Р Е Ш Е Н И Е№ 50087София, 27.01.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

при секретаря С. С, като изслуша докладваното от съдия А. Б т. д. № 12 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „КЕМИРА” ООД, представлявано от адв. С. С., срещу решение № 45 от 07.01.2020г. по т. д. № 210/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение № 893 от 03.05.2018г. по т. д. № 589/2016г. на СГС, ТО, VI-18 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е постановено по иск с правно основание чл.517, ал.4 ГПК, предявен от „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), прекратяване на „КЕМИРА” ООД и същото е осъдено да заплати на банката направените по делото разноски в размер на 30 лева.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск поради липса на предвидените в чл.517, ал.4 ГПК предпоставки, обуславящи допустимостта му. На първо място поддържа, че въззивният съд не е съобразил факта на прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на изпълнителното производство, по което ищецът е овластен да предяви иск, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В тази връзка сочи, че въззивният съд неправилно е отрекъл задължението си да следи служебно за прекратяване на изпълнителното производство, в рамките на което е предявен искът по чл.517, ал.4 ГПК. На второ място твърди, че ищецът „КТБ” АД (н.) е изгубил качеството си взискател по изпълнителното дело, тъй като на 18.09.2017г. е прехвърлил на „Държавнаконсолидационна компания” ЕАД (”ДКК” ЕАД) вземането...