Образувано е по касационна жалба на министъра на младежта и спорта против решение № 9111 / 21.07.2016 г. по адм. дело № 4668 / 2016 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 17б, ал. 2, т. 1, б. “б“, „в“ и „г“ от ЗФВС (ЗАКОН ЗЗД ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА) (ЗФВС) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ], [населено място] изразява становище за неоснователност на същата, чрез адв. Х. Т.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че тричленният състав на Върховния административен съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за основателност на съдебното оспорване.
Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна.
С решение № 9111 / 21.07.2016 г. по адм. дело № 4668 / 2016 г. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение е отменил по жалба на Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ], [населено място] заповед № РД – 10 – 5 от 24.03.2016 г. на министъра на младежта и спорта, с която е отказано подновяване на спортна лицензия № 002510 и е върнал преписката на административния орган за издаване на нов акт при спазване на задълженията по чл. 13, ал.3 и чл. 9, ал.3 от Наредба за лицензиране на спорните организации в Р.Б.П е разноски. За да постанови съдебното решение в този смисъл, първостепенният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби – основания за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т.3 и т.4 АПК. Решението е правилно.
Съгласно чл. 17б от ЗФВС лицензираните спортни организации подлежат на атестация за подновяване на лицензията. Атестацията се извършва от комисия, назначена от министъра на младежта и спорта, при ясно разписани изисквания. За спортната федерация се проверява спазвала ли е при организирането и провеждането на тренировъчната и състезателната дейност през оценявания период приетите от нея правила и действащото законодателство; провеждала ли е ежегодно държавни първенства по ръководените от нея определен или сходни видове спорт; достигнала ли е степен на обществено внедряване на съответните видове спорт, измерена чрез система от показатели за спортно развитие: брой спортисти по възрастови групи, участващи в тренировъчната и състезателната дейност, треньори, спортни специалисти, спортни съдии, изградени спортни клубове, проведени състезания, спортни постижения и развита мрежа от спортни услуги за гражданите; предприела ли е конкретни мерки за развитие на детско-юношеския спорт, включително за откриване и подпомагане на спортни таланти и др.. Министърът на младежта и спорта може да откаже подновяване на спортна лицензия, когато за спортната организация са налице едно или повече от изброените в чл. 17б, ал.4 ЗФВС условия.
В заповед № РД – 10 – 5 от 24.03.2016 г. административният орган се е позовал на неспазване от [ЮЛ], [населено място] на посочените по-горе изисквания и липсата на приет бюджет.
Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че доколкото атестацията за подновяване на лицензията е анализ на дейността (чл. 13 от Наредба за реда за лицензиране на спортните организации в Р. Б(Наредбата)) при липсата на информация за релевантните обстоятелства, за комисията е налице задължение да изиска такова (чл. 9, ал.3 от Наредбата). Това процесуално правило не е изпълнено и то обосновава наличието на порока по чл. 146, т.3 АПК. Задължението за лицензираната спортна федерация по чл. 19 от Наредба за реда за лицензиране на спортните организации в Р. Б да внася ежегодни отчети в Министерството на младежта и спорта по чл. 17б, ал. 2, т.1, б. „в“ и „г“ от ЗФВС по образец е част от контрола на дейността, но не и изискване за информация по смисъла на атестирането.
Обоснован е извода на съда за липса на нарушение на чл. 17б, ал. 4, т.5 ЗФВС – липса на приет бюджет за 2015 г. и 2016 г.. Представените по делото доказателства сочат наличие на приет такъв за 2015 г., утвърден от общото събрание на спортната организация. А за 2016 г. такъв е бил утвърден на 26.03.2016 г., два дни след издаване на процесната заповед на насроченото по изискуемия от закона ред и проведено общо събрание. Позоваването на несъществуващото фактическо основание за отказ е пряка последица от пасиното поведение на административния орган, чието задължение е събирането на информация.
Не е опроверган и правния извод на съда за липса на нарушение по чл. 17б, ал. 2, т. 1, б. “а“ ЗФВС, изразяващо се в липсата на правилник по чл. 35, ал. 3 от същия закон.
Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода но спора пред настоящата инстанция основателно е заявеното от ответника по касационната жалба искане за разноски в претендирания съгласно списъка по чл. 80 ГПК размер и с оглед представените доказателства в тази насока (договор за правно обслужване от 25.01.2017 г.).
Направеното възражение за прекомерност е необосновано. Позоваването на това, че заявените разноски са четири пъти над минималния размер е факт, който сам по себе си не е основание да не се присъждат. Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В случая заплатения хонорар от 1200,00 лева е съобразен с правната и фактическа сложност на спора и не са налице основания за редуцирането му.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9111 / 21.07.2016 г. по адм. дело № 4668 / 2016 г. на Върховния административен съд, седмо отделение.
ОСЪЖДА Министерството на младежта и спорта на Р. Б да заплати на Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ], [населено място] сумата от 1200,00 (хиляда и двеста) лева разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.