Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Силистра срещу решение № 113/26.10.2018г., постановено по адм. дело № 146/2018г. по описа на Административен съд – Силистра, с което е отменено решение № 1040-18-20/15.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Силистра, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по същество в срока по чл. 117, ал. 3 КСО при спазване на дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуване и прилагане на закона. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развити са съображения относно неправилно приложение на материалния закон като резултат от кредитирането на свидетелски показания, които са в противоречие със събраните по делото писмени доказателство, както и неправилно приложение на нормата на чл.104, ал.10, изр. второ от КСО при условие на липсващи по делото писмени доказателства, касаещи приложението на т. 50 от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране отм. , Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването. Претендира се присъждане на съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответната страна – Е.Н, чрез процесуален представител адв.Д.Ч, оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Намира касационната жалба за недопустима като подадена от ненадлежна страна – ТП на НОИ като организационна структура, която не е била страна по делото. В условия на евентуалност спрямо въпросът за допустимостта на касационната жалба, се поддържа становище за неоснователност като се иска оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Възражението на ответната страна за недопустимост по причина подаването на касационната жалба от ненадлежна страна - ТП на НОИ – Силистра, като организационна структура е неоснователно. От титулната част на касационната жалба се налага извод, че същата е изготвена от главен юрисконсулт М.Ж, в качеството й на пълномощник на директора на ТП на НОИ – Силистра. В случая е осъществено представителство по пълномощие съгласно чл.32, т.3 ГПК във вр. чл.144 АПК, видно от представено пълномощно на л.82 от делото. В този смисъл и като се отчете същинското съдържание на жалбата, не може да се приеме, че правото на касационно оспорване е упражнено от името и за сметка на друг субект, различен от административния орган – директор на ТП на НОИ – Силистра.
Разгледана по същество по реда на чл. 218 АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е решение № 1040-18-20/15.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Силистра, с което по реда на чл. 117 от КСО е потвърдено разпореждане № 2113-18-278#7/14.06.2018 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Силистра относно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е.Н на основание чл. 98, ал.1 във вр. с чл. 69б, ал. 1 и чл. 68, ал. 1-3 от КСО.Родителят на териториалното поделение отхвърля възраженията на Николов относно незачитането на придобит осигурителен стаж при условията на втора категория труд на длъжност „преносвач на замразени меса“ в „Меком“ ЕАД през периода 18.06.1990 – 04.11.1993 г. и 01.07.1994 г. – 31.01.1997 г., съгласно т. 50 от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм. ). Прието е, че в хода на производството не са установени данни, позволяващи да се приемат за налични условията на труд, обуславящи формиране на извод относно постоянната заетост на Николов при условията на т. 50 от ПКТП отм. ,
С първоинстанционния съдебен акт е отменено решение № 1040-18-20/15.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Силистра като материално незаконосъобразно и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Решаващият съд приема за установено по делото, че през периодите 18.06.1990г. – 04.11.1993г. и 01.07.1994г. – 31.01.1997г., жалбоподателят е бил зает постоянно в хладилните помещения на хладилници за дълбоко замразяване при температура, по-ниска от минус 10є С.Уията на труд, касаещи приложението на т. 50 от ПКТП отм. , са установени в хода на процеса при преодоляна забрана по чл. 104, ал. 10, изр. второ от КСО за събиране на гласни доказателства. От показанията на разпитаните по делото двама свидетели, първоинстанционният съд извежда, че условията на труд са включвали дейност в хладилни зали с поддържана температура по-ниска от минус 10оС (минус 18оС и минус 30оС). Показанията са кредитирани по причина, че свидетелите са работили заедно с жалбоподателя през процесните периоди, в бригадата за замразени меса.
Събирането на гласни доказателства за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност, е допуснато въз основа на представени по делото писмени доказателства, относими към спорните периоди, достатъчни за преодоляване забраната на чл. 104, ал. 10, изр. второ от КСО: извлечение от трудовата книжка с вписана длъжност „Преносвач-разтоварач на замразено месо“ (л. 12 – 13 от делото); удостоверение, издадено на 04.07.2018 г. от длъжностни лица на ТП на НОИ – Силистра, свидетелстващо, че жалбоподателят е работил в хладилен цех (л. 17 – 18 от делото); доклад (л. 72 от делото) за служебната проверка за периода 01.06.1990 г. – 31.12.1996 г., извършена от главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Силистра, свидетелстваща, че в разплащателните ведомости на „Меком“ АД е отразено следното: 1/ м. юни 1990 г. – м. декември 1990 г. – жалбоподателят фигурира в звено хладилни работници, без данни за заеманата длъжност; 2/ м. януари 1991 г. – жалбоподателят заема длъжността „Прен. товар. колбаси“ в хладилен цех; 3/ м. февруари 1991 г. – м. октомври 1993 г. – жалбоподателят заема длъжността „Прен. товар. замраз. меса“ в хладилен цех; 4/ м. ноември 1993 г. – м. март 1994 г. – жалбоподателят не фигурира в разплащателната ведомост; 5/ м. април 1994 г. – м. юни 1996 г. – жалбоподателят заема длъжността „Прен. товар. замраз. меса“ в хладилен цех; 6/ м. юли 1996 г. – м. декември 1996 г. – жалбоподателят заема длъжността „Хладилен техник“ в хладилен цех.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд обосновава наличието на хипотезата на материалноправната разпоредба на т. 50 от ПКТП отм. , която причислява към втора категория труда на работниците, заети постоянно в хладилните помещения на хладилници за дълбоко замразяване при температура, по-ниска от минус 10 градуса С.
Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
В хода на производството пред Административен съд – Силистра, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
Твърденията на касатора досежно съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед постановяване на първоинстанционното решение въз основа на гласни доказателства, за чието допускане не са били налице предпоставките по чл.104, ал.10, изр. второ от КСО, са неоснователни. Разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО (доп. обн. ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), предвижда, че категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му.
В случая, по делото е представената трудова книжка № 779/21.06.1990 г. на Николов, съдържаща вписвания за заеманата от него длъжност, изходяща от работодателя/осигурителя „Меком“ ЕАД. Като официален удостоверителен документ по силата на чл. 347 от КТ, вписванията в трудовата книжка, доколкото не е оборена тяхната доказателствена сила, свидетелстват, че през процесните периоди жалбоподателят е извършвал дейност, свързана с длъжността му „Преносвач-разтоварач на замразено месо“. Неоснователно е възражението на касатора относно липсата на отбелязване в трудовата книжка на температурните условия, при които се е изпълнявала съответната длъжност, предвид нормативно установените изисквания досежно съдържанието й, разписани в нормите на чл.349 КТ във вр. с Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж.
Първоинстанционният съд не възприема безкритично и едностранно показанията на свидетелите, а ги преценява с оглед всички други данни по делото. Гласните доказателства са ценени като непротиворечиви, след съпоставка с приетите писмени доказателства и анализ за съответствието им с данните, обективирани в трудовата книжка, обр. УП-13 изх. № 5507-18-1200/04.07.2018г., издадено от длъжностни лица на ТП на НОИ – Силистра, доклад от анализ на разплащателни ведомости. Предвид изложеното, като е допуснал свидетелски показания за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност, при наличие на писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му, първоинстанционният съд не е извършил нарушение на цитираната специална норма на чл.104, ал.10, изр. второ от КСО. В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 4649 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10207/2018 г., VI о., Решение № 918 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6095/2018 г., VI о., Решение № 602 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13611/2017 г., VI о.
Изводите на решаващия състав на Административен съд – Силистра обосновано кореспондират със събраните доказателства, установяващи фактическата обстановка по спора. От анализа на съвкупния доказателствен материал, безспорно се установява, че Николов е бил постоянно зает в хладилните помещения на хладилници за дълбоко замразяване при температура, по-ниска от минус 10оС по време на спорните периоди 18.06.1990г. – 04.11.1993г. и 01.07.1994г. – 31.01.1997г., към които реферират вписванията от трудовата му книжа на длъжност „Преносвач-(раз)товарач на замразено месо“.
Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, представените доказателства за реалното им извършване и на основание чл.143, ал.3 АПК, от бюджета на ТП на НОИ – Силистра следва да бъдат заплатени на Е.Н, съдебни разноски в общ размер на 600 лева - възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 113/26.10.2018г., постановено по адм. дело № 146/2018г. по описа на Административен съд – Силистра.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра да заплати на Е.Н съдебни разноски в размер на 600 лева /шестстотин/ лева – възнаграждение за един адвокат. РЕШЕНИЕТО е окончателно.