Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. А. В. срещу решение №.260983/4.11.20 по г. д.№.16758/19 на СГС, ІІ Е състав, в частта, с която решение №.99455/22.04.19 по г. д.№.10745/16 на СРС, ІІ ГО, 75с., е обезсилено в частта за отхвърляне на предявен от касаторката иск с правно основание чл.124 КТ за признаване за установено, че е полагала труд при ответното дружество за периода м.07.15-м.12.15. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и се моли за неговата отмяна.

Ответната страна „Би шеърд“ООД оспорва жалбата.

С определение №.60479/10.06.21 е допуснато касационно обжалване във връзка с въпрос относно допустимостта на установяване на трудов стаж, респективно на съществуване на трудово правоотношение.

С обжалваното решение е прието, че първоинстанционното решение е недопустимо в частта, с която е налице произнасяне по иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата е полагала труд за периода 8.05.-29.12.15г. Изложени са мотиви, че законодателят допуска установяване на факти с правно значение само по изключение – в изрично предвидените случаи, като сочи фактите, които могат да се установят посредством предявяване на установителен иск – и в разглежданата хипотеза се касае за иск за установяване на факт, който не попада сред изрично посочените /фактът на полагане на труд подлежи на преценка при предявен иск по чл.128 КТ/. При тези обстоятелства е формиран извод, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустима искова молба, постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено.

В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:

Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, действащата позитивно-правна уредба на установяването на трудов и/или осигурителен стаж по съдебен ред се съдържа в Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/, обн.ДВ бр.26/29.3.11. Касае се за процесуален закон, който урежда съдебно производство по установяване на юридически факти, свързани с възникване, изменение или прекратяване на материални трудови и осигурителни правоотношения. Под установяване на трудов и/или осигурителен стаж се разбира определяне на неговото наличие и продължителност в правната действителност по правилата за изчисляване и удостоверяване на това обстоятелство по надлежен ред. Когато определен правен субект не иска да зачете конкретен времеви период като трудов и/или осигурителен стаж и да удостовери по съответния ред този период като такъв, възниква правен спор. ЗУТОССР съдържа три хипотези, които са предмет на три самостоятелни искови претенции: за установяване на трудов стаж, придобит след 31.12.99, за установяване на осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване, за установяване на времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби. Разпоредбата на чл.3 ал.2 ЗУТОССР изисква задължителна съвместна процесуална легитимация при предявяване на иск за установяване на трудов стаж по чл.1 ал.1 ЗУТОССР, т. е. искът се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на НОИ, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник-само срещу съответното териториално поделение на НОИ, като съгласно чл.101 ал.1 ГПК съдът е задължен да укаже на ищеца да вземе мерки за конституирането на надлежни страни /Тълкувателно решение №.2/6.06.16 по тълк. д.№.2/15, ОСГК на ВКС, реш.№.108/29.05.14 по г. д.№.4764/13, III ГО/. Същевременно съгласно разпоредбата на чл.357 КТ трудови са споровете между работника и служителя от една страна и работодателя от друга относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Следователно цитираният законов текст изрично предвижда правната възможност за предявяване на иск относно съществуването на трудово правоотношение, респективно при наличие на законова регламентирано право на иск е налице правен интерес от неговото предявяване /реш. №.7/5.04.16 по г. д.№.3874/15, III ГО, реш.№. 458/29.06.10 по г. д.№.1526/09, ІV ГО/.

По основателността на касационната жалба:

С оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че е налице действаща позитивно-правна уредба на установяването на трудов и/или осигурителен стаж по съдебен ред – ЗУТОССР, съгласно която е уредено съдебно производство по установяване на юридически факти, свързани с възникване, изменение или прекратяване на материални трудови и осигурителни правоотношения. Същевременно съгласно разпоредбата на чл.357 КТ трудови са и споровете между работника и служителя от една страна и работодателя от друга относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения-т. е. цитираният законов текст изрично предвижда правната възможност за предявяване и на иск относно съществуването на трудово правоотношение. При тези обстоятелства и с оглед твърденията, изложени в исковата молба, при извод за нередовност на същата и неяснота на коя от двете законово регламентирани възможности за защита на правата си се позовава ищцата в конкретната хипотеза, въззивната инстанция не може веднага да пристъпи към обезсилване на първоинстанционното решение. Тя следва първо да остави исковата молба без движение и едва след евентуално безрезултатно изтичане на дадения срок за изпълнение на указанията за отстраняване на нередовността, при невъзможност да подведе изложените фактически твърдения като сочещи на определена допустима претенция, да обезсили решението и прекрати производството по делото. В разглежданата хипотеза СГС е намерил, че е предявен недопустим иск за факт, който законът не е въздигнал изрично в предмет на установителния иск. Същевременно, с оглед изложените твърдения в исковата молба, в това число за развитието на трудовото правоотношение между страните, и евентуално възникнала неяснота относно характера на претенцията, съдът е следвало да остави исковата молба без движение с указания за уточнение предмета на предявения трудов спор – дали се касае за иск относно съществуване на трудово правоотношение по чл.357 КТ за посочения период или за такъв за установяване на трудов и/или осигурителен стаж, като съответно обезпечи и надлежното участие на всички страни /предвид изискването за задължителна съвместна процесуална легитимация при предявяване на иск за установяване на трудов стаж по чл.1 ал.1 ЗУТОССР/. Като не е направил това, а направо е прекратил производството по делото, приемайки, че е налице липса на допустима претенция, въззивната инстанция е постановила преждевременен и незаконосъобразен съдебен акт. Той подлежи на отмяна, а делото – на връщане за разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото гледане следва да се извършат необходимите съдопроизводствените действия по отстраняване на нередовност на исковата молба и уточняване на предявения иск съобразно посоченото по-горе - след което да се постанови и съответен съдебен акт – в това число, при надлежно уточнение на предмет и страни, по съществото на спора.

С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Трето гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение №.260983/4.11.20 по г. д.№.16758/19 на СГС, ІІ Е състав, в частта, с която решение №.99455/22.04.19 по г. д.№.10745/16 на СРС, ІІ ГО, 75с., е обезсилено в частта за отхвърляне на предявен от В. А. В. иск с правно основание чл.124 КТ за признаване за установено, че е полагала труд при „Би шеърд“ООД за периода м.07.15-м.12.15.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: