Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.).

Образувано е по касационна жалба подадена Б.С срещу съдебно решение № 13 от 16.01.2018 г. постановено по адм. дело № 378 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - Ямбол.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. Намира за неправилен направения от първоинстанционния съд извод за законосъобразност на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Счита, че противно на приетото от съда, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в заповедта не са посочени относимите фактически и правни основания за издаването й. Съдът, чрез тълкуване е достигнал до извода, че е налице последната хипотеза на чл. 171, т. 2а от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП). Не е обсъдил показанията на свидетелите, че Стоянова не е присъствала при съставянето на цитираните от съда актове и че акта за установяване на административно нарушение (АУАН) не й е връчен. Счита, че е недопустимо допълването на мотивите в заповедта с тези посочени в АУАН, тъй като по този начин се нарушава правото на защита на лицето срещу което е издадена. Съдът незаконосъобразно се е опитал да санира и липсата на мотиви досежно срока на приложената ПАМ. Не е изложил и съображения относно наличието на предпоставките по чл. 60 от АПК за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Посочването на нормата на чл. 60 от АПК не представлява мотив за допускането на предварително изпълнение. Това води до извод, че разпореждането за допускане предварително разпореждане на заповедта е немотивирано и следва да бъде отменено....