Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Касацията е втора по ред, след като с решение № 13984/24.11.2014 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 1938/2014 г. е отменено решение № 5466/28.10.2013 г. на АССГ по адм. д. № 2921/2013 г. и делото е върнато за ново разглеждане.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" [населено място] срещу решение № 5976/12.10.2015 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 12094 по описа за 2014 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № 011109647/29.05.2012г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място]. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Оспорва фактическите установявания на съда и правните му изводи за липса на компетентност на органа по приходите възложил ревизията. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира се деловодни разноски.

Като ответник по касация Л. Г. Л., чрез повереника си адв.. Е, отрича основателността на касационна жалба. Иска присъждане на разноските по производството.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на Л. Г. Л. допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007-2010 г. в общ размер 17 070.18 лева с лихви за забава в общ размер 6 074.96 лева.

За да прогласи нищожността на утежняващия административен акт, съдът е приел, че възлагането на ревизията не е извършено от компетентен орган, което засяга действителността на заключителния акт на административното производство. Установяванията му са за твърдяно възлагане на ревизията със ЗВР № 1105378/04.05.2011...