Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на М.Б срещу Решение № 429/09.07.2020г., постановено по адм. дело № 1360/2019г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против Решение №2153-14-64/20.11.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него Разпореждане №2113-14-869#6/24.09.2019г. на Ръководител ПО относно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл.84 КСО. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на нормата на чл. 69б, ал. 2 КСО, във вр. т.31 и т.66и от Правилник за категоризиране на труда (ПКТП, отм. ) при пенсиониране и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което трудът, положен от касатора през спорните периоди от 01.01.1981г. до 01.01.1989г. като „секционен майстор“ в Завод „Саня“ – Плевен и от 07.09.1989г.-17.09.1990г. като „животновъд“ в помощно стопанство – свинеферма в Геофизична база гр. П., да се признае за втора категория. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Плевен не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба по отношение на труда, положен от лицето през периода 07.09.1989г.-17.09.1990г. като „животновъд“ в помощно стопанство – свинеферма в Геофизична база гр. П..

Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е...