Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1594 от 13.07.2015г. по адм. дело № 471/2015г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-18-1401303-091-01/14.10.2014 год. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. [населено място], потвърден с Решение № 791/16.01.2015 год. на директора на Дирекция „ОДОП” гр. [населено място] при „ЦУ” на НАП.

Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение, които съдът квалифицира като такива за необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора РА е нищожен, тъй като с него са определени задължения за период извън посочения в ЗВР. Поддържа, че правото на данъчен кредит е отказано на формално основание, тъй като необходимата информация за възникването и упражняването му е подадена до приходната администрация със справката - декларация по ЗДДС за данъчен период м.11.2013г. Изтъква, че решението не е съобразено с практиката на Съда на Европейския съюз. Поради изложеното моли решението да бъде отменено. Претендира разноски.

Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба и моли решението на АССГ да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд – Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като...