Образувано е по касационна жалба на Н.Г, в качеството му на инспектор звено „Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства“ /ПНП-ППС“/ при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В. Т, чрез упълномощения адв. Г.Г, срещу решение № 272/20.06.2018 г. по адм. дело № 839/2017 г. по описа на Административен съд гр. В. Т.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяването на ново такова по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена първоначалната жалба. Претендира разноски.

Ответникът – Г.А, чрез процесуалния си представител адв. Ж.Д, моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административния съд гр. В. Т е отменена наложената принудителна административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство, без знанието на неговия собственик или на упълномощения водач, когато превозното средство е паркирано и не е заплатена дължимата цена по чл. 99, ал. 3 и в случаите по чл. 167, ал. 2, т. 2, след изтичане на разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак“ - по чл. 171, т. 5, б. „г“ от ЗДвП, по отношение на автомобил „Пежо“ с рег. [рег. номер на МПС], наложена от инспектор звено „ПНП-ППС“ при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, гр. В. Т и обективирана в констативен протокол № 2778/16.10.2017 г. С решението също така е осъдено Общинско предприятие „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, гр. В. Т да заплати на Г.А направените по делото разноски в размер на 360 лева.

За да постанови този резултат съдът е приел за недоказано, че в момента на паркиране на лекия автомобил на жалбоподателката, в нарушение на забраната на знак В28, не се е ползвала от привилегията, предоставена й от нормата на чл. 50, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП.

В хода на съдебното производство, административният съд е приел за установено, че на 16.10.2017 г. лек автомобил марка „Пежо“ с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Г.А, е бил паркиран на пл. „Поборнически“ в зона за платено паркиране № 3, за който не е била заплатена дължимата такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП, поради което е била наложена мярка за принудително задържане с техническо средство (скоба) на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от същия закон. За това действие водачът е уведомен със съобщение № 72386 от същата дата. След изтичане на работното време на служителите в зоните за паркиране, в отсъствие на водача му, автомобилът е бил преместен с помощта на специализиран автомобил на „ОДПГ“ ЕООД. По-късно същия ден автомобилът е върнат на водача му като е бил връчен констативен протокол №2778/16.10.2017г., документиращ извършените действия по преместването на автомобила, разписка за предаване на автомобила от същата дата, както и касов бон за заплащане на такса в размер на 51 лв. за извършена техническа дейност по преместване и пазене на автомобила. Срещу така наложената ПАМ е била подадена жалба, въз основа на която е образувано и настоящото дело.

Първоинстанционният съд е посочил, че наложената ПАМ за преместване на автомобила, е издадена от компетентен орган, съобразно представените заповеди за това, но в нарушение на материалния закон. Приел е, че от представените доказателства, не може да се установи зад предното стъкло има или няма поставена карта за инвалид, както и че снимките са направени по такъв начин, че предното стъкло отразява слънчевите лъчи и не позволява да се установи какво има зад него. Извел е извод, че липсата на годни доказателствени средства за установяване на релевантния по делото факт за наличие на правно основание за задържане на автомобила, обуславящо от своя страна принудителното преместване по чл. 171, т. 5, б.“г“ ЗДвП и правят акта му недоказан по отношение твърдяните фактически основания за налагане на ПАМ.

Настоящият състав на Върховния административен съд намира обжалваното решение за неправилно като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби.

Страните не спорят, че преместване на паркирано превозно средство /в случая – марка „Пежо“ с рег. [рег. номер на МПС] /, без знанието на неговия собственик, е вид принудителна административна мярка, като Законът за движение по пътищата не изисква писмена форма на акта за налагането й. Писмената форма за налагането на тази мярка не се изисква по аргумент на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, като прилагането й представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие - фактическо преместване. Задължителен елемент от фактическия състав на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "г" от ЗДвП е установяването на нарушение в съответствие с хипотезата на правната норма.

Спорът по делото касае материалната законосъобразност на извършеното „репатриране” на автомобила, собственост на Г.А, без знанието и съгласието на водача му.

Материалноправните предпоставки за прилагането на мярката са определени в нормата на чл. 171, ал.1 т. 5, б. „г” от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се извършва когато превозното средство е паркирано и не е заплатена дължимата цена по чл. 99, ал. 3 и в случаите по чл. 167, ал. 2, т. 2 след изтичане на разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак. В конкретния случай са налице и двете хипотези, тъй като очевидно автомобилът е бил паркиран в нарушение на съответните правила.

Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание, по аргумент от чл. 13 от ЗАНН. Именно затова тя се прилага като временна мярка - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Необосновани са изложените от първоинстанционния съд мотиви, че не може да се установи, че към момента на поставяне на скобата на определеното място в долния десен ъгъл на стъклото на МПС не е бил поставен посоченият указателен знак.

В нарушение на чл.172а АПК решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и всички доводи на инспектора звено „ПНП-ППС“ при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД.

Показанията на свидетеля К.Д – контрольор ПЗ на ППС, поставил скобата и свидетеля В. Кознички, който е управлявал автомобила и живее на семейни начала с Г.А – собственичката на автомобила /л.72/ не са обсъдени в съответствие с чл. 172 ГПК и с оглед на степента им на конкретност, последователност и правдоподобност, и при съпоставка със снимките /на л.30, 32/, направени в 14:00 ч. и докладната записка /л.20/. Видно от показанията на св. Димитров, които съответстват на посочения снимков материал, към 14:00 ч., когато са поставени скобите на лекия автомобил на долния десен ъгъл на предното стъкло на МПС-то не е имало поставен опознавателен знак съгласно чл. 18, ал. 1, т.7 от ППЗДвП, както и относно проведения разговор с Кознички.

Неправилно са кредитирани показанията на св. Кознички /л.72/, още повече че същите се явяват непоследователни и несъответстват на снимковия материал, тъй като Кознички допуска, че е възможно притежаваният от него стикер да е „паднал отдолу, да се е мушнал по-навътре към таблото“, както и че когато се е върнал „талонът бил по-навътре на стъклото и затова го е било яд“ и т. н.

Освен това по делото не е изискано представяне на притежаваните от св. Кознички талон/опознавателен знак, поставен върху карта, издадена съгласно чл.99а ЗДвП и чл.18, т.7 ППЗДвП, за който последният твърди, че е бил поставен на МПС-то.

Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства, както и от приложения снимков материал, по безспорен начин се установява, че лек автомобил марка „Пежо“ с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Г.А, е бил паркиран в нарушение на правилата за движение – без да бъде заплатена дължимата такса и без да се ползва от привилегията, предоставена от нормата на чл. 50, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП - на определеното място в долния десен ъгъл на стъклото на МПС-то не е бил поставен посочения указателен знак, с който може да се паркира безплатно.

Принципно са правилни изложените мотиви, че само в случаите на поставяне на опознавателния знак в съответствие с чл.18, ал.1, т.7 ППЗДвП е налице основание за паркиране в зона, обозначена за платено паркиране без заплащане. Съгласно чл.18, ал.1, т.7 ППЗДвП посоченият опознавателен знак се поставя на челната страница на карта, която се издава на инвалиди за ползване на улеснение при придвижване с МПС, когато са водачи или пътници и се поставя в долния десен ъгъл на предното стъкло на превозното средство и се сваля, когато то не обслужва притежателя на документа. С тази разпоредба законодателят цели създаването на облекчени условия за хора с увреждания за възможности за облекченото им обслужване, вкл. с МПС с оглед на интеграцията им и пр. и ограничаване на възможността за ползване на издадените карти от лица, които нямат правно основание да се възползват от посочените права, респ. за използване на една карта за повече от едно МПС, без същите да се използват за придвижване и обслужване на хора с увреждания.

В този смисъл при издадена карта на правоимащо лице, когато не е поставена на МПС, съгласно чл.18, ал.1, т. 7 ППЗДвП, притежателят й следва да се съобразява с изискванията на определената зона, вкл. да заплати дължимата цена и ако не стори това, по отношение на него се явява приложим чл.171, т.5, б.„г“ ЗДвП, какъвто е и настоящият случай.

В контекста на изложеното първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което решението следва да се отмени. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, следва да се постанови акт по същество, като се отхвърли подадената жалба.

По горните съображения, съдебното решение с което е уважена жалбата, се явява неправилно и следва да бъде отменено, а жалбата на Г.А срещу атакуваната ПАМ, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. чл.144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Г.А следва да бъде осъдена да заплати на Общинско предприятие „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, гр. В. Т разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева (двеста лева) съгласно приложения договор за правна защита и съдействие № 0206124 от 02.01.2018 г. /л. 60 от първоинстанционното дело/ и 5 лева за платената държавна такса.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 272/20.06.2018 г., постановено по адм. дело № 839/2017 г. на Административен съд гр. В. Т, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А, срещу принудителна административна мярка - преместване на паркирано пътно превозно средство по чл. 171, т. 5, б. „г“ от ЗДвП, по отношение на автомобил „Пежо“ с рег. [рег. номер на МПС], наложена от инспектор звено „ПНП-ППС“ при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, гр. В. Т и обективирана в Констативен протокол № 2778/16.10.2017 г.

ОСЪЖДА Г.А от гр. [населено място], да заплати на Общинско предприятие „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, гр. В. Т, съдебни разноски, общо в размер на 205 лева (двеста и пет лева).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.