ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

РОСИЦА БОЖИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1693 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма],за отмяна на определение № 23331/ 04.12.2013 год. по ч. гр. д.№ 13 604 на СГС, І г. о., с което е оставена без уважение подадената от същата страна частна жалба срещу разпореждане от 02.08.2013 год., постановено по гр. д.№ 23137 / 2013 год. на СРС, 123-ти състав, с което е върната подадена от страната срещу [фирма] / с настоящо наименование [фирма] / искова молба, с правно основание чл. 424 ГПК, за установяване несъществуване на вземане на ответника спрямо ищеца, за което [фирма] се е снабдило с влязла в сила заповед за изпълнение по гр. д.№ 48554 / 2011 год. на СРС, 59 състав, за сума в размер на 19 835,53 лева.Оспорва се извода на първоинстанционния съд за недопустимост на исковата молба, като се твърди липса на мотиви, с извършеното незаконосъобразно според страната препращане към мотивите на първоинстанционното определение. Позовавайки се на мотивиране въззивното определение и с липса на доказателства за упражнено от страната право на възражение по чл.414 ГПК, срещу издадената в полза на ответното дружество заповед за изпълнение на парично задължение, [фирма] счита, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл.129 ал.2 ГПК, несанкционирано от въззивния съд, тъй като исковата молба не е била оставена без движение, до посочване от ищеца обстоятелства и доказателства относно така упражнено от същия право. Страната твърди и непроизнасяне по твърдението за наличие на „ ново обстоятелство „ и „ ново писмено доказателство „ – определение № 350 / 12.04.2013 год. по т. д.№ 6763/ 2012 год. на ВКС, ТК, І т. о., чрез преценката...