Производството е по на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Созопол, подадена чрез адв.. К, срещу Решение № 2230 от 27. 12. 2019 г. по адм. д. № 2511/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменен чл. 93, ал. 2 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. С, приета с решение № 522/26. 03. 2009г. на Общинския съвет Созопол, изменена с решение № 14/24. 11. 2011г. на Общински съвет Созопол. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни онования по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява срещу извода на съда, че са налице нарушения на разпоредбите на ЗНА за изработване на проекти на нормативни актове. Оспорва и приетото от първоинстанционният съд противоречие на приетата разпоредба с материалния закон. Излага мотиви в тази насока. Моли за отмяна на решението, включително в частта на присъдените разноски, като счита, че разноските следва да бъдат заплатени от община С..

Ответната страна – Окръжна прокуратура Бургас не изразява становище по касационната жалба. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и след разглеждане на процесните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваният пред настоящата инстанция съдебен акт е постановен след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав във връзка с Решение № 13499/10. 10. 2019 г. по адм. д. № 4587/2018 г. по описа на ВАС, VІІІ отд., с което е отменено Решение № 328/23. 02. 2018г. по адм. д. № 3028/2017г. на АС – Бургас, поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С обжалваното в настоящето производство решение съдът е отменил чл. 93, ал. 2 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. С, приета с решение № 522/26. 03. 2009г. на Общинския съвет Созопол, изменена с решение № 14/24. 11. 2011г. на Общински съвет Созопол. За да отмени оспорената разпоредба съдът е приел, че не са спазени изискванията на чл. 26 от ЗНА и чл. 28, ал. 1 от ЗНА, в приложимата редакция, които изискват проектът за изменението на наредбата да бъде публикуван на интернет страницата на общината с мотивите или доклада, като мотивите следва да имат задължително съдържание за изброените в чл. 28, ал. 2 от ЗНА обстоятелства. Установил е, че по делото липсват доказателства за проведено обществено обсъждане преди приемане на новата разпоредба. Приел е също, че таксите по чл. 93, ал. 2 от Наредбата противоречат на материалния закон, по-конкретно на чл. 6, чл. 7, чл. 8 и чл. 9 ЗМДТ, защото са определени за съвкупност от дейности, без разграничаване на конкретни услуги, които се предоставят, нито има мотиви как е формиран размерът на таксата. Съдът е установил, и че идентична такса вече е предвидена в друга разпоредба от процесната Наредба. По тези мотиви е преценил протестът като основателен и е отменил чл. 93, ал. 2 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. С.

Обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна. Обосновани са изводите на съда, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в неизпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбите на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, в приложимата редакция ДВ, бр. 46 от 2007 година. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗНА, ДВ бр. 46 от 2007 г., изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че в процеса по изработване на проект на нормативен акт съставителят трябва да го публикува на интернет страницата заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Анализът на цитираната правна норма сочи, че изброените задължения на съставителя на проекта са императивно предвидени, с оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, а неизпълнението на което и да е от тях води до процесуално нарушение, опорочаващо издадения акт.

Законът за нормативните актове придава изключително значение на мотивирането на предложението за приемане на нормативен акт. Мотивите, съответно доклада към него трябва да са с посоченото в чл. 28, ал. 2 ЗНА, ДВ, бр. 46 от 2007 г., императивно съдържание. Те трябва да са налице преди внасяне на проекта за обсъждане, да са публикувани и да са станали достояние на всички заинтересовани лица, за да могат същите да се запознаят с тях и реално да упражнят правото си на предложения и становища по проекта. В процесния случай изводите на съда за неизпълнение изискванията по чл. 28 от ЗНА се подкрепят от неналичието в предложението на кмета на община С. на формулировка на целите, които се поставят с въвеждането на протестираните текстове, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата разпоредба в коментираната Наредба, очакваните резултати от прилагането и анализ за съответствието с правото на Европейския съюз като изискуемо съдържание, съобразно нормата на чл. 28, ал. 2, т. 3-5 от ЗНА, предвид която липса следва да се приеме, че на практика няма изготвен доклад, съответно мотиви, изпълняващи изискванията по чл. 28, ал. 2 от ЗНА.

Правилен е изводът на съда, направен след анализ анализ на съдържанието на Докладна записка изх. № 5-08-00-77/07. 11. 2011 г. на кмета на община С., че не е изпълнено нито едно от петте условия, въведени с чл. 28, ал. 2 ЗНА, ДВ, бр. 46 от 2007 г., поради което проекта за изменение на чл. 93 от Наредбата не е следвало изобщо да бъде разглеждан. Обосновано е прието от съда, че не са изложени никакви мотиви, налагащи въвеждане на таксите по чл. 93, ал. 2 от Наредбата, нито как са определени, при условие, че с чл. 34 от Наредбата вече е предвидена такса от 2% при разпореждане с имоти или учредяване на вещни права върху общински имоти. Съдебната практика е константна, че провеждането на процедура по чл. 26, ал. 2 от ЗНА е задължително за всеки текст на подзаконовия нормативен акт и нейното пропускане е съществено нарушение на административно-производствените правила.

В случая, въпреки изрично разпределената от съда доказателствена тежест и дадените с разпореждане на ответната страна указания, по делото не са събрани доказателства, че проектът, е публикуван на електронната страница на община С., заедно с мотивите и че е бил на разположение на заинтересованите лица в продължение на най-малко 14-дневен срок за провеждане на обсъждане. Възражението на касатора, че сайтът е променян няколко пъти, и че е невъзможно да бъде извадена справка за съдържанието му за минал период е несъстоятелен мотив, тъй като справката за публикуване на проекта за обществено обсъждане, както и справка за постъпилите предложения са част от административната преписка по изготвяне и приемане на разпоредбата и следва да бъдат приложени заедно с мотивите, съответно доклада и всички изготвени оценки от постоянни комисии, при внасянето на проекта за разглеждане и приемане от Общинския съвет, като част от законосъобразно проведена процедура по изменение на Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О.С.С ясно е посочил кои норми са нарушени и в какво конкретно се изразява нарушението. Вземането на решение от общинския съвет, без да е спазена процедурата по обществени консултации и без да са налице мотиви за приемане на текстовете в изменения им вид и съответни на законовото изискване, са съществени процесуални нарушения, защото касаят правила, които обезпечат принципите на обоснованост, откритост и съгласуваност на производството по издаване на подзаконови нормативни актове в дейността на органите на местното самоуправление. Посочените процесуални нарушения са самостоятелно основание за отмяна на приетата нова разпоредба, отделно от констатираното от съда противоречие с материалния закон.

Мотивите на съда за противоречие на протестираната разпоредба с материалния закон напълно се споделят от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно от АПК.Зеността на данъците и събираните от държавата такси е основен техен признак, като видът им се определя императивно и изчерпателно със закон. Въвеждането на други данъци и такси, извън посочените в съответния закон е недопустимо. В контекста на поледното, въведените с чл. 93, ал. 2 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. С такси са незаконосъобразни, тъй като в този им вид не са предвидени в ЗМДТ. Изследването на посочените в становището дейности сочи, че те в съвкупност не се отнасят до всяко производство по разпореждане с недвижим имот, както е приел и съдът, поради което правилният подход би бил за всеки вид разпореждане да се определят самостоятелно предоставяните услуги и за тях да бъде определена такса. Същевременно, правилно е разбирането на съда, че повечето от посочените действия са част от служебните задължения на общинската администрация, а не съставляват самостоятелни услуги. Решението на съда е правилно и като такова трябва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2230 от 27. 12. 2019 г. по адм. д. № 2511/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас. Решението е окончателно.