Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Н. З. Е. против решение 372/19.01.2016г., постановено по адм. дело № 178/2015г. по описа на Административен съд – Хасково. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени първоначалния административен акт, а преписката да се върне на административния орган с указания по правилното тълкуване и прилагане на закона. Претендира присъждане на разноски пред двете инстанции.

Ответната в производството страна – Директор на ТП на НОИ – [населено място] не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Н. З. Е. против Решение №Ж-13-2/11.03.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – [населено място], с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане 5308268453/ПР-1466/15.12.2014 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – [населено място], с което на основание чл.9а, ал.2 от КСО и чл.68, ал.1, 2 и 3 от КСО й е отказано отпускане на лична пенсия...