Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Растер – Юг“ ООД, представено от адв. Д.П, срещу решение № 3397/20.05.2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 5262/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22002217004044-091-001/29.01.2018г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Според него в противоречие с процесуалния закон съдът не е обсъдил относими към спора доказателствени средства; в решението му липсват констатации за момента на узнаването от ревизирането лице на факта на невнасяне на ДДС от прекия доставчик, което приема за правно значимо. Настоява, че продажната цена на стоката, във връзка с чието доставка е ползван данъчен кредит, е определена от продавача и посочена в договора за продажба. Възразява против начина на определяне на пазарната цена на вещта от експертизата в извънсъдебната фаза на производството. Като релевантно за спора сочи решение на РС Благоевград, с което е признато за установено вземането на доставчика за неплатената част от цената на продадения актив, както и визирането на същата неплатена сума в актове на прокурори. Настоява, че не са доказани презумпционните предпоставки на чл. 177, ал. 3 ЗДДС на дължимото познание на субекта на отговорността за невнасянето на дължимия ДДС по облагаемата доставка. Обосновава незаконосъобразността на РА и с довод за законодателни несъвършенства при въвеждане на понятието за съществено отличаване на цената от пазарната. Като дължимо сочи установяването на предпоставките за отговорността по чл. 177 ЗДДС към момента на извършване на сделката, тежестта за което била на органите по приходите. Иска отмяна на обжалваното решение и на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване...