Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. К. срещу решение № 36/04. 02. 2020 г., постановено по адм. дело № 367/2019 г. по описа на Административен съд гр. К., с което е отменена Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, с Изх.№РД-14-179 от 09. 09. 2019 год., издадена от директора на РЗОК - Кърджали, за възстановяване на неоснователно получени суми от МБАЛ „Д-р А. Д” АД-Кърджали, възлизащи общо в размер на 22700. 00/двадесет и две хиляди и седемстотин/ лева.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски.
Ответната страна по жалбата "МБАЛ д-р А.Д" АД-Кърджали взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.
При постановяване на контролираното решение не са допуснати твърдяните касационни основания, като същото се явява правилно и законосъобразно.
За да постанови решението си, административният съд е приел за установено следното.
Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, с Изх.№РД-14-179 от 09. 09. 2019 год. на директора на РЗОК – Кърджали, е издадена от материално и териториално компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма, т. е. при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила при издаването й и в съответствие с целта на закона. Съдът счел за неоснователно оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават цялото административно, т. к. в жалбата не се сочат конкретни нарушения на тези правила, а не се констатирало и от съда такива да са допуснати в хода на проведеното административно производство. Прието е, че в поканата са посочени фактически и правни основания за издаването й, като съвсем точно е посочена като правно основание нормата на чл. 396, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2018 год., съгласно която, в случаите по чл. 76а от ЗЗО, когато ИМП е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по ЗЗО или на НРД и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите, във връзка с нормата на чл. 351б от същия НРДМД 2018 год., която в ал. 1 регламентира, че не се допуска заплащане на дейност за оказване на болнична медицинска помощ, извършена от лекар, който не е посочен в приложение №1 като специалист на основен трудов договор, с изключение на случаите по чл. 260, ал. 2 и чл. 281а от същия НРД, съгласно ал. 1 на която, лечебните заведения, изпълнители на болнична медицинска помощ, задължително осъществяват видеоконтрол на извършваните процедури, като в обхвата на видеокамерите влиза наблюдение само на входовете и изходите на същите, като записите от видеокамерите се съхраняват за срок не по-малко от един месец от датата на извършване на интервенция, а съгласно ал. 2 от същата, при поискване от контролните органи на НЗОК лечебното заведение предоставя необходимата видеоинформация на електронен носител, като при получаване на електронния носител се изготвя приемно-предавателен протокол.
Оспорената покана е издадена след извършена пълна медицинска проверка, разпоредена със Заповед на директора на РЗОК – Кърджали, която също е издадена от материално и териториално компетентен орган, с точно посочени задачи на проверката и с точно посочен период на проверяваната медицинска дейност, както и изпълнението на кой индивидуален договор за оказване на болнична медицинска помощ се проверява, като тази заповед е връчена срещу подпис, на 10. 07. 2019 год., на упълномощено за това лице –зам. директор, представляваща проверяваното дружество - изпълнител на болнична медицинска помощ/ИБМП/. На следващо място, проверката е извършена от оправомощени длъжностни лица, съгласно изискването на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, която норма, в действащата й към момента на разпореждането и извършването на медицинската проверка редакция предвижда, че контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. На следващо място, за резултатите от проверката е съставен констативен протокол, също връчен срещу подпис на лице, оправомощено да представлява проверяваното дружество - изпълнител на болнична медицинска помощ, както и е съставен и протокол за неоснователно получени суми, съгласно изричното изискване на чл. 76а, ал. 2, предл.І/първо/ от ЗЗО, който също е връчен на такова упълномощено лице, като против протокола за извършена проверка не е било подадено в срок възражение от изпълнителя на болнична медицинска помощ. Прави се извод, че в случая не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да налагат отмяна на оспорения индивидуален административен акт.
Оспорената покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, обаче, е приета за незаконосъобразна, поради противоречие с материалноправни разпоредби на закона и като такава е отменена. Предвид събраните по делото и анализирани подробно от първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, в конкретния случай не се установявало и не се доказвало да са налице фактическите основания, довели до издаване на оспорената писмена покана, респ. не се установява и не се доказва от страна на административния орган да е налице фактическия състав на чл. 396, ал. 1, във връзка с чл. 351б от НРД за медицинските дейности за 2018 год. За да уважи сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е направил извод, че обжалваната Покана е постановена в нарушение на материалния закон. Решението на Административния съд е правилно.
При постановяване на решението съдът е обсъдил правно релевантните за спора факти и направил обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. При разглеждане на жалбата съгласно чл. 168 от АПК съдът не се е ограничил само с доводите на жалбоподателя, а е проверил акта на всички основания по чл. 146 от АПК.
Решаващият състав е обсъдил всички доказателства и всички доводи на страните.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи. Обосновано е приел, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, като не се установяват предпоставките на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО и чл. 396, ал. 1, във връзка с чл. 351б, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2018 год., посочени като правно основание за издаване на оспорената покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. Неправилно е постановено от административния орган връщането на сумите, получени за изпълнението на отчетени пет случая по Клинична пътека №28, като неоснователно получени. Въз основа на доказателствата по делото съдът е направил обоснован извод, че за описаните в писмената покана пет случая, не е налице неизпълнение на условията и реда за извършване и отчитане на медицинска дейност и отчетената медицинска дейност е извършена от лекар, който е посочен в приложение №1 към сключения от жалбодателя договор с НЗОК, като специалист на основен трудов договор. Безспорно е установено, че и петте описани в писмената покана процедури, са извършени в лечебното заведение за болнична помощ, на посочените дати, в посоченото време, на посочените ЗОЛ и от лекарите-специалисти така, както е отразено в приложените пет броя протоколи. Установено е, че подписите в тези протоколи са положени от тях след извършването на процедурите и попълването на протоколите, поради което е неоснователно възражението в касационната жалба, че в оказаната медицинска дейност не са участвали лекарите посочени в индивидуалния договор. Обстоятелството, че въпросните лекари не са се появили на записите, по никакъв начин не доказва, че те не са извършили описаните в поканата процедури, за които има съставени и подписани от тях протоколи за катетеризация и които протоколи са приети по надлежния ред като доказателства по настоящото дело. Още повече, възприемането на видеозаписи в качеството им на доказателствено средство, обосноваващо наличието на предпоставките на чл. 351б, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2018 год. и основанията за издаване на оспорената покана не намира опора в нормативната уредба на разглежданите обществени отношения. Използването на подобни доказателства от контролните органи с цел установяване на предпоставките за възстановяване на неоснователно получени суми не е предвидено в приложимите разпоредби на ЗЗО и НРД, особено с цел компрометирането на наличните съставени и подписани протоколи за катетеризация, приети по надлежния ред като доказателства.
Съдът е направил обоснован извод, че в конкретния случай не са налице предпоставките, предвидени в чл. 396, ал. 1, във връзка с чл. 351б, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2018 год., за издаване на оспорената писмена покана. Споделят се изцяло изводите на първоинстанционния съд, поради което същите не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК.
Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Като съобрази изхода на спора и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, касаторът следва да заплати на ответника разноски за настоящата инстанция представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1 211 лв.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36/04. 02. 2020 г., постановено по адм. дело № 367/2019 г. по описа на Административен съд гр. К..
ОСЪЖДА РЗОК - Кърджали да заплати на МБАЛ „Д-р А. Д” АД-Кърджали сумата от 1 211 лв. (хиляда двеста и единадесет лева) разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.