Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационни жалби, подадени от „ЧЕЗ Е. Б“ АД и „ЧЕЗ Р. Б. АД, и двете дружества със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц”АД, че са допуснати съществени нарушения на чл. 26 ЗНА при приемането на подзаконовия нормативен акт, е недоказано.
Неоснователни са касационните оплаквания на двамата жалбоподатели за несъобразяване от страна на съда с липсата на мотиви на акта, съгласно изискването на чл. 28, ал. 2 ЗНА, както и че посочените мотиви били бланкетни и неинформативни.
Санкцията за липса на мотиви към проект за подзаконов нормативен акт, е необсъждане от компетентния орган. Видно от представените по преписката мотиви към проекта за Наредба за изменение на Наредба №1, същите съдържат изискващите се елементи по чл. 28, ал. 2 от ЗНА, макар това да не се изисква с оглед §5 ПЗР на ЗНА. В мотивите са посочени причините, които налагат приемането на наредбата, целите, които следва да бъдат постигнати, описание на изискванията към отделните раздели в наредбата. Не са изложени мотиви относно финансовите средства, необходими за прилагането на новата уредба, но при липса на необходимост от такива, не следва да бъдат излагани мотиви в тази насока. Същото се отнася и за изискването за анализ за съответствие с правото на ЕС – предложеният проект за изменение и допълнение на Наредба №1 не транспонира норми от правото на ЕС.
Що се касае до съдържанието на мотивите към проекта за Наредба за изменение на Наредба №1, то това съдържание не подлежи на съдебен контрол, тъй като мотивите представляват становището по целесъобразност на КЕВР - органът, издател на акта и неговата преценка от необходимостта от приемането на подзаконовия нормативен акт. Поради това, доводите на касаторите в тази насока, са неоснователни.
Относно конкретните касационни оплаквания по материалната законосъобразност и обосноваността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав на касационната инстанция съобрази следното:
Възраженията на касатора „ЧЕЗ Р. Б. АД за неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие с материалния закон, досежно изводът за законосъобразност на §20 и §22 от Наредба за изменение, се преценяват като неоснователни. С цитирания §20 се създава ал. 3 в чл. 28 от Наредба №1 и §22, с който се създава раздел IIIа в Наредба №1. Първоинстанционният съд е разгледал възраженията на "ЧЕЗ Р. Б. АД срещу §22 и §20 от Наредба за изменение заедно - поради връзката между тях.
С §22 от Наредба за изменение е създаден раздел IIIа (чл. 37а – чл. 37в) от Наредба №1, предвиждащ т. нар. „Методика за определяне на прогнозна пазарна цена“ на електрическа енергия. КЕВР е посочил формулата, по която се изчислява прогнозната пазарна цена - като произведение от прогнозна пазарна цена за базов товар /чл. 37а/ и групов коефициент по чл. 37б от Наредба №1, който за касатора е по чл. 37б, ал. 2, т. 2. Нормите на чл. 37а и чл. 37б от проекта за изменение и допълнение на Наредба №1 уреждат начина, по който се определя прогнозна пазарна цена за базов товар /чл. 37а/ и начина, по който се определят групови коефициенти /чл. 37б/.
Обоснован е изводът, направен от съда в обжалваното решение, че предвиденото в новосъздадения раздел IIIа с чл. 37а – чл. 37в от Наредба №1 е в съответствие с изискването, съдържащо се в ЗЕ, по-точно в чл. 21, ал. 1, т. 8в ЗЕ, който посочва, че за целите на ценообразуването КЕВР следва ежегодно, в срок до 30 юни, да определя прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на оператора на електропреносната мрежа и на операторите на електроразпределителните мрежи, без обаче да предвижда конкретен алгоритъм, респ. правила за определянето й. Касае се за цялостната уредба на спорната материя с предвидения раздел IIIа, доразвита с оспорената Наредба за изменение, като КЕВР действа в рамките на предоставената от законодателя компетентност.
В нейните правомощия на основание закона, е да регулира и утвърждава цените на електрическата енергия. Подзаконовият нормативен акт, който е приет в изпълнение на нормотворческите й функции е съобразен с пределите на законовата делегация. Обосновано съдът е приел, че въпросът дали по реда на чл. 37а от Наредба №1, предвидената от КЕВР в рамките на оперативната й самостоятелност прогнозна пазарна цена за базов товар ще е достатъчна, респ. ще се отрази върху възможността на "ЧЕЗ Р. Б. АД да покрие технологичните му разходи като оператор на електроразпределителна мрежа, е въпрос, свързан с конкретен индивидуален административен акт, издаден от КЕВР, като касаторът разполага с отделен ред за защита-чрез обжалване на последния като индивидуален административен акт.
Настоящата инстанция споделя извода на съда в обжалваното решение, за частична недопустимост на жалбата на „ЧЕЗ Р. Б. АД относно оспорването на т. 1 от §23 от Наредба за изменение на Наредба №1, тъй като новото съдържание на чл. 38, ал. 2 от Наредба №1 се отнася до дружества, които произвеждат електрическа енергия, понеже само за тях промяната в цената води до изменение на утвърдените им ценообразуващи елементи и на финансовото им състояние. Касаторът – „ЧЕЗ Р. Б. АД не е сред производителите на електрическа енергия, а извършва дейността разпределение на електрическа енергия. В касационната жалба също не се изтъкват отделни аргументи срещу извода на съда в тази насока.
Съгласно посоченото в т. 2 и т. 3 от §23 на Наредба за изменение, в чл. 38 се създават ал. 4 и ал. 5 от Наредба №1, предвиждащи, че при регулиране на цените чрез методите на ценово регулиране може да се извършва годишна корекция в резултат на изпълнени и отчетени инвестиции по ал. 3, т. 3 от чл. 38, на основата на достоверни данни за активите по видове дейности, съгласно представените отчети и/или извършена проверка, като корекцията да се прилага и за първата година от регулаторния период и се определя възможност корекциите да бъдат разсрочвани изцяло или частично при спазване на принципите по ЗЕ. Както правилно сочи ответникът по касация, липсата на възможност за ежегодно извършване на корекции би могло да доведе необоснована допълнителна възвръщаемост за енергийните дружества, като се наруши балансът между техните интереси и тези на клиентите.
Неоснователни са оплакванията на касатора и по повод оспорения §23 от НИД на Наредба №1, в т. 4 и т. 5 за изменение на чл. 38, ал. 6 Наредба №1 и създаване на ал. 7 на чл. 38. Регламентиран е начин на изчисление на Z фактора и отклонението на среднопретеглена пазарна цена (Цп), по която електроразпределителните дружества са закупили електрическата енергия за покриване на технологичните си разходи спрямо прогнозната пазарна цена по чл. 37в от Наредба №1, като е предвиден различен начин за изчисление на среднопретеглена пазарна цена, с оглед на това дали отклонението е повече или по-малко от 5 %. Настоящата инстанция не споделя твърдението на касатора, че с приетите промени се постига по-голяма неопределеност относно начина на изчисление на Z фактора, като се създават възможности за различни тълкувания при прилагането на корекцията. Видно от заключението на съдебно-икономическа експертиза, няма неяснота при определяне на Z фактора, а формата и съдържанието на подаваната информация е обект на решението на КЕВР, на основание чл. 5 от Наредба №1.
По отношение на твърдението на касатора за несъответствие на новата ал. 7 от чл. 38 с чл. 31, ал. 3 ЗЕ, следва да се има предвид, че целта на КЕВР с приемането на ал. 7 е да насърчи операторите на енергоразпределителните мрежи да са по-активни на борсовия пазар на ел. енергия, както и да предлагат цени, максимално близки до пазарните.
Правилно съдът е счел в обжалваното решение, че разписаното в чл. 38, ал. 6 и ал. 7 е в съответствие с чл. 23, т. 11 ЗЕ, според който, КЕВР при изпълнение на регулаторните си правомощия, е длъжен да се ръководи от принципа създаване на стимули за енергийните предприятия за ефективност на регулираните дейности.
Неоснователно е касационното оплакване за незаконосъобразност §25 от Наредба за изменение на Наредба №1, с който се създават ал. 2, ал. 3 и ал. 4 на чл. 40 от Наредба №1.Текстовете засягат хипотезите, в които има съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар, както постигнатата и прогнозната такава. Предвижда се в такъв случай КЕВР /веднъж на 6 месеца/ да може да измени определените премии, цената за задължения към обществото, а в случай, че тези изменения оказват влияние върху утвърдените цени на други енергийни предприятия, да измени и тези цени. Така приетите текстове на чл. 40 следователно са в съответствие с посоченото в чл. 31а, ал. 2 ЗЕ, която разпоредба урежда реда и условията за служебно изменение на цена или на компонента от цена или премии.
Съдът е приел, че не е налице твърдяната неравнопоставеност между електроразпределителните предприятия и производителите на възобновяеми източници, който извод се споделя от настоящата инстанция – при липса на доказателства и конкретни аргументи, изложени от касатора в подкрепа на оплакването му, че по този начин е налице противоречие с принципите на правна сигурност. Не е налице и твърдяното нарушение на разпоредбите на ал. 2, ал. 3 и ал. 4 на чл. 40 от Наредба за изменение с чл. 23, т. 5 ЗЕ, изразяващо се в неосигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти, тъй като промяната на утвърдената прогнозна пазарна цена на електроразпределителните предприятия може да се извършва само веднъж на 6 месеца.
В обобщение се налага извод, че подзаконовият нормативен акт в оспорените части не противоречи на норми от по-висок ранг, т. е. постановен е в съответствие с текста на чл. 15, ал. 1 ЗНА.Пстанционното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационните жалби и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора искането на процесуалния представител на двамата касатори за присъждане на сторените разноски, според предвиденото в чл. 143, ал. 1 АПК, е неоснователно.
При този изход на процеса, всеки един от касационните жалбоподатели и на основание чл. 143, ал. 4 АПК следва да заплати на ответника своевременно поисканото юрисконсултско възнаграждение. Същото се определя в размер на 200 лева и на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) и чл. 78, ал. 8 ГПК.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №767/17. 01. 2020г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело №10131/2018 година.
ОСЪЖДА”ЧЕЗ Е. Б” АД със седалище и адрес на управление гр. С., район „Младост”, бул.”Цариградско шосе” №159, ЕИК 175133827, да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране, сумата от 200 лева (двеста лева) разноски по делото-за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Р. Б. АД със седалище и адрес на управление гр. С., район „Младост”, бул.”Цариградско шосе” №159, ЕИК 130277958, да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране, сумата от 200 лева (двеста лева) разноски по делото-за юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.