Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В. А. Ч. с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес], ет. [номер], ап. [номер], подадена чрез процесуалния му представител адв.. Р, срещу заповед № ЧР-К 170/16.10.2015 г. на министъра на икономиката, с която на основание чл. 68, ал. 3 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА) (ЗДиплСл) е прекратена, считано от 26.10.2015 г., дългосрочната му командировка в Службата по търговско-икономическите въпроси към Посолството на Р. Б в [населено място], А.. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в нея не са изложени мотиви (фактически и правни основания) за издаването й, и в нарушение на материалния закон, съставляващи основания за оспорването й по чл. 146, т. 3 във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 146, т. 4 от АПК. Претендира се нейната отмяна като незаконосъобразна и присъждане на разноски.

Ответникът – министърът на икономиката, оспорва жалбата чрез процесуалния си представител юрк.. С по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Според ответника жалбата е недопустима, тъй като заповедта на министъра на икономиката не е индивидуален административен акт, а представлява вътрешнослужебен акт по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, който е изключен от контрола за законосъобразност по реда на АПК. В становището му се излагат доводи и за неоснователност на жалбата, които се свеждат до това, че заповедта за прекратяване на дългосрочна командировка, издадена по реда на чл. 68, ал. 3 от ЗДиплСл, не следва да бъде мотивирана, тъй като според цитирания законов текст, възпроизведен и в чл. 14, ал. 1, т. 3 от Инструкция за реда, условията и изискванията за командироване на служителите в службите по търговско-икономическите въпроси към задграничните представителства...