Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е образувано по касационни жалби на К. Х. Б. и Д. С. М. срещу решение № 6797 от 06.11.2015 г. постановено по административно дело № 11107 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град (АССГ).
Касационните жалбоподатели, чрез процесуалния си представител, навеждат идентични доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Излагат, че решението е постановено в противоречие с чл. 22а от ЗМГО (ЗАКОН ЗЗД МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) (ЗМГО). АССГ не е отчел обстоятелството, че съдия изпълнителят Д. не е изпратил съобщението за налагане на обезпечителна мярка на К. Б.. Поради това към момента на подаване на заявката за прехвърляне на процесната марка обезпечението не е имало действие по отношение на притежателя на марката. Съдът не е взел предвид, че при постановяване на обжалваното решение на председателя на Патентно ведомство (ПВ) притежателят на процесната марка не е бил уведомен за налагането на запор по отношение на марката. Към датата на решението запорът не е имал действие по отношение на него и той е можел да прехвърли марката на всяко трето лице. Представената покана за доброволно изпълнение изх. № 372 от 16.02.2015 г. е нередовно връчена, тъй като не е спазена процедурата по чл. 47 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК). От представеното по делото и неоспорено от страните удостоверение издадено от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Т. Д. е видно, че той е изпратил запорното съобщение на К. Б. на 17.02.2015 г., но то не е получено от него. В изпратеното запорно съобщение е написано, че се налага запор на „търговски марки”. Следователно процесната търговска марка не е индивидуализирана чрез нейния регистров номер и име, поради което не може да се счете, че запорното съобщение се отнася за нея. Нормата на чл. 450 от ГПК изисква точно индивидуализиране на запорираната вещ и уведомяването на длъжника, че върху тази вещ е наложен запор. Предвид изложеното правят искане обжалваното решение да бъде отменено.
Ответникът – Председателят на Патентно ведомство, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационните жалби и счита, че решението на АССГ следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, участници в първоинстанционното производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решението на АССГ е отхвърлена жалбата на К. Х. Б. срещу решение от 27.10.2014 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е отказано вписването прехвърлянето на правото върху марка по искане с вх. № 1293560 от 09.10.2014 г., подадено от жалбоподателя (поправено с решение от 30.09.2015 г. на председателя на Панетнтно ведомство) и К. Х. Б. е осъден да заплати на Патентно ведомство сумата от 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В диспозитива на решението е посочено, че то е постановено с участието на заинтересованата страна Д. С. М..
За да постанови решението си, съдът е изложил, че в Държавния регистър на марките е вписана марка с рег. № [номер] „b.”, комбинирана, регистрирана на 05.12.2005 г. и със срок на закрила до 16.03.2024 г. На 09.10.2014 г. е депозирано заявление за вписване прехвърляне правото върху посочената марка. Към заявлението са приложени договор за прехвърляне на правото върху марката и пълномощно в обикновена писмена форма (без нотариално удостоверяване), с вписани в тях дати: 30.09.2014 г. Поради това съдът е приел за достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК датата на завеждане на заявлението в Патентно ведомство, към което са били приложени. На 14.10.2014 г. в ПВ е постъпило запорно съобщение от ЧСИ, рег. № [номер], заведено с вх. № 1293729 на ПВ, за налагане на забрана на притежателя К. Х. Б. на марка рег. № [номер] „b." да се разпорежда с правата върху марката, като обезпечение по изп. дело № 20148010400207/2014 г., като е направено искане забраната да бъде вписана в Държавния регистър на марките. С решение от 27.10.2014 г. на и. д. председателя на ПВ е постановено да се впише в Държавния регистър на марките първа по ред обезпечителна мярка, наложена от ЧСИ, рег. № [номер] по изп. дело № 20148010400207/2014 г., а именно забрана за разпореждане с правата върху марката и да се извърши публикация в Официалния бюлетин на Патентно ведомство. На същата дата - 27.10.2014 г. е постановено оспореното в производството решение, с което е отказано вписването прехвърлянето на правото върху марка по искането с вх. № 1293560 от 09.10.2014 г. на Патентно ведомство. В диспозитива на решението е посочена марка, с рег. № [номер]. С решение от 30.09.2015 г. е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, относно регистрационния номер на марката, а именно рег. № [номер]. Изложените от органа съображения за постановения отказ за вписване са, че от досието на марката се установява, че върху нея има наложена обезпечителна мярка по чл. 450, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 22а от ЗМГО. Съдът е установил, че на К. Х. Б. – длъжник по изп. дело № 20148010400207/2014 г. е изпратено съобщение за наложената забрана на 16.02.2015 г., което не е било получено, поради връщането на пратката с отметка „пратката не е потърсена от получателя. При така установеното съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и с материалния закон. Приел е, че след като към момента на получаване на запорното съобщение от ЧСИ, договорът за прехвърлянето на правото върху марка не е породил действие за трети лица, той не е бил противопоставим на друг, освен на страните по него. Посочил е, че органът няма право на преценка по искането на ЧСИ и вписването е трябвало да стане незабавно, още с постъпване на запорното съобщение. Изложил е, че целта на запора, било то обезпечителен или изпълнителен, е една и съща - да запази имуществото в патримониума на длъжника, за да може кредиторът, респективно взискателят, да се удовлетвори от него. Поради това чл. 401 от ГПК предвижда еднакво действие за изпълнителния и за обезпечителния запор. По аналогия, запорът наложен в рамките на изпълнително производство върху търговска марка, се подчинява на същите изисквания и има същото действие, като обезпечителната мярка върху марката. С оглед изложеното съдът е достигнал до извод, че изпълнителният запор върху марката е следвало да се впише в Държавния регистър на марките.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че решението, в частта с която е постановено по отношение на Д. С. М. е недопустимо.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. За да се определят заинтересованите в конкретния случай лица следва да се отчете значението на обжалвания акт за правната сфера на лицата. Заинтересовани лица са тези, за които актът поражда благоприятни правни последици, когато поражда за тях права или удовлетворява техни искания, защото съдебното решение, с оглед правомощията на съда по чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 и 2 от АПК би могло да засегне създадените от акта техни права или би породило за тях задължения. Лицата, за които административният акт е неблагоприятен разполагат със самостоятелно право да го обжалват. Предмет на конкретния административноправен спор е решение от 27.10.2014 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е отказано да бъде вписано прехвърлянето на правото върху марка по искане с вх. № 1293560 от 09.10.2014 г., подадено от Д. С. М.. Последният е приобретател по сключения между него и К. Х. Б. договор за прехвърляне на правото върху марка рег. № [номер] „b." и решението на председателя на ПВ безспорно го засяга неблагоприятно. Имено поради това М. е разполагал със самостоятелно право на жалба срещу административния акт, което право обаче не е реализирано в срок. Поради това, като е конституирал Д. С. М. в качеството му на заинтересована страна, първоинстанционният съд е приложил неправилно процесуалния закон. Решението, в посочената част е недопустимо и следва да бъде обезсилено. В останалата част решението е правилно.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМГО правото върху марка може да бъде прехвърляно с договор, а съгласно чл. 21, ал. 3 от същия закон, прехвърлянето се вписва в Държавния регистър на марките по заявление на една от страните, към която се прилага документ за прехвърляне. На основание чл. 21, ал. 5 от ЗМГО прехвърлянето има действие по отношение на трети лица след вписването му в Държавния регистър на марките, като трети лица по смисъла на чл. 21, ал. 5 от ЗМГО са всички правни субекти, извън прехвърлителя и приобретателя по сделката за прехвърляне на правото върху марка. Вписването има декларативно действие, тъй като не обуславя възникването на дадено обстоятелство, а само го оповестява, но прехвърлянето на марката се счита противопоставимо на третите лица от момента на вписването в Държавния регистър на марките.
В настоящия случай на 09.10.2014 г., чрез представител по индустриална собственост, е депозирано заявление с вх. № 1293560 от Д. С. М., за вписване в Държавния регистър на марките на прехвърлянето на правата върху марка „b.", рег. № [номер], притежавана от К. Х. Б. на новия притежател – Д. С. М.. Към искането е приложен договор за прехвърляне на правото върху марка рег. № [номер] „b.” от 30.09.2014 г., сключен между К. Х. Б. – прехвърлител и Д. С. М. – приобретател. Правилно съставът на АССГ е преценил, че датата на депозиране на договора в Патентно ведомство, на основание чл. 181, ал. 1 от ГПК е достоверна спрямо трети лица, тъй като именно на тази дата се установява по безсъмнен начин предхождащото съставяне на частния документ за прехвърляне на права.
На същата дата – 09.10.2014 г., но с предходен вх. № 1293549 в Патентно ведомство е постъпило запорно съобщение от частен съдебен изпълнител Т. Д., рег. № [номер], с район на действие Окръжен съд - Бургас, по изп. дело № 20148010400207/2014 г., за налагане на запор върху марка рег. № [номер] „b.”, притежавана от К. Х. Б..
Неоснователно е възражението, че договорът между К. Х. Б. и Д. С. М., като предшестващ по време запорното съобщение, е следвало да бъде вписан в Държавния регистър на марките. След като към момента на получаване на запорното съобщение от частния съдебен изпълнител (09.10.2014 г.), договорът за прехвърлянето на правото върху марка не е бил вписан, той не е породил действие за трети лица и не е бил противопоставим на друг, освен на страните по него. Считано от 27.02.2014 г., когато е вписан в Държавния регистър на марките, запорът е станал противопоставим на правата, придобити от Д. С. М. по договора за прехвърляне правото върху процесната марка, без значение коя е действителната дата на негово сключване. Законосъобразно при това положение административният орган е отказал да впише прехвърлянето на марката.
Неоснователен е изложеният в касационната жалба довод за неправилност на решението, предвид ненадлежно уведомяване на притежателя на марката за наложения запор. След като титулярят на марката не е получил запорното съобщение, той е могъл правомерно да се разпореди с процесната марка. Предвид това договорът е породил облигационното си действие за страните по него от момента на сключването му, но транслативният ефект по сделката - прехвърлянето на правото върху марка не може да се счита за противопоставим на третите лица преди вписването му в Държавния регистър на марките. Фактът на сключване на договора не поражда безусловно задължение за удостоверяване на прехвърлянето в регистъра. Производството по вписване на нормативноустановените обстоятелства в Държавния регистър на марките е охранително-регистърно производство, което започва по искане на заинтересованите лица, първоначална проверка на искането, проверка по същество и разпореждане за извършване на вписването, съответно - отказ, ако са налице предпоставките за това. В настоящия случай запорът върху марката препятства настъпването на правните последици от прехвърлянето на правото спрямо третите лица и прекъсва правно-логичната връзка между разпореждането с правото и официалното му оповестяване.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че съставът на АССГ е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението, в частта, с която съдът се е произнесъл по жалбата на К. Х. Б. не страда от релевираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на председателя на Патентно ведомство искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК, с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, касационният жалбоподател К. Х. Б. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 6797 от 06.11.2015 г. постановено по административно дело № 11107 по описа за 2014 г. на Административен съд София – град, В ЧАСТТА, в която е постановено по отношение на Д. С. М. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6797 от 06.11.2015 г. постановено по административно дело № 11107 по описа за 2014 г. на Административен съд София – град в останалата част.
ОСЪЖДА К. Х. Б. да заплати Патентно ведомство на Р. Б сумата от 300, 00 лв. (триста лева) за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.