Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ Пловдив срещу решение № 2114/25. 10. 2019 год. постановено по адм. дело № 1820/2019 год. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 2153–15–141 от 23. 05. 2019 год. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2140-15-274 от 05. 04. 2019 год. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. Изложени са съображения за неправилно тълкуване на нормата на чл. 69, ал. 2 и § 50 от ПЗР ЗИДКСО, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, пр. 1 от АПК – неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски включително за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът И.М в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на разноски по делото.

На 03. 12. 2019 год. по първоинстанционното дело е подадена частна жалба от адв.. П в качеството му на процесуален представител на ответника по касация срещу постановеното определение № 2361/21. 11. 2019 год. по адм. д. № 1820/2019 год., с което е изменено решението в частта за разноските като същите са намалени от 800 лева на 350 лева. В частната жалба се твърди, че постановеното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Иска се същото да бъде отменено.

По подадената частна жалба е представено възражение от страна на Директора на ТП на НОИ Пловдив, в което е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност както на касационната жалба, така и на частната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153–15–141 от 23. 05. 2019 год. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/протокол №2140-15-274 от 04. 05. 2019 год. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 69, чл. 69б и § 50 от ПЗР на КСО на И.М е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С процесното решение Административен съд Пловдив отменя решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане. За да постанови решение с този резултат съдът приема, че лицето отговаря на изискванията за придобиване право на пенсия, тъй като има 27 години общ осигурителен стаж, от които 18 години в системата на МВР и съгласно § 50 от ПЗР на КСО може да се пенсионира независимо от възрастта до 31. 12. 2015 год.

При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд – шесто отделение констатира, че решението е валидно, допустимо и правилно.

От доказателствата по делото се установява, че към датата на подаване на заявлението 07. 12. 2018 год. Масев е на възраст [възраст]. Признат му е стаж при трета категория труд от 14 год. 05 мес. и 07 дни, както и стаж от първа категория от 18 год. 07 мес и 05 дни, включващ периода от 04. 01. 1988 год. до 09. 08. 2006 год., когато лицето е държавен служител по ЗМВР. На основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж на Масев превърнат към трета категория, възлиза на 45 години, 05 месеца и 05 дни.

Правният спор между страните е относно прилагането на § 50 от П. З. К. по отношение на субектите на правото по чл. 69, ал. 10 във вр. с ал. 2 от КСО в сила от 1. 01. 2016 год., които до 31. 12. 2015 год. са придобили необходимия за пенсиониране осигурителен стаж.

Действащата към тази дата разпоредба на чл. 69, ал. 2 от КСО създава право на пенсия в полза на държавните служители по ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ), ЗСРС (ЗАКОН ЗЗД СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА) и по ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.), държавните служители по чл. 11 от ЗПУ (ЗАКОН ЗЗД ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ), държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), следователите и младши следователите, които изпълняват две кумулативни условия: навършена възраст 52 години и 10 месеца; 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закон за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗЗД ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) или като следователи и младши следователи. На основание чл. 69, ал. 10 от КСО (нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1. 01. 2016 г., изм., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1. 01. 2016 г.) право на пенсия при условията на ал. 1 – 9 възниква и за лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по ал. 1 – 3, 5 и 5а лицата, които са били на длъжностите по ал. 4 и 7, и служителите, които са извършвали дейностите по ал. 6.

При подаване на заявлението за пенсиониране Масев отговаря на изискването за придобит общ осигурителен стаж от 27 години, от които две трети действително изслужени като държавен служител по ЗМВР. Той е лице по чл. 69, ал. 10 КСО, което изпълнява условието по ал. 2 за придобит осигурителен стаж, но при липса на предпоставката за навършена възраст 52 години и 10 месеца.

С преходната разпоредба на § 50 от Закон за изменение и допълнение на КСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15. 08. 2015 г.) е създадена възможност за лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015 год. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 год. Употребата на съюза "и", както и на минало време в глаголите "изпълнявали" и "извършвали", съответно посочването "били на длъжностите", недвусмислено водят до извода, че преференциалният режим на пенсиониране по § 50 от ПЗР на ЗИД на КСО не се отнася само до лицата, които към момента на пенсиониране са служители от цитираните ведомства, а и такива, които отговарят на тези изисквания, независимо, че преди това са изпълнявали държавна служба, в случая по ЗМВР, след като отговарят на изискванията за действителен и общ осигурителен стаж.

Разпоредбата на 69 от КСО, която е в сила към 15. 08. 2015 год. и до 31. 12. 2015 год. (ДВ, бр. 111 от 2013 г.) не обвързва пенсионирането на лицата с тяхната възраст. Държавните служители по изброените закони със съответно придобит осигурителен стаж при освобождаване от служба са придобивали право на пенсия независимо от възрастта им. Цитираната разпоредба на § 50 от ПЗР ЗИДКСО продължава действието на чл. 69 от КСО (редакция - ДВ, бр. 111 от 2013 г.) през периода от 1. 01. 2016 г. до 31. 12. 2018 г.

При прегледа на правната уредба за пенсиониране на лицата по чл. 69 КСО до 31. 12. 2015 год. и след 1. 01. 2016 год. се установява, че продължителността на изисквания осигурителен стаж е еднаква: 27 години, от които две трети действително изслужени по специалните закони. Преходните разпоредби на § 49 и § 50 от ПЗР към ЗИД КСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г.) облекчават режима за пенсиониране и са благоприятни за осигурените лица по чл. 69 от КСО. С приемането на § 49 изискването за освобождаване от служба, съответно за уволнение или прекратяване на правоотношението, е отпаднало от 15. 08. 2015 год.; с приемането на § 50 е предоставена възможност на лицата, които до 31 декември 2015 год. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 год.

При тази правна регулация следва да се приеме, че след 1. 01. 2016 год. касаторът като лице изпълнявало държавна служба по законите по чл. 69 от КСО и отговарящо на условието за придобит специален и общ осигурителен стаж, има право на пенсия на основание § 50 от ПЗР към ЗИД КСО (в сила от 15. 08. 2015 г. - ДВ, бр. 61 от 2015 г.). Законодателната воля, изразена в нормативните текстове, насочва към извод, че с приемането на преходните разпоредби на § 49 и § 50 и на новата ал. 10 на чл. 69 се избягва неравностойното третиране на осигурените лица от една и съща категория, изпълняващи и изпълнявали държавни длъжности по специалните закони по чл. 69 от КСО. Създадена е възможност за уеднаквяване на пенсионния режим и равни пенсионни права, съответни на осигурителния стаж и приноса към фонда на ДОО на лицата, работили по изброените закони.

По изложените съображения изводът на Административен съд Пловдив за незаконосъобразност на решението на ТП на НОИ Пловдив е правилен и като го е отменил и е върнал преписката на административния орган е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В същия смисъл е практиката на Върховия административен съд по сходни казуси: Решение № 132/07. 01. 2020 год. по адм. дело № 5959/2019 год. по описа на ВАС, шесто отд.

По отношение на частната жалба съдът намира за установено следното: С решение № 2114/25. 10. 2019 год. първоинстанционният съд отменя решение № 2153-15-141 от 23. 05. 2019 год. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/протокол №2140-15-274/05. 04. 2019 год., изпраща преписката за ново произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото решение и осъжда ТП на НОИ Пловдив да заплати на И.М разноски по делото в размер на 800 лева. В срока за обжалване е подадена молба от процесуалния представител на ТП на НОИ Пловдив за изменение на решението в частта за разноските. С определение № 2361/20. 11. 2019 год. първоинстанционният съд е изменил решението в частта за разноските като ги е намалил от 800 лева на 350 лева. За да постанови акт с процесното съдържание съдът е приел за основателно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар направено от процесуалния представител на административния орган в съдебно заседание проведено на 25. 09. 2019 год. и го е уважил като е намалил адвокатския хонорар от 800 лева на 350 лева съобразно фактическата и права сложност на делото.

Определението е неправилно. Съгласно чл. 248 от АПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК приложим на основание чл. 144 от АПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА). В настоящия случай видно от протокола от проведеното на 25. 09. 2019 год. съдебно заседание процесуалният представител на административния орган не е направил възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Същият е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение и срок за представяне на писмени бележки, но не е направил възражение за прекомерност. Съгласно трайната съдебна практика по сходни случаи след като страната не е направила възражение за прекомерност не може да иска намаляване на присъдения адвокатски хонорар. В протокола от съдебното заседание е записана реплика на адв.. П „…напоследък стана модерно да се възразява за прекомерност…“, но възражение в този смисъл не е записано в протокола. По делото няма данни страната да е поискала поправка на протокола съгласно чл. 151 от ГПК, поради което съдът приема за случило се това, което е обективирано в него.

Във връзка с гореизложеното настоящият състав на ВАС намира определение № 2361/20. 11. 2019 год. за неправилно, поради което ще следва същото да се отмени.

Предвид изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски е основателна. Видно от представените доказателства договор за правна защита и съдействие от 13. 11. 2019 год. и списък за разноските по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК същите са в размер на 800 лева представляващи възнаграждение за един адвокат. На частния жалбоподател се дължат разноски и за подадената частна жалба с оглед на изхода на спора в размер на 350 лева съгласно договор за правна защита и съдействие от 07. 01. 2020 год. и списък на разноските.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2114/25. 10. 2019 год. постановено по адм. дело № 1820/2019 год. по описа на Административен съд – Пловдив

ОТМЕНЯ определение № 2361 от 20. 11. 2019 год. постановено по адм. д. № 1820/2019 год. по описа на Административен съд Пловдив

ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив да заплати на И.М ЕГН [ЕГН] съдебни разноски в размер на 800 лева (осемстотин) възнаграждение за един адвокат в производството по касационната жалба.

ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив да заплати на И.М ЕГН [ЕГН] съдебни разноски в размер на 350 лева (триста и петдесет) възнаграждение за един адвокат в производството по обжалване на определение № 2361/20. 11. 2019 год.

Решението не подлежи на обжалване.