на процента на всеки микроелемент, хелатиран с всеки хелатообразуващ агент, и на всеки микроелемент, който е образувал комплекс с комплексообразуващ агент, според приложимото. Продуктите с микроелементи може да съдържат смес от хелатообразуващи агенти или комплексообразуващи агенти, или и двете. В такива случаи наличните аналитични методи не могат да подкрепят определянето на точния процент на всеки хелатиран микроелемент или микроелемент, който е образувал комплекс, по всеки отделен агент. Следователно Регламент (ЕС) 2019/1009 следва да се измени, за да се даде възможност на производителя да спази тези изисквания за етикетиране, с което да се улесни достъпът му до вътрешния пазар.
(17) В някои продукти за наторяване, като например растежни среди, като основна съставка е използван торф. Насърчаването на използването на алтернативи на торфа е важно в борбата срещу изменението на климата, особено за предотвратяването на загубата на въглерод и емисиите на парникови газове, както и съхраняването на уязвимите екосистеми. Би могло да се използват растителни влакна за частична замяна на торфа в растежните среди. За да се повиши потенциалът на нетретираните растителни влакна обаче, те трябва да се преработят във влакна от по-фини частици, тъй като така се подобрява тяхната степен на биоразградимост, взаимодействието им с хранителните елементи и задържането на вода. Приспособяването на необработени растителни влакна посредством различни видове физическо предварително преработване за целите на фибризацията следва да бъде включено в изчерпателния списък с видове третиране в КСМ 2 (Растения, части от растения или екстракти от растения). Като предпазна мярка следва да се добавят някои ограничения към методите на преработване, като например максимална температура и забрана за добавки, с изключение на вода.
(18) КСМ 3 (Компост) и КСМ 5 (Ферментационен продукт, различен от ферментационен продукт от свежи земеделски култури) съдържат изчерпателен списък на входящи материали, които могат да се използват. Този списък включва производните продукти, включени в член 32 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета (16), и странични животински продукти, които могат да се смятат за мъртви организми, в случаите, когато в производствената верига е определена крайна точка в съответствие с член 5, параграф 2, трета алинея от посочения Регламент.
(19) В Регламент (ЕС) 2019/1009 за пръв път са определени правила за хармонизиране за компоста и ферментационния продукт като съставни материали в ЕС продуктите за наторяване. Все пак тези материали присъстват на пазара на базата на национални правила. Понастоящем странични животински продукти, които не могат да бъдат сметнати за мъртви организми (особено непреработен оборски тор) често се използват като входящи материали за компост и ферментационен продукт. По този начин такива материали се трансформират в продукти за наторяване с нетна икономическа и екологична добавена стойност. Използването на компост от животински екскременти, включително птичи тор и компостиран оборски тор, както и ферментационен продукт, който съдържа странични животински продукти, разградени съвместно с материали от растителен или животински произход, е включено в изчерпателния списък с торове, подобрители на почвата и хранителни елементи, допустими в органичното земеделие в приложение I към Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията (17). Следователно е подходящо да се предостави достъп до вътрешния пазар на продукти за наторяване, които съдържат компост или ферментационен продукт с такива странични животински продукти като входящи материали. Така ще се гарантира също съгласуваност с входящите материали, допуснати в наскоро въведената КСМ 12 (Утаени фосфатни соли и производни), КСМ 13 (Продукти и производни, получени чрез термично окисление), както и КСМ 14 (Материали от пиролиза и газификация).
(20) От входящите материали на КСМ 3 и 5 също са изключени живи или мъртви организми от органичната фракция на смесени градски битови отпадъци. Обратно на тях от входящите материали на КСМ 12, 13 и 14 са изключени живи или мъртви организми от материалите от смесени общински отпадъци, а не само домакински отпадъци. Целта на тези разпоредби е да се насърчи разделното събиране на отпадъци в общините, като не се предоставят възможности за използване на смесени отпадъци. Обосновката е една и съща както ако отпадъците са образувани от домакинства, от ресторанти или от други оператори в общините. Няма причина да се забранява използването само на домакински смесени отпадъци като входящи материали в компост или ферментационен продукт. Следователно, за да се гарантира съгласуван и строг подход към оползотворяването на смесени общински отпадъци, като по този начин се засили защитата на околната среда, е необходимо разпоредбите в КСМ 3 и 5 да се приведат в съответствие с тези в наскоро въведените КСМ 12, 13 и 14.
(21) В Регламент (ЕС) 2019/1009 е предвидено задължение за производителя да изброява на етикета всички съставки над 5 % от теглото на продукта. Елементът, към който се прилага границата от 5 % обаче, следва да се адаптира спрямо физическите характеристики на въпросния продукт за наторяване, поради което следва да се разреши обявяването на съставки, представляващи 5 % от обема. Когато по-специално става дума за продукти, чието количество е посочено като обем, е за предпочитане да се изброяват съставките, отговарящи на 5 % от обема, тъй като относителното им тегло в теглото на продукта не винаги е известно. Това би улеснило достъпа на такива продукти до вътрешния пазар. Що се отнася до ЕС продукти за наторяване в течна форма, е подходящо на етикета да се посочват съставките, отговарящи на повече от 5 % от сухото тегло, тъй като в противен случай може да има се окаже, че като съставка да бъде посочена само вода. С това ще се гарантира, че продуктите имат достъп до вътрешния пазар на базата на Регламент (ЕС) 2019/1009 само ако потребителите са правилно информирани за техните съставки, така че да могат да използват продуктите безопасно.
(22) Етикетът на органо-минерален тор, твърд или течен неорганичен тор с макроелементи и неорганичен тор с микроелементи трябва да съдържа списък с имената и химическите символи на обявените микроелементи, последвани от имената на техните противоположно заредени йони. В някои случаи в съставните материали на ЕС продуктите за наторяване могат да са естествено налични микроелементи в количество, което подлежи на деклариране. Това се отнася в особено голяма степен за торовете от материали, получени от полезни изкопаеми. Поради естествения произход на микроелементите имената на техните противоположно заредени йони не винаги могат да се определят поради аналитични или технически ограничения. Следователно обявяването на микроелементи, които не са умишлено добавени към ЕС продукта за наторяване, следва да се разреши, дори и ако не могат да се определят съответните противоположно заредени йони. В противен случаи неорганичните торове с микроелементи от материали, получени от полезни изкопаеми, не могат да бъдат търгувани съгласно Регламент (ЕС) 2019/1009, понеже производителят не би могъл да спази това изискване за етикетиране. В допълнение към това обявяването на състава на микроелементи в органо-минерални и неорганични торове с макроелементи без съответните противоположно заредени йони е от полза както за крайния потребител, който би могъл да адаптира план за наторяване, като отчете и състава на микроелементите, и за околната среда, тъй като би могло да се избегне свръхнаторяване. Ефективността или безопасността на тора не се повлиява от заличаването на противоположно заредените йони от етикета.
(23) Производителят на твърд неорганичен тор с макроелементи е задължен да посочи на етикета формата на физическите единици чрез позоваване на една от четирите различни форми, посочени в Регламента, а именно прах, гранули, перли и пелети. В някои случаи обаче не е възможно да се използва само една от горепосочените специфични форми, понеже физическата форма на продукта е съчетание на две от четирите форми. Следователно, за да може производителят да спази това изискване за етикетиране, описанието на физическата единица не следва да бъде ограничено само до една възможна форма, а следва да позволява използването на комбинация от форми. Определенията за физическа единица следва да обхващат всички видове торове и не следва да ограничават пускането на пазара на продукти, които иначе са в съответствие с изискванията в Регламент (ЕС) 2019/1009.
(24) В Регламент (ЕС) 2019/1009 са определени правила относно допустимите отклонения за всяка ПФК за различните стойности, обявени на етикета. В Регламент (ЕС) 2019/1009 са определени както отрицателни допустими отклонения (действителната стойност не следва да бъде под декларираната стойност, намалена с отрицателното допустимо отклонение), така и положителни допустими отклонения (което означава, че действителната стойност не може да бъде по-висока от обявената стойност, увеличена със съответното допустимо отклонение). Това е особено важно за обявяването на хранителни елементи, когато, за да се избегне недостатъчно наторяване и свръхнаторяване, производителят трябва да гарантира, че обявеното съдържание на хранителни елементи не е нито под обявената стойност плюс допустимите отклонения, нито я надвишава.
(25) Някои от определените допустими отклонения за неорганични торове са много тесни, като се имат предвид съществуващите технически капацитети. Това важи в особено голяма степен в случаите на обявени хранителни елементи, в които съдържанието на хранителния елемент може да е сравнително ниско в сравнение с целия продукт. Ниско съдържание на хранителни елементи означава, че отклонението от обявената му стойност също е малко, тъй като то се обявява като процент от съдържанието на хранителните елементи. Следователно допустимите отклонения за някои от изискванията за неорганични торове следва да бъдат разширени, за да се гарантира справедлив баланс между техническите капацитети на производителя и необходимостта да се предостави правилна информация на крайния потребител.
(26) Освен това допустимото отклонение в абсолютно изражение за съдържанието на органичен въглерод в подобрител на почвата също следва да се разшири. Подобрителите на почвата може да имат значително съдържание на органичен въглерод, което само по себе си не е проблематично, тъй като всъщност органичният въглерод подобрява качеството на почвите, като обогатява тяхното съдържание на органични вещества. В такива случаи разрешаването на отклонение по абсолютна стойност само на един процентен пункт е много ограничаващо. Затова е подходящо да се разреши по-голямо отклонение по абсолютна стойност, като същевременно се запази съществуващото относително отклонение.
(27) Следва да се добавят допустими отклонения за количеството растителен биостимулант и за смесен продукт за наторяване, тъй като се изисква тази информация да бъде посочена на етикета. За смесен продукт за наторяване следва да се направи разграничение между смес, включваща два ЕС продукта за наторяване, където пропорцията на всеки от тях в сместа може да бъде определена и следователно средната стойност на вече определените допустими отклонения за всеки от тях в зависимост от пропорцията му в сместа може да се изчисли и приложи към цялата смес, и функционална смес, където един и същ материал е преминал оценката на съответствието за два ЕС продукта за наторяване, принадлежащи към две различни ПФК, и не може обективно да се определи пропорцията на всеки от тях в сместа. В последния случай към цялата смес следва да се приложи по-строгото допустимо отклонение на количеството на ПФК относно съставките. Действително производителят трябва да докаже съответствие с изискванията на всяка ПФК, а това включва посочване на количеството на всяка ПФК съгласно съответното му допустимо отклонение. Тъй като всяка ПФК представлява 100 % от сместа в този конкретен случай, то сместа като цяло ще трябва да се впише в по-строгото допустимо отклонение.
(28) Съществуват четири основани на Регламент (ЕС) 2019/1009 процедури за оценка на съответствието, приложими към ЕС продуктите за наторяване, с различни нива на сложност в зависимост от тяхната(техните) КСМ и ПФК: Модули А, A1, B+C и D1.
(29) Модул D1 е адаптиран, за да отразява специфичните аспекти на ЕС продуктите за наторяване, получени от отпадъци. Производител може да прилага модули В+С, когато оценява съответствието на инхибитор (ПФК 5) или растителен биостимулант (ПФК 6), независимо от съставните им материали. Следователно, като неумишлен ефект от изготвянето на приложение IV към Регламент (ЕС) 2019/1009, нищо не може да предотврати прилагането на модули В+С дори и в случая на оценката на инхибитор или растителен биостимулант, съдържащ съставни материали, за които е задължителен по-строгият модул D1. Подходящо е да се прилага по-строга процедура за оценка на съответствието винаги, когато ЕС продукт за наторяване съдържа съставни материали, произведени от отпадъци, независимо от неговия ПФК. Следователно, за да се гарантира високо и постоянно ниво на закрила, модули В+С следва да са разрешени за инхибитори и растителни биостимуланти само когато не съдържат такива съставни материали.
(30) Когато следва процедурите за оценка на съответствието, производителят трябва да предостави информация в техническата документация относно, наред с другото, общия хром, когато той надвишава 200 mg/kg. В Регламент (ЕС) 2019/1009 не е посочено дали това ограничение трябва да се прилага към сухото, или към свежото вещество. Това задължение не може да бъде изпълнено по единен начин в Съюза, ако не е ясно как трябва да се изчисляват 200 mg/kg. При определяне на пределно допустими стойности за замърсители, включително шествалентен хром (Cr(VI)), в Регламент (ЕС) 2019/1009 се взема под внимание сухото вещество. Следователно от съображения за съгласуваност съдържанието на общия хром трябва да се изчислява въз основа на сухото вещество.
(31) Консултациите относно измененията на Регламент (ЕС) 2019/1009 са проведени в съответствие с принципите, изложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (18). Направена е консултация с експертната група на Комисията относно продуктите за наторяване.
(32) Като се има предвид, че изискванията, определени в приложения I, II, III и IV към Регламент (ЕС) 2019/1009, трябва да се прилагат, считано от 16 юли 2022 г., е необходимо да се отложи прилагането на настоящия регламент до същата дата,
Член 1
Регламент (ЕС) 2019/1009 се изменя, както следва:
1) Приложение I се изменя съгласно приложение I към настоящия регламент;
2) Приложение II се изменя в съответствие с приложение II към настоящия регламент;
3) Приложение III се изменя в съответствие с приложение III към настоящия регламент;
4) Приложение IV се изменя в съответствие с приложение IV към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от 16 юли 2022 г.