Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от К.Р, чрез адв. М.К, срещу Решение № 2115 от 27.11.2017 г., постановено по адм. д. № 1278 по описа на Административен съд – Варна (АС – Варна) за 2017 г.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени решението на АС – Варна и вместо него, да постанови друго по същество на спора, с което да уважи претенциите му като доказани по основание и размер.

Редовно призован за съдебно заседание, К.Р се явява лично и по същество поддържа изложените в касационната жалба доводи. Моли решението да бъде отменено и в частта, в която същият е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД „ИН“) в представен по делото отговор на касационната жалба и становище от процесуалните си представители ст. юрк.. С и ст. юрк.. Н, оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.

Редовно призован за съдебно заседание ответникът по касационната жалба не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е предявена от надлежна страна по чл. 210 АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211 АПК, поради което е допустима. По основателността им съдът приема следното:

Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 284 и сл. от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И...