Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Х. Б. срещу решение № 8182 от 28.12.2015 г. постановено по административно дело № 11108 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град (АССГ).

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Излага, че решението е постановено в противоречие с чл. 22а от ЗМГО (ЗАКОН ЗЗД МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) (ЗМГО). АССГ не е отчел обстоятелството, че към датата на постановяване и връчване на решението притежателят на процесната марка К. Б. не е бил уведомен за налагането на запор по отношение на марката. Следователно, към датата на решението запорът не е имал действие по отношение на него и той е можел да прехвърли марката на всяко трето лице. При постановяване на обжалваното решение председателят на Патентно ведомство (ПВ) е следвало да обсъди посочените обстоятелства. Представената покана за доброволно изпълнение изх. № 372 от 16.02.2015 г. е нередовно връчена, тъй като не е спазена процедурата по чл. 47 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК). От представеното по делото и неоспорено от страните удостоверение издадено от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Т. Д. е видно, че той е изпратил запорното съобщение на К. Б. на 17.02.2015 г., но то не е получено от него. В изпратеното запорно съобщение е написано, че се налага запор на „търговски марки”. Следователно процесната търговска марка не е индивидуализирана чрез нейния регистров номер и име, поради което не може да се счете, че запорното съобщение се отнася за нея. Нормата на чл. 450 от ГПК изисква точно индивидуализиране на запорираната вещ и уведомяването на длъжника, че върху тази вещ е наложен запор. Предвид изложеното прави искане обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът – Председателят на Патентно ведомство, чрез процесуалния си...