Р Е Ш Е Н И Е

№ 33

гр. София, 24 юни 2020 г.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, І НО, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА

СПАС ИВАНЧЕВ

при секретаря……...….М. П….......……и в присъствието на прокурора….....…...........Явор ГЕБОВ.......….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 49 по описа за 2020г.

Производството е образувано по касационна жалба на адв. Ж. Н. – защитник на подсъдимия В. Г. В. срещу въззивно решение № 195 от 20.11.2019 г., постановено по внохд № 257/19г. на Великотърновски апелативен съд.

В жалбата се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК и се възразява срещу размера на присъденото обезщетение по гражданския иск. Като съществени нарушения на процесуалните правила се изтъкват нарушения на чл.14, ал.1 и чл.107, ал.5 от НПК; изключване и изопачаване на част от доказателствата; липса на отговор на възраженията на защитата; не основателно кредитиране на показанията на свидетелите Т. и Е. с оглед противоречията в показанията им; неправилно включване в доказателствената съвкупност на показанията на полицейските служители В. и Х., които според защитата не могат да бъдат свидетели. В подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НК се заявява, че авторството на престъплението не е установено и се излагат доводи за незаконосъобразност на изводите на съда, че подсъдимият е действал при форма на вината евентуален умисъл. Явната несправедливост на наказанието се обосновава с неоснователно кредитиране от съда на характеристичната справка за подсъдимия и игнориране на свидетелски показания относно личността му, което довело до неправилно определяне на наказанието при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като нарушение на процесуалния закон се изтъква и липсата...