Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.И, чрез процесуален представител, против решение № 5513 от 28.09.2018 г. по адм. дело № 1711/2018 г. на Административен съд София-град, с което жалбата на Иванов против заповед № 4332з-72/21.01.2018г. на Началника на 02 група „Пътен контрол“ към 01 сектор „Организация и контрол на пътното движение“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, е отхвърлена.
Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отм. енително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмена молба. Претендира разноски.
Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон.
Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) орган, в предвидената от закона писмена форма.
Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Същата съдържа изискуемите в чл.210, ал.1 ЗМВР реквизити, и е издадена при спазване сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл.195, ал.1 от ЗМВР.
Съобразно чл.206, ал.1 от ЗМВР преди налагане на наказанието ДНО е приел писмените обяснения на служителя, дадени на 12.01г., като от административния орган са събрани доказателства и са отчетени всички относими обстоятелства съгласно разпоредбата на чл.206, ал.3 и ал.4 от ЗМВР.
Не се кредитират възраженията в касационната жалба. Същите преповтарят доводите, наведени в жалбата пред първостепенния съд, които са обсъдени от решаващия състав, като направените от съда заключения се споделят от настоящата инстанция.
Следва да се посочи, че оспореният акт съдържа правни и фактически основания за издаването му, като противно на тезата на касатора описаното в заповедта деяние /неприлагане от служителя на съответното наказание предвидено в ЗДвП спрямо водач, след установяване, че водача е нарушил правилата за движение по пътищата/, кореспондира с възприетите за нарушени разпоредби -чл.39, ал.4, т.1 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, и съответно с посоченото дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР-неизпълнение на служебни задължения, за извършването на което на осн. чл.200, ал.1, т.11, предл. първо от ЗМВР, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. Този извод се налага от прочита на цитираната разпоредба от Инструкция №8121з-749/20.10.2014г. въвеждаща задължение за осъществяване от съответната категория служители/към която не се спори по делото, че принадлежи наказаното лице като контролен орган-младши автоконтрольор I степен в 02 група ПК на 01 сектор „Организация и контрол на пътното движение“ към отдел ПП при СДВР/ на пътен контрол върху поведението на участниците в движението и на техническото състояние на ППС чрез установяване на лицата, които нарушават правилата за движение по пътищата, и прилагане на съответните наказания и принудителни административни мерки, предвидени в ЗДвП.
Не е налице неяснота в изпълнителното деяние, тъй като на стр. 1 от процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание изрично е конкретизирано дисциплинарното нарушение, за което е предвидено налагането на дисциплинарно наказание „порицание“ по см. на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, а именно: неизпълнение на служебни задължения, т. е. касае за предложение първо от цитираната разпоредба. Подробно описание и индивидуализиране на извършеното нарушение се съдържа в справка рег.№513р-93559/08.12.2017г. – част от административната преписка по издаване на оспорения акт. Неотразяване с пространни мотиви от страна на АО защо възприема за виновно поведението на служителя не е процесуално нарушение от категорията на съществените, като мотивите на АССГ относно формата на вината се споделят от касационната инстанция.
Визираното от касатора съдебно производство по адм. д.№1712/2018г. по описа на АССГ, 32 състав, образувано по жалба на Я.Я –старши на наряда, назначен като ППК 91/6 заедно с Д.И в процесния интервал от време, както и изхода от този съдебен спор са обстоятелства, неотносими към настоящото съдебно производство.
Не са представени доказателства, опровергаващи извършеното и описано в заповедта дисциплинарно нарушение, поради което е налице основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Д.И за неизпълнение на служебни задължения - чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР, и съответно е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца по чл.200, ал.1, т.11, от ЗМВР, както правилно е приел първостепенния съд.
На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.
По отношение определянето вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание първоинстанционния съд е изложил мотиви, които изцяло се възприемат от настоящия съдебен състав като правилни и законосъобразни
На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5513 от 28.09.2018 г. по адм. дело № 1711/2018 г. на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.