Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано e по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу Решение № 1734 от 28.09.2015г., постановено по адм. дело № 921/2015г. по описа на Административeн съд [населено място] /АСП/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-16-1402378-091-01 от 19.12.2014г., издаден от органи по приходите при ТД [населено място] на НАП, потвърден с решение № 204 от 16.03.2015г. на директора на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при ЦУ на НАП /ОДОП/ в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 77379,98 лв и лихви в размер на 9993,34 лева.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като необосновано и издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изтъква, че ревизионният акт e нищожен, тъй като не е подписан саморъчно от съставилите го органи по приходите, нито е подписан в съответствие със Закон за електронния подпис и електронния документ, като поддържа, че тези му възражения не са били надлежно обсъдени от първоинстанционния съд. Поддържа, че АСП е потвърдил РА и за периоди, за които не е налице надлежно възлагане на ревизия. Счита за неправилни изводите на АСП за доказана данъчна измама и липса на реални доставки. Твърди, че [фирма], [фирма] и [фирма] не са свързани лица. Поддържа, че счетоводството му е водено редовно и е налице последваща реализация на стоките. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и отмяна на РА. Претендира разноски по делото за всички съдебни инстанции.

Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП” – [населено място] при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба, като твърди, че същата е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на...