Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. С., подадена чрез пълномощник юриск. З. З. против решение № 3926 от 11.08. 2011г. по адм. д. №4032/2011г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 28 състав, с което е отменено
уведомително писмо изх.№01-2600/9499 от 22.12.2010г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"
- Разплащателна агенция, с което се отхвърля заявление вх.№132781 от 09.11.2010г. на "Постт" ООД и е осъден да заплати разноски по делото в размер на 850 лв.
Излага доводи за недопустимост на обжалваното решение, поради това, че съдът е осъществил контрол без да има задължение и който контрол е възложен от държавата на административен орган. Излага доводи и за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради това, че съдът не е съобразил липсата на пълния набор от документи за издаване на удостоверение. Позовава се на Регламенти /ЕО/ №1788/2003 г. на Съвета относно определянето на млечните квоти за страните на ЕС и дължимите такси за нарушение. Излага, че е бил лишен от възможност да оспори размера на присъдените разноски пред първата инстанция, който смята за прекомерен. Моли, да се отмени обжалваното решение като недопустимо или като неправилно.
Ответникът - "Постт" ООД, гр. С., чрез пълномощника си адв. С. С., с писмен отговор, писмена защита и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се остави в сила обжалваното решение и се присъдят направените разноски по делото.
Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл.217, ал.1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че съдът правилно е приел, че преценката за компетентност на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”- Разплащателна агенция по чл.19, ал.3 от Наредба №23/2007 г. е обоснована, с позоваване на общоизвестен факт - отстраняване на изпълнителния директор на ДФЗ към датата на издаване на заповедта, за обявяването, на който е спазено изискването по чл.155 от ГПК и не се нуждае от доказване. Излага, че при контрола за законосъобразност на административния акт по чл.168 от АПК, съдът е установил основания за отмяната му по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК, при липсата на изрично уреждане в ЗПЗП и Наредба №23/2007 г. на въпроса за нередовност на подаденото заявление, приложими са общите разпоредби на чл.30, ал.2 от АПК. Излага, че административният орган не е установил недостатъци в искането и няма уведомяване на заявителя, че не удовлетворява други изисквания на закона, освен тези за подаване на заявление по образец /чл.19, ал.1 от Наредбата/. Смята, че правилно е приложена разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК, като фактите са установени обективно и пълно, а отказът е обоснован фактически с липса на изискуем документ и няма правно обосноваване на акта. Смята, че при редовно подадено заявление за превръщане на индивидуална квота за доставки в индивидуална квота за директни продажби, законът не предвижда възможност за постановяване на отказ, поради което доводът за материална незаконосъобразност на решението с Регламенти /ЕО/ №1788/2003 г. на Съвета, №595/2004 г. на Комисията е неоснователен, тъй като по делото изобщо няма данни за надвишаване на националните референтни количества за доставка и директни продажби, съответно за надвишаване на индивидуалното референтно количество. Смята, че посочените актове не предвиждат основания за отказ за превръщане на индивидуална квота за доставка в индивидуална квота за директна продажба, на които да противоречи процесното съдебно решение, както и че Регламент /ЕО/ №853/2004г. е неотносим към предмета на спора. Смята за неоснователен довода за присъдените разноски, по арг. от чл.143, ал.1 от АПК и при липса на възражение за прекомерност. Отделно от изложеното смята, че липсват доказателства за възлагане функциите на ИД на ДФЗ на зам. изп. директор А. К. от УС на фонда, съгласно чл.6, ал.2, т.1 от УП на ДФ”З”, приет с ПМС №255 от 28.10.2009 г. и са налице основания за обявяване на нищожност на оспорения административен актът. Излага, че липсват касационни отменителни основания.
Върховният административен съд, след като прецени фактите по делото и доводите в касационната жалба на основание чл.218 и чл.220 от АПК , приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл.211,ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С решение № 3926 от 11.08. 2011г. по адм. д. №4032/2011г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 28 състав, е отменено уведомително писмо изх.№01-2600/9499 от 22.12.2010г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което се отхвърля заявление вх.№132781 от 09.11.2010г. на "Постт" ООД и е осъден да заплати разноски по делото в размер на 850 лв.
Съдът е приел, че отказът на административният орган да издаде удостоверение по реда на чл.19, ал.3 от Наредба №23 от 13.12.2007г. за управление на националната млечна квота /Наредба №23/ е материално незаконосъобразен, след като са били налице условията и компетентният орган е следвало
да се произнесе по заявлението на производителя и издаде удостоверение за
превръщане на част от индивидуална млечна квота за доставки в индивидуална млечна квота за директни продажби
, поради което отказът по уведомителното писмо е отменен. Съдът е посочил в мотивите, че
преписката следва да се върне на ответника за ново произнасяне с указания за издаване на удостоверението
, но в диспозитива на решението не е указано връщане на преписката за издаване на исканото удостоверение.
Решението на Административен съд - София град е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни отменителни основания, въпреки констатирания пропуск в диспозитива на решението.
Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства по делото имащи отношение към оспорения акт, към компетентността на органа издател на акта и въведените материалноправни изисквания за издаване на удостоверение за превръщане на индивидуална млечна квота за доставки в индивидуална млечна квота за директни продажби по реда на Наредба №23.
Установено е, че "Постт" ООД е подало заявление вх.№132781 от 09.11.2010г. /по образец/ до ДФ "Земеделие",Областна дирекция - Сливен, с искане за превръщане на индивидуална млечна квота за доставки в индивидуална млечна квота за директни продажби по реда на чл.19 от Наредба №23. Към заявлението са приложени изискуемите придружаващи документи, като е извършена проверка за окомплектованост и легитимност в Областна дирекция, Отдел "ПСМП" (превръщане от доставки в директни продажби), при която не са констатирани непълноти и липса на документи. По искането е издадено уведомително писмо изх.№01-2600/9499 от 22.12.2010г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което е уведомен "Постт" ООД, че се отхвърля заявление вх.№132781 от 09.11.2010г., поради това, че липсва изискуем документ - служебна бележка от изкупвача, че е уведомен за бъдещото намаление на количествата за доставка, който е бил указан в одобрения от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" образец на заявление. Отказът за издаване на удостоверение е обжалван по административен пред министъра на земеделието и храните и по съдебен ред.
В производството по оспорване на отказа за издаване на удостоверение по чл.19, ал.3 от Наредба №23 обективно административният съд е установил, че към подаденото заявление вх.№132781 от 09.11.2010г. , заявителят е приложил писмено уведомление до изкупвача на мляко "Сердика - Сливен" АД, гр. С., върху което е отбелязано че е получено от изкупвача с вх. №174 от 09.11.2010г. с положен върху уведомлението печат. Съдът е съобразил
, че към 22.12.2010г. пред административния орган са били налични доказателства, че има уведомление до доставчика и същият е бил длъжен да издаде удостоверение по чл.19, ал.2 при условията на обвързана компетентност, а именно да го издаде след като заявлението е депозирано до 30.11. на текущия квотен период.
Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства административният съд, правилно е приел, че при постановяване на отказа за издаване на удостоверение е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби. Съгласно чл.19, ал.1 от Наредба №23 - "
Производител на краве мляко може да подаде заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на Разплащателната агенция, за превръщане на част или цялата си индивидуална млечна квота за директни продажби в индивидуална млечна квота за доставки и обратно", като в съответствие с ал.2 на същия член - "Производителят подава заявлението до Областната дирекция на Държавен фонд "Земеделие" (ОД на ДФЗ) в срок до 30 ноември на текущия квотен период". В случая "Постт" ООД е подал заявление
/по образец/ вх.№132781 на 09.11.2010г. при спазване на преклузивния срок - до 30 ноември на текущия квотен период, като се е надлежно легитимирал като производител на краве мляко с разпределена индивидуална млечна квота по удостоверение №260. Към заявлението е приложил изискуемите по образеца документи, като не е представил - служебна бележка от изкупвача, че е уведомен за бъдещото намаление на количествата за доставка, а е представил - писмено уведомление до изкупвача на мляко "Сердика - Сливен" АД, гр. С., върху което е отбелязано, че е получено от изкупвача с вх. №174 от 09.11.2010г. с положен върху уведомлението печат.
При тези фактически обстоятелства правилно съдът е приел, че не са били налице основания за отказ за издаване на удостоверение, след като заявлението е прието като редовно подадено от ДФЗ, ОД -Сливен и е доказано уведомлението до изкупвача на краве мляко, както и че административният орган е следвало да издаде удостоверение по чл.19, ал.3 от Наредба №23, при условията на обвързана компетентност.
Неоснователни са доводите на касатора свързани с нарушения по приложението на Регламент /ЕО/ №1788/2003 г. на Съвета и Регламент /ЕО/ №595/2004 г. на Комисията.
С Регламент /ЕО/ №1788/2003 г. на Съвета
се урежда въвеждането на такса в сектор мляко и млечни продукти
,с цел намаляване на дисбаланса между търсенето и предлагането на пазара на млякото и млечните продукти и получените като резултат структурни излишъци, за постигане по-добро равновесие на пазара. На пазара на млякото е въведена т. нар. "квотна система" като за всяка от държавите - членки са определени
националните референтни количества, които за Р. Б. включват цялото количество краве мляко или млечен еквивалент, доставени на изкупвач или продадени директно /чл.1, пар.2 и 5 от Регламент
/ЕО/ №1788/2003 г.
/. Съгласно чл.6, пар.1 от Регламент
/ЕО/ №1788/2003 г.
- "До 1 юни 2004 г. държавите-членки трябва да определят индивидуалните референтни количества на всеки един от производителите на базата на индивидуалното референтно количество" определено за всяка държава - членка по Приложение 1 от регламента. Съгласно определението на чл.5, б."й" от същия регламент - „индивидуално референтно количество" е референтното количество, разпределено на отделен производител на 1 април за всеки дванадесетмесечен период". С член 5 от цитирания регламент са дадени легални определения на "производител", "изкупвач", "доставка", "директна продажба", относими към процесното производство и по отношение на които няма спор между страните, по отношение легитимацията на настоящият производител, както и по отношение на разпределената му "индивидуална млечна квота" по
удостоверение №260
. На "Постт" ООД е разпределена индивидуална млечна квота /„индивидуално референтно количество"/ - за "доставка" от 788 449 кг. мляко и за "директни проджби" - 0 кг.
Съгласно чл.6, пар.2 от цитирания регламент - "Производителите могат да имат едно или две индивидуални референтни количества — едно за доставки и едно за директни продажби. Индивидуалните референтни количества на един производител могат да бъдат превръщани от единия вид референтни количества в другия само от компетентните органи на държавата-членка и при представянето на обосновано искане от страна на производителя".
Освен това в съответствие с пар.5 на същия член -" Индивидуалните референтни количества се променят, при необходимост, за всеки съответен дванадесетмесечен период, така че за всяка държава-членка сумата от индивидуалните референтни количества за доставка и тези за директни продажби да не надхвърля съответстващата част от националното референтно количество
". При превишаване на определеното национално референтно количество от държавата - членка се дължи определената съгласно регламента такса.
В тази връзка позоваването на касатора на Регламент /ЕО/ №1788/2003 г. на Съвета и Регламент /ЕО/ №595/2004 г. на Комисията е неоснователно, с оглед обстоятелството, че Р. България от приемането й като държава - членка на ЕС не е превишавала разпределеното й "национално референтно количество" в референтния период и не е санкционирана за превишение на количествата. Освен това
съгласно чл.8, пар.1 от
Регламент /ЕО/ №1788/2003 г.
при управление на референтните количества, Комисията адаптира за всяка държава-членка и за всеки период, преди края на този период, разделението на националното референтно количество между „доставки" и „директни продажби" в зависимост от поисканите от производителите преобразувания на индивидуалните им референтни количества за доставки и директни продажби. Съгласно чл.2 от Регламент /ЕО/ №595/2004 г. на Комисията / по прилагане на Регламент /ЕО/ №1788/2003 г. на Съвета/, всяка година, Комисията разделя националното референтно количество, определено за всяка държава-членка, в съответствие с чл.1, пар.2 от Регламент /ЕО/ №1788/2003 г. /описан по-горе/. Допустими са временни и постоянни превръщания на индивидуални референтни количества /чл.3/ по искане на производителя
, като определено количество мляко за "доставка" да бъде прехвърлено в референтно количество за "директни продажби" и обратно /чл.6, пар.2
Регламент /ЕО/ №1788/2003 г.
/. Доколкото няма специфични изисквания в посочените регламенти превръщането е обусловено от волята на производителя в рамките на определеното му вече индивидуално референтно количество и от компетентния орган на държавата - членка, с оглед уведомленията на Комисията и възможните санкционни последици за плащане на такса при превишение.
Прилагането на изискванията на цитираните регламенти във вътрешното законодателство е извършено с чл.55, ал.1 от Закона
за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и Наредба №23 от 13.12.2007г. за управление на националната млечна квота на министъра на земеделието и храните, като с последната е регламентиран реда за превръщане на индивидуалните млечни квоти - чл.19, приложим към настоящия случай. С предвидения с Наредба №23 ред не са определени приложимите документи към заявлението на производителя за превръщане на индивидуалната млечна квота /индивидуалното референтно количество/ от един вид в друг, като единствено се одобрява образец на заявление, който в случай е съпроводен с приложими /изискуеми/ документи. Не спазването от страна на заявителя на изискване за представяне на документ, за който не е бил уведомен и за който не е констатирано несъответствие при приемането на заявлението и приложените документи от административния орган, не може да обуслови нарушение и отказ за издаване на удостоверение по чл.19, ал.3 от Наредба №23.
В случая правилно административният съд е приел, че компетентния административен орган не е съобразил наличието на предпоставките по чл.19, ал.1 от Наредба №23, както и че по отношение на изискването на органа за представяне на служебна бележка от "изкупвача" на млякото, е било представено уведомление адресирано до "изкупвача" и получено от него, относно исканото превръщане. При наличие на материалноправните предпоставки по издаване на удостоверение по чл.19, ал.3 от Наредба №23 административния орган неправилно е отказал издаването, поради което е постановил незаконосъобразен отказ. Освен това административният орган е следвало ако е не е възприел представеното уведомление като изпълнение на изискванията да спази изискване на чл.30, ал.2 от АПК и уведоми заявителя да отстрани недостатъците на искането.
Неоснователни са възраженията на касатора за незаконосъобразност на решението в частта за разноските. Съдът правилно е уважил искането за разноски, по което не е имало възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, независимо, че производството е проведено с едно съдебно заседание и при установени и доказани реално извършени разходи от жалбоподателя.
Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса и с оглед направеното искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски по делото за настоящата инстанция, в съответствие с чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.80 от ГПК и при липса на възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, следва да бъдат присъдени на ответника разноски по делото, като бъде осъден ДФ "Земеделие" - София да заплати на "Постт" ООД сумата 1 000,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №18231 от 06.03.2011г., като искането за заплащане на разноски за разликата над 1000,00 лв. до пълния размер на сумата 1 534,89 лв. като неоснователно и недоказано следва да се остави без уважение.
Предвид на изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3926 от 11.08. 2011г. по адм. д. №4032/2011г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 28 състав.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" - гр. С. да заплати на "Постт" ООД, гр. С., жк "Сини камъни" 19 Г 20, ЕИК 119614534, разноски по делото в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
О. Б. У. искането на "Постт" ООД, гр. С. за заплащане на разноски по делото за разликата над 1000,00 лева до пълния размер на сумата 1534,89 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Б. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Г. К./п/ М. Д.
М.Д.