Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив срещу решение № 992/07.05.2019 г., поправено с решение № 1169/03.06.2019г., постановени по адм. дело № 1967/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-131/13.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2140-15-299/17.04.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ - гр. П., за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-1041/22.03.2018 г., по описа на ТП на НОИ - Пловдив, подадено от Й.А, при съблюдаване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Наведените в жалбата възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на нормата на т.52а I от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП отм. ) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т.3, пр.1 и пр.2 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначално подадената жалба срещу издадените административния актове (решение и разпореждане). В молба от 13.05.2020г. се претендира присъждане на съдебни разноски и се прави се възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ответника по касация на основание чл.78, ал.5 ГПК вр. чл.144 АПК.
Ответникът – Й.А, чрез пълномощник адв.. Б от АК – Пловдив, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153-15-131/13.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2140-15-299/17.04.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с които при зачитане на осигурителен стаж от първа категория с продължителност 08 г. 09 м. и 07 дни, стаж от втора категория с продължителност 04 г. 05 м. и 22 дни и стаж от трета категория с продължителност 17 г. 06 м. и 13 дни, респ. на основание чл. 104 КСО общ стаж превърнат към трета категория 37 г. 09 м. и 00 дни, поради неизпълнение на условието по чл. 69б, ал. 2 КСО за наличие на 15 г. осигурителен стаж от втора категория, по отношение на Й.А е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд извежда като спорен между страните въпроса относно правилното приложение на материалния закон, обусловено от наличието на предпоставките за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на жалбоподателя, в съответствие с категорията труд, която следва да му бъде зачетена за положения осигурителен стаж за длъжността "бригадир в растениевъдство" за периода от 05.03.1985 г. до 15.01.1987 г., положен в ДСС „Цветя“, гр. Р. / „Булгарцвет“ ЕООД, гр. Р. / „Оранжерии – Булгарцвет“ ЕООД, гр. Р..
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че при постановяване на оспорените административни актове, органите на НОИ не са изследвали в пълнота приложимите материалноправни норми, относими към спорния административен въпрос, с оглед структурата на осигурителя, условията на труд и наличието на специална нормативна уредба относно работници в оранжерии и бригадир в оранжериен блок. Изложени са съображения, че в конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на т. 52а1 (в редакцията й от ДВ, бр. 58 от 1990 г.) от раздел втори на ПКТП отм. , действащ до 31.12.1999 г., с която е създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените отрасли и дейности, сред които са и работници в оранжерии и бригадир в оранжериен блок. Развити са мотиви, че нито в хода на административното производство по издаване на процесното разпореждане, нито в хода на неговото административно обжалване, е изследван характерът и мястото на извършваната от жалбоподателя трудова дейност през периода от 05.03.1985 г. до 15.01.1987 г., отговаряща на заеманата от него длъжност, с оглед преценка на категорията на този труд – втора или трета.
Първоинстанционният съд сочи, че от съдържанието на обжалваните административни актове, не се установява реда и начина, по който е определен осигурителния стаж на Атанасов от трета категория, възлизащ на 17 години, 06 месеца и 13 дни, като последният не е индивидуализиран по периоди и място на неговото полагане. Въз основа на горното е обоснован извод, съобразно който фактите и обстоятелствата от значение за спорното право не са били изяснени, което е накърнило правото на защита на жалбоподателя и възпрепятства съда да извърши цялостна проверка за правилното определяне на общия осигурителен стаж на жалбоподателя, чийто размер в случая е от съществено значение за отпускане на исканата от него лична пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол.
Категорията на положения труд се установява в пенсионното производство съобразно правилата на чл. 104, ал. 1 – 10 КСО. Спорът относно категорията на труда се разрешава от компетентния съд в производство по жалба по реда на чл. 118 от КСО, в което на лицето е осигурена възможност за ефективна защита на правото му на пенсия, включително чрез установяване на изпълняваната длъжност и категорията на положения труд.
Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон.
Осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Към съвкупния доказателствен материал по делото е приобщена надлежно съставена и заверена трудова книжка, съобразно действащата към процесния период редакция на чл. 101, ал. 2 буква "а" от Правилник за прилагане на Закон за пенсиите (ППЗП ред. ДВ бр. 61 от 1984 г., сега отм. ), според която документът, установяващ трудовия стаж, трябва да съдържа датата на постъпването и датата на напускането на работата. В конкретния случай за периода 05.03.1985г. – 31.12.1986г. по отношение на Й.А е налице съответствие между вписванията в разплащателните ведомости, съставени от осигурителя ДСС „Цветя“, гр. Р. / „Булгарцвет“ ЕООД, гр. Р. / „Оранжерии – Булгарцвет“ ЕООД, гр. Р. и представената трудова книжка. Вписванията в трудовата книжка, които са оформени съгласно нормативните изисквания, се ползват с официална доказателствена стойност съгласно чл. 347 от Кодекса на труда. Доказателствата, събрани по реда на чл. 40, ал. 1 от НПОС във вр. чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО сочат, че лицето е заемало длъжност, попадаща в предметния обхват на нормата на т. 52а1 (в редакцията й от ДВ, бр. 58 от 1990 г.) от раздел втори на ПКТП отм. , с конкретни данни за продължителност на трудовия стаж, придобит на съответното място.
Назначена е необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно - счетоводна експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. От приетото, като неоспорено от страните заключение на вещото лице, се установява, че за периода 05.03.1985г. – 15.01.1987г. (респ. за жалбоподателя до 31.12.1986г.) за цялата страна, за всички отрасли и за всички лица по трудови правоотношения, независимо от категорията труд за пенсиониране от работодателите са внасяни месечни осигурителни вноски в размер на 30, 00 %, в т. и за жалбоподателя.
В хипотезата на чл. 104, ал. 10, изр. второ от КСО, първоинстанционният съд допуска свидетелски показания за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност, предвид наличието на писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. Показанията на свидетелите не са възприети безкритично и едностранно, а са ценени с оглед всички данни по делото. В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 4649 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10207/2018 г., VI о., Решение № 918 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6095/2018 г., VI о., Решение № 602 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13611/2017 г., VI о.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, обусловени от представените доказателства за реалното им извършване – договор за правна защита и съдействие № 30946/14.05.2020г., същите се следват на ответника по касация. Съгласно нормата на чл. 78, ал.5 ГПК във вр. чл. 144 АПК, въз основа на направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат, размерът на разноските следва да бъде редуциран, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора. По делото не са извършвани процесуални действия, свързани с изясняване на факти и обстоятелства по спора или предприемане на други процесуални искания. Предвид горното разноските следва да бъдат определени в съответствие с нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно цитираната разпоредба за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Кодекса за социално осигуряване предвиденото възнаграждение за един адвокат е в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева).
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 992/07.05.2019 г., поправено с решение № 1169/03.06.2019г., постановени по адм. дело № 1967/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив да заплати Й.А съдебни разноски в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева) – възнаграждение за един адвокат. РЕШЕНИЕТО е окончателно.