Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 1156/25.02.2019г., подадена от „Аватар Ъф Джъстис“ ООД и „Дефендър Ъф Фейт“ ООД, двамата чрез процесуален представител адв. Д. Н. Д., и частна жалба вх. № 1157/25.02.2019г., подадена от Й. Й. Н. чрез адв. М. М. и адв. Д. Д., срещу определение № 34 от 17.01.2019г. по в. гр. д. № 208/2018г. на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение.

С частна жалба вх. № 1156/2019г. „Аватар Ъф Джъстис“ ООД и „Дефендър Ъф Фейт“ ООД обжалват определение № 34 от 17.01.2019г. по в. гр. д. № 208/2018г. на Варненски апелативен съд в частта, в която е оставена без уважение подадената от тях молба вх. № 7303/12.12.2018г. за изменение на решение № 109/03.08.2018г. по в. гр. д. № 208/2018г. на Варненски апелативен съд в частта за разноските. Правят оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поддържат становище за наличие на предпоставките по чл. 25 НЗПП, тъй като делото е с материален интерес над 10 000 лв., с фактическа и правна сложност и в първата инстанция са проведени 6 съдебни заседания. Молят обжалваното определение да бъде отменено и вместо това решението да бъде изменено в частта за разноските, като молбата по чл. 248 ГПК бъде уважена изцяло. Претендират присъждане на всички направени разноски за настоящото производство. Правят възражение за прекомерност на претендираното от ответника по частната жалба адвокатско възнаграждение.

Ответникът „Енерго – П. П“ АД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. Н.М.Б, преупълномощен от Адвокатско дружество „В., Ж. и Партньори“, представлявано от адв. Г. В. В. оспорва частната жалба на „Аватар Ъф Джъстис“ ООД и „Дефендър Ъф Фейт“ ООД и поддържа становище за правилност на определението. Релевира доводи, че нормата на чл. 25, ал. 2 НЗПП не е императивна, доколкото е поставена в изключително правомощие на съда да определи дължимото възнаграждение, увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по чл. 25, ал. 1 НЗПП, за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лв.; решаващият състав е съобразил възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, както и обстоятелството, че представителството на дружествата се осъществява от едно и също лице с еднотипни доводи и възражения за всяко от дружествата. Претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство – платено адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от частните жалбоподатели разноски.

С частна жалба вх. № 1157/25.02.2019г., подадена от Й. Й. Н. чрез адв. М. М. и адв. Д. Д., се обжалва определение № 34 от 17.01.2019г. по в. гр. д. № 208/2018г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение подадената от Й. Й. Н. молба вх. № 7079/03.12.2018г. по описа на Варненски апелативен съд за изменение на решение № 109/03.08.2018г. по в. гр. д. № 208/2018г. на Варненски апелативен съд в частта за разноските. Моли определението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде изменено решението по делото в частта за разноските в следния смисъл: 1/ да бъде увеличено присъденото на адв. М. М. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по исковете по чл. 26 ЗЗД в първоинстанционното производство - до достигане на сумата от 2 458,56 лв.; 2/ да бъде увеличено присъденото на адв. Д. Д. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по исковете по чл. 26 ЗЗД във въззвивното производство - до достигане на сумата от 2 458,56 лв.

Частната жалбоподателка поддържа, че при евентуално съединени искове се дължи адвокатско възнаграждение в по-висок размер от минималния; в случаите по чл. 38, ал. 2 ЗЗД съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение в размер, който трябва да бъде справедлив и обоснован /чл. 36, ал. 2 ЗЗД/, като при направено възражение за прекомерност на общо основание прилага правилото на чл. 78 ал. 5 ГПК – присъжда възнаграждение, съответстващо на фактическата и правна сложност на делото. Претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по частната жалба адвокатско възнаграждение.

Ответникът „Енерго – П. П“ АД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. Н.М.Б, преупълномощен от Адвокатско дружество „В., Ж. и Партньори“, представлявано от адв. Г. В. В. оспорва частната жалба на Й. Й. Н. и поддържа становище за правилност на определението. Поддържа, че молбата по чл. 248 ГПК е недопустима, тъй като в нея не е аргументирано искане съответно на искането до посочения в частната жалба размер – на практика с частната жалба се изоставя първоначалното искане за увеличаване на присъдените разноски от 1 536 лв. на 6 146,40 лв. и се заявява ново до размер от 1 536 лв. до 2 458,56 лв. с нови и различни аргументи, некореспондиращи на изводите на въззивната инстанция, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане. Излага и доводи за неоснователност на частната жалба и правилност на определението. Претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство – платено адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

По частна жалба вх. № 1156/25.02.2019г. на „Аватар Ъф Джъстис“ ООД и „Дефендър Ъф Фейт“ ООД:

1. Частната жалба на „Аватар Ъф Джъстис“ ООД и „Дефендър Ъф Фейт“ ООД с вх. № 1156/25.02.2019г. е частично недопустима, а именно в частта, с която се обжалва определение № 34 от 17.01.2019г. по в. гр. д. № 208/2018г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение подадената от двете дружества молба по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 7303/12.12.2018г. в частта за разноски по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД - за увеличаване на присъденото на двете дружества юрисконсултско възнаграждение за оказаната правна помощ във въззивното производство по исковете по чл. 26 ЗЗД до 1 537 лв. в полза на всяко дружество и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за оказаната правна помощ по исковете по чл. 26 ЗЗД в първоинстанционното производство по още 350 лв. в полза на всяко от двете дружества.

Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съобразно изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението за изменение на решението в частта за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая постановеното въззивно решение в частта по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на разгледаните искове за нищожност на договорите за цесии. Спорът дали договорът за цесия е нищожен е спор относно съществуването му, поради което цената на иска се определя от стойността на договора съобразно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, която е стойността на цедираното вземане. При кумулативно съединени искове за установяване нищожност на множество договори за прехвърляне на вземания преценката за касационно обжалване на въззивното решение се извършва за всеки иск поотделно. В конкретния случай цената на всеки от исковете за установяване на нищожност на посочените в исковата молба 400 броя договори за прехвърляне на вземане е под определения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален размер – по 217 лв., 219 лв., 220 лв., 203,33 лв., 47 лв., 49 лв., 50 лв., 19,44 лв., 31 лв., 32,20 лв., 11,15 лв., 8,46 лв., 7,75 лв. и 7,50 лв.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение, постановено по искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските по тези искове не подлежи на последващ инстанционен контрол. Съгласно задължителните разяснения в т. 24 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд за допълване или изменение на решението в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Правомощията на касационния съд в този случай са определени съобразно чл. 274, ал. 2 връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и трайноустановената практика на ВКС по приложението на чл. 248, ал. 3 ГПК – определение № 14/07.01.2016г. по ч. т. д. № 3651/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 83/23.02.2010г. по ч. гр. д. № 46/2010г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 87/20.02.2017г. по ч. гр. д. № 362/2017г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 101/06.02.2015г. по ч. т. д. № 242/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 190/19.03.2013т. по ч. т. д. № 955/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 290/27.04.2015г. по ч. гр. д. № 1853/2015г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 31/16.02.2015г. по ч. гр. д. № 473/2015г. на ВКС, ГК, II г. о. и др. Неправилните указания на въззивния съд, че постановеното от него определение по чл. 248 ГПК подлежи на обжалване /в частта за разноските по исковете по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД/, не могат да обусловят допустимост на частната жалба с оглед изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

2. Частната жалба на „Аватар Ъф Джъстис“ ООД и „Дефендър Ъф Фейт“ ООД с вх. № 1156/2019г. в останалата част, с която се обжалва определение № 34 от 17.01.2019г. по в. гр. д. № 208/2018г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение подадената от двете дружества молба по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 7303/12.12.2018г. за намаляване на присъдените на „Енерго - П. П“ АД разноски с 530лв. – възнаграждение на съдебно-счетоводна експертиза /за установяване размера на осъдителния иск/, е допустима. Подадена е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

С молбата за изменение на въззивното решение „Аватар Ъф Джъстис“ ООД и „Дефендър Ъф Фейт“ ООД са направили искане за намаляване на присъдените на „Енерго - П. П“ АД разноски с 530 лв. – платено възнаграждение за съдебно-счетоводна експертиза, тъй като възнаграждението е платено след приключване на съдебното дирене. За да направи извод за неоснователност на молбата на ответниците за изменение на въззивното решение в посочената част, въззивният съд е приел, че сумата в размер 530 лв. представлява допълнително възнаграждение за вещо лице, определено по размер от съда в последното по делото открито съдебно заседание, поради което не е могло да бъде внесено до приключване на съдебното дирене в това заседание. Съдебният състав е констатирал, че допълнителното възнаграждение е внесено от страната в предоставения от въззивния съд срок – до 10.07.2018г.

Определението на Варненски апелативен съд в посочената част е правилно. Съобразно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да претендира присъждане на направените от него разноски за всяка инстанция, пред която се е развило производството, съразмерно на уважената част от иска. Съгласно дадените задължителни разяснения по т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС претенцията за присъждане на разноски следва да бъде заявена до приключване на устните състезания в съответната инстанция и в този срок трябва да бъдат представени и доказателства за реалното им извършване, както и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Когато в последното съдебно заседание, на което съдебното дирене е обявено за приключено и е даден ход на устните състезания, съдът е определил допълнително възнаграждение за съдебната експертиза и е задължил страната в определен срок да го внесе, обективно е невъзможно страната да представи платежния документ за удостоверяване на тези разноски преди приключване на съдебното дирене. В посочената хипотеза допълнителният депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза е внесен в определения от въззивната инстанция срок и приложеният към молба вх. № 4225/06.07.2018г. платежен документ е своевременно представен – съдебният състав на Варненски апелативен съд е задължил „Енерго – П. П“ АД в съдебно заседание на 04.07.2018г. да внесе допълнителен депозит за съдебно-счетоводната експертиза в размер 530 лв. в едноседмичен срок, считано от съдебното заседание; видно от преводно нареждане, депозитът е внесен на 06.07.2018г. и същият ден е представен по делото. Следователно платежният документ следва да бъде взет предвид при извършваната от съда преценка за основателността на искането за присъждане на направените по делото разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че определението на Варненски апелативен съд в посочената част е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Разноски за настоящото производство по чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 248 ГПК не се дължат и не следва да се присъждат на страните, тъй като производството по обжалване на определение по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове по чл. 81 ГПК. В посочения смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в определение № 683/21.12.2015г. по ч. гр. д. № 5089/2015г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 29/13.01.2017г. по ч. т. д. № 1797/2016г. на ВКС, II т. о., определение № 288/07.05.2019г. по ч. т. д. № 717/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 536/02.08.2019г. по ч. т. д. № 1463/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 615/09.10.2019г. по ч. т. д. № 2377/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. определение № 486/14.11.2019г. по ч. гр. д. № 4270/2019г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 58/04.03.2020г. по т. д. № 112/2020г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове.

По частна жалба вх. № 1157/25.02.2019г. на Й. Й. Н.:

С посочената частна жалба се обжалва определение № 34 от 17.01.2019г. по в. гр. д. № 208/2018г. на Варнески окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК с вх. № 7079/03.12.2018г. по описа на Варненски апелативен съд за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като бъдат увеличени присъденото на адв. М. М. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по исковете по чл. 26 ЗЗД в първоинстанционното производство - до достигане на сумата от 2 458,56 лв., както и присъденото на адв. Д. Д. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по исковете по чл. 26 ЗЗД във въззвивното производство - до достигане на сумата от 2 458,56 лв.

Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съобразно изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението за изменение на решението в частта за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Поради това, че искането за изменение на въззивното решение се отнася до разноските по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ГПК за нищожност на договорите за цесии, а въззивното решение в частта по тези искове не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед тяхната цена под определения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален размер, то определението по чл. 248, ал. 1 ГПК на въззивната инстанция в посочената част не подлежи на обжалване пред ВКС.Стелно частната жалба на Й. Й. Н. е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

Разноски за настоящото производство по чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 248 ГПК не се дължат и не следва да се присъждат, предвид обстоятелството, че производството по обжалване на определение по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове по чл. 81 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 1156/25.02.2019г. на „Аватар Ъф Джъстис“ ООД и „Дефендър Ъф Фейт“ ООД против определение № 34 от 17.01.2019г. по в. гр. д. № 208/2018г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение подадената от „Аватар Ъф Джъстис“ ООД и „Дефендър Ъф Фейт“ ООД молба по чл. 248 ГПК с вх. № 7303/12.12.2018г. за изменение на решение № 109/03.08.2018г. по в. гр. д. № 208/2018г. на Варненски апелативен съд в частта за разноски по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД - за увеличаване на присъденото на двете дружества юрисконсултско възнаграждение за оказаната правна помощ във въззивното производство по исковете по чл. 26 ЗЗД до 1 537 лв. в полза на всяко дружество и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за оказаната правна помощ по исковете по чл. 26 ЗЗД в първоинстанционното производство по още 350 лв. в полза на всяко от двете дружества.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 34 от 17.01.2019г. по в. гр. д. № 208/2018г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение подадената от „Аватар Ъф Джъстис“ ООД и „Дефендър Ъф Фейт“ ООД молба по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 7303/12.12.2018г. за изменение на решение № 109/03.08.2018г. по в. гр. д. № 208/2018г. на Варненски апелативен съд в частта за разноски – за намаляване на присъдените на „Енерго - П. П“ АД разноски с 530лв. – възнаграждение на съдебно-счетоводна експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 1157/25.02.2019г. на Й. Й. Н. срещу определение № 34 от 17.01.2019г. по в. гр. д. № 208/2018г. на Варнески окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК с вх. № 7079/03.12.2018г. по описа на Варненски апелативен съд за изменение на решение № 109/03.08.2018г. по в. гр. д. № 208/2018г. на Варненски апелативен съд в частта за разноските, като бъдат увеличени присъденото на адв. М. М. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по исковете по чл. 26 ЗЗД в първоинстанционното производство - до достигане на сумата от 2 458,56 лв., както и присъденото на адв. Д. Д. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по исковете по чл. 26 ЗЗД във въззвивното производство - до достигане на сумата от 2 458,56 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която са оставени без разглеждане частните жалби в съответната част, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалата му част не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.