Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „О"ЕООД и „П"ЕООД. През процесните периоди дружеството е основен изпълнител на СМР на обект „О"ООД.

Предметът на оспорване се свежда до това, налице ли е реално изпълнение на доставката на стоки по фактура, издадена от „С"ЕООД и извършените услуги по фактура, издадена от „П"ЕООД, дали са извършена именно от този доставчик.

С отменителното решение на АСБ е прието, че РА е незаконосъобразен, тъй като е доказано реалното изпълнение на доставките, по издадените от двамата доставчици фактури. За да постанови този съдебен акт, съдът е обсъдил в цялост събраните в хода на производството доказателства при спазване на процесуалните правила за това, издирил е и е приложил съответната материално-правна норма, уреждаща възникването на правото на приспадане на данъчен кредит.

Възникването на регламентираното в чл. 68, ал. 2 от ЗДДС субективно право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл.71, т.1 от ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките или услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл.6, ал.1; чл.9, ал.1; чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик или извършването на услугата.

В ЗДДС има легална дефиниция на понятието доставка на стока и услуга, регламентирани в чл.6 и респективно в чл.9 от ЗДДС, но в същото време законодателят не предвидил формален ред, признаци и характеристики, които следва да бъдат налице, за да се...