Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма] срещу решение № 151 от 10.12.2015 г. постановено по адм. дело № 86 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Кюстендил.

Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът не е анализирал в пълнота събраните по делото доказателства, избирателно и едностранно се е позовал на някои от тях, което е довело до погрешни правни изводи. Дружеството е подало в законния срок декларации представляващи приложение 5 към чл. 16 и 7А към чл. 22а от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на [община] (Наредбата/НОАМТЦУТОК), за освобождаване от такса битови отпадъци (ТБО) за 2012 г. и 2013 г. за хотел „П.“ и за „Г. К.“, които са представени по делото. Органът е отказал да приложи изискванията на закона и дружеството се е принудило да подаде отново декларации по чл. 16 от Наредбата, в които без да ползва обектите си е посочило един брой кофа годишно, за да не се начисли ТБО в промили върху данъчните оценки на имотите. Налице е кореспонденция между страните, като с отговор от 22.03.2013 г. дружеството е посочило, че данните за брой кофи и честота на извозване са алтернативна възможност, в случай че административния орган не приеме изискванията за прилагане на разпоредбата на чл. 22а от Наредбата. Административният орган, в противоречие на закона и действителното фактическо положение – неработещи и неползващи се обекти е определил ТБО. От страна на ответника не са представени относими доказателства, установяващи предоставени услуги, за които са установени задължения за ТБО, а представените такива са оспорени. Дружеството не дължи ТБО във вида и размерите, определени в атакувания акт, защото...