Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. П., подадена чрез адв. К., против решение № 5945/29.10.2020 г., постановено по адм. дело № 4071/2019 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-22002217007343-091-001/18.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 160/25.01.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - София при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са изложени съображения, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че съдът е обосновал своите правни изводи, без да обсъди заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Излага съображения, че при изготвяне на паричния поток е направено избирателно разделяне на приходи и разходи на П. и неговата съпруга, които са част от едно общо домакинство. Счита, че част от приходите като лично имущество на двамата съпрузи са разделени механично, а при разходите за придобиване на имущество, същите не са разделени на ½, съгласно изискванията на СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) (СК). Твърди, че съдът не е съобразил разпоредби на СК, както и не е изследвал въпроса дали съпрузите не са в регистриран договорен режим. Прави възражение, че към началното салдо следва да бъдат взети и паричните влогове придобити по време на брака, без значение на чие име са придобити. Искането от съда е да отмени оспореното решение и да отмени ревизионния акт в обжалваната част. Претендира присъждане на направените разноски в производството пред двете съдебни инстанции.

Ответникът - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - София, чрез юрк. В., оспорва касационна жалба като неоснователна и недоказана и моли съдът да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Н. П. против ревизионен акт № Р-22002217007343-091-001/18.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 160/25.01.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП” - София при ЦУ на НАП, с който на лицето са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ за периодите 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. в общ размер на 11 281,42 лв. и лихви за забава в размер на 4 700,76 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна, че допълнително установените задължения са в резултат на определен от ревизиращите недостиг на средства при съпоставка на получените доходи и извършените разходи на лицето за периодите от 1.01.2010 г. до 31.12.2014 г. Безспорно е установено, че Н. П. е семеен, с две деца под [възраст], има участия в търговски дружества и за част от ревизирания период е самоосигуряващо се лице, в качеството си на собственик на дружество с ограничена отговорност. За ревизираните периоди не е подавал годишни данъчни декларации и не е получавал доходи от трудови и приравнени на трудови възнаграждения. В хода на ревизията е извършен анализ на събраните доказателства относно движимо и недвижимо имущество, наличие на банкови сметки и парични средства в брой, дялове в търговски дружества, разходи за издръжка и живот, при който за Н. П. са установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно – данни за укрити доходи. По отношение на разполагаемата сума в брой към началото на ревизирания период е приета сумата от 5 000 лв. След обсъждане на установите факти по делото съдът е приел, че са доказани основанията за провеждане на ревизията по реда на чл. 122-124 от ДОПК. Споделил е правните изводи на органите по приходите като е посочил, че възраженията на ревизираното лице по отношение на съпружеската имуществена общност (СИО) са съобразени от решаващия орган, който е приел, че вещните права, придобити по време на брака, принадлежат на двамата съпрузи и е намалил разходите за покупка на недвижими имоти и МПС за 2010 г. и 2014 г. поравно между съпрузите. В тази връзка не е кредитирал заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза като е посочил, че същото е изготвено на база включване в данъчната основа на излишъци, които са получени след съпоставяне с данъчна основа на съпругата на ревизираното лице. Посочил е, че при издаването на ревизионния акт органите по приходите са възприели разбирането за дохода като положително имуществено изменение, поради което не е изследвано само движението на парите в брой, а са взети предвид разполагаемите парични средства и наличните парични средства в банковите сметки в началото на периода и в края на периода, постъпленията и разходите. Съдът е отрекъл да е доказана убедително тезата на жалбоподателя, че теглените парични средства от сметките са използвани за покриване на разходите, като е изложил мотиви, че в такъв случай изтеглените пари няма да са налични в края на периода, а увеличената разлика в разполагаемите средства в началото и в края на периода ще компенсира превишението на разходите над постъпленията. В заключение е посочил, че при така използвания метод, констатациите на експертизата по отношение на съпругата /на база данните от извършената ѝ проверка от органите по приходите/ не биха променили констатациите по ревизионния акт. По отношение на включването в паричния поток като приход на сумата от 5 000 лв. е извел извод, че констатацията на проверяващите се ползва с обвързваща сила по силата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, а от страна на П. не са ангажирани доказателства относно твърденията му, че въпросната сума не следва да бъде включвана в данъчната основа като доход. Относно определянето на началното салдо на процесния ревизиран период – 2010 г., съдът е изложил мотиви, че невключването на сумите от 8000 лв. (получена по договор за продажба на лек автомобил от 10.01.2008 г.), от 30 000 лв. (получена съгласно предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.09.2010 г.), от 22 500 лв. (от извършена продажба на акции от капитала на акционерно дружество „Б. П“ АД за периода от 01.04.2004 г. до 28.01.2005 г.) и сума съгласно временно удостоверение № 0022 емисия 2000 и джиро за прехвърляне на собствени акции в размер на 2529 лв. е законосъобразно, тъй като не са ангажирани доказателства, чрез които да се установи, че посочените суми са налични в патримониума на П. към 1.01.2010 г.

Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон.

Не са налице посочените в касационната жалба пороци по преценката на доказателствената сила на събраните по делото доказателства. Съдът е коментирал заключението на вещото лице като следва да се посочи, че задължението на съда е експертизата да бъде обсъдена заедно с останалите доказателства по делото. При условията на чл. 202 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, първоинстанционният съд е изложил мотиви защо не възприема заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза и настоящата инстанция споделя този негов извод като правилен и обоснован.

Неоснователно е основното касационно оплакване, че при определяне на началната разполагаема сума е следвало да се вземат под внимание всички парични влогове, придобити по време на брака и от двамата съпрузи в периодите преди ревизираните, което не е направено, а вместо това е определена сума в размер на 5 000 лв. На това оплакване първоинстанционният съд е дал изчерпателен и законосъобразен отговор, който напълно се споделя от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. На националната правна уредба не е познат институтът на семейното подоходно облагане. Обосноваване на общност на приходи и разходи за определяне на задължението за подоходен данък не следва и от института на съпружеската имуществена общност по действащия СК - чл. 21, ал. 1, съгласно който общността се разпростира само върху вещни права. Принципът на СИО върху придобитите по време на брака, в резултат на съвместен принос, вещни права е съобразен от органите по приходите и от първоинстанционния съд при определяне размера на разходите, като в разходната част на паричните баланси е взета половината от стойността на придобитото имуществото. Установяването на липсата на съвместен принос може да бъде предмет на установителен иск, предявен от единия съпруг и по време на брака, на основание чл. 21, ал. 4, т. 1 от СК. Твърдение с посоченото съдържание, направено инцидентно в административния процес по оспорването на ревизионния акт, подлежи на доказване. Придобитите от съпруга доходи на влог, освен ако не се трансформират в права по чл. 21, ал. 1 от СК, не са предмет на СИО и към тях е неотносима презумпцията за съвместен принос по ал. 3. За права, вън от обхвата на СИО, са неприложими разпоредбите за съвместния принос и той не се презюмира. Основание за това не е налице и в ЗДДФЛ.З законосъобразно съдът е приел, че доколкото в закона няма установено семейно подоходно облагане, то в съответствие с разпоредбата на чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ, в данъчната основа, респективно в паричните потоци, не могат да бъдат включени суми по влогове или парични средства на съпругата на задълженото лице. В съответствие с материалния закон е изводът на първоинстанционния съд, че доколкото доходите са положително имуществено изменение, то проверката за имуществени несъответствия се извършва като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в началото на периода и постъпленията се намали с разходите и наличните парични средства в брой и банкови сметки в края на периода, поради което и правилно съдът е приел, че законосъобразно ревизиращият орган не е изследвал само движението на парите в брой, а са взети предвид разполагаемите парични средства и наличните парични средства в банковите сметки в началото и в края на периода, постъпленията и разходите.

Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не е изложил мотиви, като не е коментирал формирането на паричните потоци за ревизираните години, за които са определени данъчни задължения, както и началната разполагаема сума за 2010 г. Съдът е обсъдил твърденията на лицето относно сумите, включени в приходната част на паричния поток, както и събраните в хода на ревизията доказателства, възраженията, изложени в жалбата и констатациите на приходните органи.

По отношение на размера на началното салдо, съдът обосновано е приел, че след като от ревизираното лице са изискани данни за разполагаемата сума към 1.01.2020 г., но не е декларирало с какви суми разполага към тази дата и не е представило писмени доказателства, органите по приходите обосновано и законосъобразно след анализ на всички събрани доказателства и в съответствие методологията за извършване на ревизии на физически лица са приели, че началното салдо е сумата от 5 000 лв., която съобразно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, вр. с § 2 ДР ДОПК, е максималната стойност по договор, за чието установяване е необходимо представянето на писмен документ. Изложените в касационната жалба твърдения за получени суми от различни източници през 2004 г., 2005 г., 2008 г. и 2010 г., които е следвало да участват при определяне на началното салдо за ревизираните периоди са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане. По делото не са ангажирани доказателства, чрез които да се установи, че посочените суми са били налични в патримониума на П. към 1.01.2010 г., въпреки че в ревизионното производство са изискани документи и доказателства за получени доходи и извършени разходи в периоди преди ревизираните, но такива не са представени. Следва да се отчете и обстоятелството, че ревизираното лице е декларирало, че не е получавало доходи. Предвид установените при ревизията обстоятелства не е възможно да се направи извод за наличие на спестявания към началото на ревизирания период – 1.01.2010 г., поради което правилно е приета определената от приходните органи начална разполагаема сума в размер на 5 000 лв. Правилен е изводът на съда, че законосъобразно ревизиращият орган е включил тази сума като приход в паричния поток с оглед презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК.

Правилно съдът е преценил, че обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е установено чрез годни доказателства, събрани по предвидения в ДОПК процесуален ред. Обосновано съдът е приел, че ревизираното дружество не се е справило с опровергаването на фактическите установявания на ревизиращия орган, както и на изводите му, направени въз основа на тях, в чиято тежест е това, с оглед презумпцията за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт, установена в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. В случая установения недостиг на парични средства е с неустановен произход, поради което тези средства могат да се квалифицират като доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, придобити от лицето, но недекларирани в съответствие с изискванията на материалния закон и върху които не е заплатен дължимия данък за ревизираните периоди.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Националната агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 009,46 лв. за касационната инстанция, изчислено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5945/29.10.2020 г., постановено по адм. дело № 4071/2019 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Н. П., [ЕГН], да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 1 009,46 лв. (хиляда и девет лева и 46 ст.). Решението не подлежи на обжалване.