Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от „К. Б-България“ООД, с. П., подадена от представляващото го лице и приподписана от адв.. К, против Решение № 5307 от 08. 08. 2019г., поправено с Решение № 6514/04. 11. 2019г., постановено по адм. дело № 3332/2019г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-22221517007184-091-001 от 21. 06. 2018г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП - София, в потвърдената му и изменена с Решение № 22 от 07. 01. 2019г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП част, с която на дружеството са определени задължения за ДДС за внасяне в общ размер на 49 192, 09 лева, ведно със съответните лихви за забава, в резултат на отказано право на данъчен кредит, и допълнително установен Корпоративен данък за внасяне за 2016г. в размер на 9 962, 89 лева, както и в частта му за разноските.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки. Сочи, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствената сила на представените и неоспорени по съответния ред частни документи, поради което и е извел необоснован и неправилен извод относно липсата на пълно доказване на факта на получаване предмета на доставките. Твърди все в тази насока, че сторените фактически и правни изводи не съответстват на събрания доказателствен материал, поради което са и необосновани. Относно съответствието с материалния закон...