Производството е по чл. 274,ал.3 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищцата К. Д. А., чрез адв. И. Д. срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 19.03.2019 г. по в. гр. дело № 16650/2018 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото и е обезсилено решение № 497589/28.09.2018 г. по гр. дело № 72918/2018 г. на Софийски районен съд, III г. о., 138 състав. Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Жалбоподателката твърди, че в случая въззивният съд е следвало да съобрази обстоятелството, че е налице спор за парично вземане – за заплащане на обезщетение за оставане на ищцата без работа, поради незаконно уволнение. Сочи, че след узнаването на започналата ликвидация ищцата изпратила нотариална покана, с която е предявила вземането си, което към настоящия момент е спорно пред ликвидатора и е поискала обезпечение на същото. В отговор на изпратената нотариална покана е получено писмо изх. № 249/28.11.2018 г., като в същото е изразена готовността на дружеството да заплати претендираната от ищцата сума, в случай, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение бъде призната за незаконосъобразна и отменена от съда. Сочи се, че в писмото е указано, че сумата предмет на воденото между страните дело е предоставена на Адвокатско дружество „Х. и Б.” като депозитар, като е указано в тридневен срок от датата на влизане в сила на съдебен акт, с който на К. А. е присъдено обезщетение следва да бъдат изплатени сумите, заедно с лихвите и разноските. Поддържа се, че при тази фактическа обстановка е следвало исковото производство да продължи и съдът да се произнесе относно законосъобразността на уволнението и дължимостта на обезщетението, тъй като са и заделени суми от страна на заличения търговец. Позовава се на практика на ВКС, изразена в определение № 228/14.02.2005 г. по гр. дело № 508/2005 г. на петчленен състав, според което неудовлетворените вземания не се погасяват с производството по приключване на ликвидация за разлика от производството по несъстоятелност. Според същата практика за да бъде поддържана правосубектността на търговското дружество в ликвидация дори не е задължително да съществува неразпределено или неудовлетворено вземане, че е достатъчно да има висящ спор по такъв въпрос. Със същото определение е прието, че висящият спор сам по себе си поддържа правосубектността на търговското дружество и след неговото заличаване. В частната жалба са изложени доводи, че ликвидаторът е действал незаконосъобразно и в противоречие с грижата, която законът изисква от него – с „грижата на добрия търговец”, като е подал заявление за заличаване на търговското дружество непосредствено преди да приключи съдебния спор между страните с влязло в сила съдебно решение. Сочи се, че въпреки декларираното висящо исково производство от страна на ликвидатора на ответното дружество длъжностното лице е приело заявлението и е разпоредило заличаване на дружеството. Счита, че заличаването е извършено при несъществуващи към момента предпоставки по смисъла на чл.270,ал.1 ТЗ за приключване на производството на ликвидация – липса на неудовлетворени кредитори, а вписаното обстоятелство по заличаване на търговеца се явява несъществуващо по смисъла на чл.29 ЗТР. С прекратяване на производството по делото от съда един недобросъвестен длъжник според жалбоподателката възпрепятства достъпа до правосъдие на същата и поставя в зависимост от своите неправомерни действия изхода на делото. Поддържа, че съдът е следвало да спре производството и да даде възможност на ищцата да предяви иск за обявяване несъществуващо на вписаното обстоятелство по реда на чл.29 ЗТР, което от своя страна също опорочава постановеното прекратително определение. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени обжалваното определение и вместо него се постанови друго, с което делото да се върне на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия по подадената от ищцата въззивна жалба. Алтернативно е заявено искане за спиране на производството по делото и да се даде възможност на жалбоподателката да предяви иск по реда на чл.29 ЗТР.

В изложението са формулирани въпросите: 1. Правосубектността на търговско дружество което е заличено от Търговския регистър поддържа ли се при наличието на висящ съдебен процес относно неудовлетворено или неразпределено вземане, по който въпрос според жалбоподателката е налице противоречива практика на ВКС. 2. Следва ли съдът, разглеждащ производство в рамките на което една от страните е търговско дружество, което в хода на висящия процес е заличено да спре производството и да предостави на другата страна възможност да предяви иск за обявяване несъществуване на вписано обстоятелство? 3. Налице ли е основание за спиране на производството по дело, в което е взело участие търговско дружество, заличено от търговския регистър в рамките на висящото производство, при заведено исково производство по реда на чл.29 ЗТР от другата страна в процеса? Втори и трети въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решение на състав на ВКС, постановено по реда на ГПК отм. и решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 275,ал.2 ГПК от легитимирана страна срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е процесуално допустима.

Производството по в. гр. дело № 16650/2018 г. пред Софийски градски съд е образувано по подадена въззивна жалба от ищцата К. Д. А., чрез адв.И. К. срещу решение № 497589/28.09.2018 г. по гр. дело № 72918/2017 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените искове от жалбоподателката против „Г. Н. С”ЕООД, ЕИК[ЕИК] по чл.344,ал.1,т.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ със заповед № 740/01.08.2017 г., по чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението – „анализатор, ефективност на търговска дейност” при „Г. Н. С” ЕООД, и по чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр. чл.225,ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за времето, пред което е останала без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 02.09.2017 г. – 01.03.2018 г. в размер на 15 310.50 лв., като неоснователни.

В открито съдебно заседание на 19.03.2019 г. въззивният съд е докладвал молба от 18.02.2019 г., подадена от ликвидатора на ответника по въззивната жалба „Г. Н. С” ЕООД Й. Патиас, с която е заявено, че дружеството е заличено в Търговския регистър считано от 02.01.2019 г. и ликвидацията му е приключила.

Въззивният съд е извършил служебна справка в Търговския регистър и е констатирал, че „Г. Н. С” ЕООД – ответник по предявените искове и ответник по въззивната жалба е заличено юридическо лице в регистъра, считано от 02.01.2019 г. Съдът се е позовал на практика на ВКС, обективирана в решения на състави, постановени по чл.290 ГПК и е приел, че със заличаване на дружеството в Търговския регистър то губи своята правосубектност и не може да бъде надлежна страна в процеса, дори и в хипотезата на чл.273,ал.3 ТЗ и неговата правосубектност не се възстановява, а назначаването на ликвидатор цели извършването на действия, които ползват единствено ликвидационното производство. Прието е, че в случая липсва влязло в сила решение, което да установява порок на вписаното заличаване по реда на чл.29 ЗТР, както и, че не се сочи наличие на такова оспорване на заличаването, поради което според съда няма основание да се приеме, че отпадането на правосубектността на ответника е преодоляна или въобще е преодолима.

Формиран е извод, че след заличаването на ответното дружество в ТР като юридическо лице то е загубило своята правосубектност и делото не може да продължи без надлежна ответна страна в процеса. Приел е, че производството по делото следва да се прекрати, а първоинстанционното решение, предмет на въззивна проверка следва да се обезсили.

По правните въпроси:

Съдът приема, че по първия правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 ГПК.

Жалбоподателката счита, че поставеният правен въпрос е разрешаван противоречиво от ВКС, като е цитирала определение № 228/14.12.20905 г. по гр. дело № 508/2005 г. на ВКС, петчленен състав, решение № 58/31.07.2012 г. по т. дело № 49/2011 г. на ВКС, II т. о. по чл.290 ГПК и решение от 19.10.2009 г. по дело № 152/2009 г. на ВКС, I т. о. по чл.290 ГПК, които не са приложени към изложението.

Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК е налице, когато правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил решаващите правни изводи е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС в тълкувателни решения и постановления и в противоречие с практиката на ВКС. Под практика на ВКС следва да се разбира постановени решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК. Цитираното определение № 228/14.12.20905 г. по гр. дело № 508/2005 г. на ВКС, петчленен състав е извън обхвата понятието задължителна практика и практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.

С решение № 58/31.07.2012 г. по т. дело № 49/2011 г. на ВКС, II т. о., постановено по чл.290 ГПК не е възприето изразеното в определение № 228/14.12.2005 г. по гр. дело № 508/2005 г. на ВКС, 5-членен състав становище, че наличието на висящ спор относно законосъобразността на самото заличаване на ТД поддържа правосубектността на последното във всяко едно производство с участието му. Възприета е практика на ВКС, обективирана в решение № 124/26.11.2009 г. по т. дело № 152/2009 г. на ВКС, I т. о., постановено по чл.290/цитирано от жалбоподателката/, според която когато търговското дружество е заличено от Търговския регистър то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса, като дори в хипотезата на чл.273,ал.2 ГПК не се възстановява правосубектността му, а назначаването на ликвидатор цели единствено извършването на действия, които ползват ликвидационното производство. Прието е също, че ако в хода на същинското исково производство заличеното след предявяване на иска търговско дружество е единствен ищец или ответник, то процесът е недопустим и производството по делото следва да се прекрати.

Въззивният съд е разрешил правния въпрос в съответствие с посочената практика на ВКС.

Жалбоподателката поддържа, че правният въпрос е разрешен при наличие на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Това основание е налице, когато правния въпрос от значение за изхода на делото е разрешен от въззивния съд в противоречие с актове на Конституционния съд на РБългария или на съда на Европейския съюз. Такива актове жалбоподателката не е цитирала, поради което не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по този правен въпрос.

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втори и трети въпроси от изложението.

Съгласно т.1 от т. решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че втори и трети въпроси не са правни, тъй като не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи по предмета на спора. Следователно не е установено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Това е достатъчно за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.

Съдът намира, че следва да се остави без уважение искането на жалбоподателката за спиране на производството по делото, като й се даде възможност да предяви иск по чл.29 ЗТР за установяване несъществуване на вписано обстоятелство. Съгласно чл.229,ал.1,т.4 съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Настоящият случай не попада в тази хипотеза. Дори и да е налице фактическия състав на чл.229,ал.1,т.4 ГПК според практиката на ВКС, изразена в т.8 от т. решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК, която не е изгубила сила и при сега действащия ГПК Върховният касационен съд не може да постанови спиране на производството по чл.182,б.”г” ГПК отм., когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск. Аналогичен на текста на чл.182,ал.1,б.”г” на ГПК отм. е чл.229,ал.1,т.4 ГПК, действащ към настоящия момент.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на определение, постановено в открито съдебно заседание на 19.03.2019 г. по в. гр. дело № 16650/2018 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото и е обезсилено решение № 497589/28.09.2018 г. по гр. дело № 72918/2017 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 138 състав по касационна частна жалба вх. № 51145/15.04.2019 г., подадена от ищцата К. Д. А., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], чрез адв.И. Д., съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. И. Д..

Оставя без уважение искането на К. Д. А., ЕГН [ЕГН], чрез адв. И. Д. за спиране на производството по ч. гр. дело № 571/2020 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение и се даде възможност на жалбоподателката да предяви иск по реда на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ (ЗАКОН ЗЗД ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР И РЕГИСТЪРА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ).

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: