Производството е по реда на чл.160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. С. С., от [населено място], общ.Н. З. подадена чрез процесуалния му представител адв. Н. П, срещу Решение № 138 от 21.01.2015 г. по адм. дело № 3022/2013 г. по описа на Административния съд – Б., с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт (РА) № 201301669 от 23.09.2013 г., издаден от орган по приходите в Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – [населено място] – [населено място], в частта, в която е потвърден с Решение № 373 от 02.12.2013 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП, по отношение на установените на ревизираното лице задължения за ДДС за данъчните периоди 2008 г. – 2009 г. в общ размер на 4 744.14 лв. главница и 2 626.18 лв. лихви и задълженото лице е осъдено да заплати на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 698.50 лв.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени доводи, че при провеждане на повторното ревизионно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, защото не е спазен редът за преминаване към ревизия по особения ред. Задълженото лице не е уведомено по реда на чл. 124 ДОПК, че ревизията ще се проведе по реда на чл. 122 ДОПК и органът по приходите не е посочил кои от основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК приема, че са налице, за да се премине към ревизия по този ред. Първоинстанционният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест. В касационната жалба...