Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от М.М от [населено място] и от директора на областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - София против съответните неблагоприятни за касационните жалбоподатели части от решение № 486 от 19. 11. 2019 г. на Административен съд - Перник, постановено по административно дело № 266/2019 г.

Касаторът - М.М, чрез процесуалния си представител адв.. И, оспорва постановения съдебен акт в частта, в която е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 14/06/1/0/01403/2/01/04/01 от 28. 03. 2019 г., издаден от директора на областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ - София, в частта, в която му е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., представляващо получено първо плащане по договор № 14/06/1/0/01403 от 19. 01. 2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, ведно с дължимата лихва. Твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи срещу изводите на съда за наличие на предпоставки за невключване на 5 бр. поземлени имоти при изчисляването на стандартния производствен обем на стопанството му. Твърди, че за тези имоти е имал сключени арендни договори преди датата на кандидатстване, но с дата на правно основание за ползването им след датата на кандидатстване - за стопанската 2016/2017 г., т. е. не е имал аренден договор за земи, които да е могъл да ползва с дата на договора преди кандидатстването му по мярка 6. 1. В дадения ход по същество процесуалният представител на този касатор изтъква, че земеделският стопанин е ползвал консултантски пакет от...