Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП) срещу съдебно решение № 5756 от 28. 09. 2015 г. постановено по адм. дело № 3661 по описа за 2015 г. на Административен съд София-град (АССГ).
Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводстваните правила и е необосновано. Излага, че чрез заповедта на председателя на КЗП се цели не само преустановяването на използваната нелоялна търговска практика, но и осуетяването на бъдещото й приложение спрямо добросъвестните потребители. Тя цели прекратяването на прилагането и преустановяването занапред на нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) (ЗЗП). Сочи, че ако съдът беше зачел обективираните съображения за законовата цел и функционалната същност на заповедта на председателя на КЗП, диспозитивът на решението би бил различен. Заповедта съдържа фактическите и правни основания за прилагането й. Съобразена е с хипотезите и диспозициите на релевантните в спора правни разпоредби на чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 1 във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. 2 (заблуждава чрез цялостното си представяне) във вр. с ал. 2, т. 2, предл. 1 (наличност) при представяне на промоции в електронния магазин
[електронен адрес], когато стоките не са в наличност, въпреки потвърдителните съобщения на търговеца. Правните предпоставки на хипотезите на посочените норми следва да се считат за изпълнени. Счита, че АССГ неправилно е счел, че не е изпълнен фактическият състав на нелоялната търговска практика, както и че за да е налице „практика” по смисъла на ЗЗП трябва да има продължително противоправно поведение от страна на търговеца. В ЗЗП не се изисква повторяемост, нито пък задължително да бъдат засегнати по-широк кръг потребители от прилаганата практика. Видно е, че търговецът е действал недобросъвестно и е въвел в заблуждение потребителите, които са посетили сайта му и са направили поръчки за закупуване на определени артикули, които са се предлагали на промоционални цени. В последствие потребителите разбират, че няма да получат поръчаната стока, с оглед на това, че същата била изчерпана. Тази информация се получава от потребителя не на момента, когато направи поръчката, а след определен период от време, който в някои случаи е достигал до два дни след деня на промоцията. По този начин потребителите са ощетени, тъй като смятайки, че може би са закупили определен артикул не са се насочвали към други търговци, които същият ден са предлагали същите продукти на атрактивни цени. Не може да се приеме аргументът на АССГ, че изписването на текста „до изчерпване на количествата”, може да освободи търговеца от отговорността му да бъде добросъвестен и да действа с професионална компетентност. Това предполага потребителите да бъдат уведомени своевременно при изчерпване на количествата, а не след определен период от време. По съображения подробно изложени в касационната жалба прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по същество, с което да се потвърди заповедта на председателя на КЗП, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения подробно изложени в депозиран писмен отговор. Прави искане решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение съдът е отменил заповед № 194 от 13. 03. 2015 г. на председателя на КЗП, с която е забранено [фирма] да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 2 във връзка с ал. 2, т. 2, прел. 1 от ЗЗП относно наличността на стоките (заблуждава чрез цялостното си представяне), изразяваща се при представяне на промоции в електронен магазин
[електронен адрес], когато стоките не са в наличност, въпреки потвърдителните съобщения от страна на търговеца.
За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че административното производство в КЗП е започнало по жалби от седем потребители, в които е посочено, че са се възползвали от промоция "черен петък" на 28. 11. 2014 г., при която е имало намаление на продукти при онлайн пазаруване в електронния магазин на жалбоподателя с отстъпка 50%. Въпреки, че сайтът е бил претоварен, след направени заявки, същите са приети от търговеца. Потребителите са останали с впечатление, че ще получат заявените стоки – телевизори. Въпреки това на следващия ден или след два дни са получили съобщения на електронна поща, че наличността на продукта е изчерпана, като им било посочено, че са направили запитване, а не поръчка. При извършената проверка от служители на КЗП е установено, че при направена заявка на сайта, [фирма] отговаря с "поръчка с номер, ., ., е приета успешно", като на сайта пише, че продукта е в наличност. Установено е, че според общите условия на дружеството, онлайн системата за покупки отразява наличността на артикулите към актуалния момент на проверката, като предвид динамиката на стокооборота е възможно определени артикули, фигуриращи на сайта или в магазините, като "налични" към момента на проверката да бъдат изчерпани при заявката и да не могат да бъдат поръчани. Установено е, че според начина на функциониране на сайта, информацията качена на същия се обновява и актуализира автоматично в зависимост от натовареността и броя на потребителите в период от половин до два часа за налични артикули. В конкретния случай такава актуализация не е направена до два часа, заявките на потребителите са били приети, като същите са получили съобщения не до два часа, а на следващия и по - следващия ден – 29. 11. 2014 г. и 30. 11. 2014 г., че стоките не са налични. По протокол № 7 от заседание на КЗП проведено на 19. 02. 2015 г. и въз основа на съставения констативен протокол и извършените проверки е прието, че [фирма], е допуснал използване на заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д ал. 1 предл. 2 във връзка с ал. 2, т. 2 предл. 1 от ЗЗП, която има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика. Посочено е, че в случай, че потребителите са били своевременно информирани за изчерпаната наличност, биха се обърнали към други търговци, които също са имали разпродажби в същия ден. Въз основа на това е издадена заповед № 194 от 13. 03. 2015 г. на председателя на КЗП, с която е забранено [фирма] да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 2 във връзка с ал. 2, т. 2, прел. 1 от ЗЗП относно наличността на стоките (заблуждава чрез цялостното си представяне), изразяваща се при представяне на промоции в електронен магазин
[електронен адрес], когато стоките не са в наличност, въпреки потвърдителните съобщения от страна на търговеца.
При така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, но в противоречие с материалноправните норми на закона. Съдът е извършил анализ на нормите на чл. 68г, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗП, чл. 68д, ал. 1, предл. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗЗП. Приел е, при издаването на заповедта е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като не са налице елементите на фактическия състав за заблуждаваща нелоялна търговска практика по отношение на вмененото на дружеството. Изложил е, че към момента на обявяване на промоцията в рамките на едни ден, т. нар. "черен петък" с интензивни разпродажби, стоките обявени като налични са били такива. В сайта на дружеството е оповестено, че предлаганите количества са ограничени и стоките се предлагат до изчерпване на количествата. Поради това и предвид интензивността на осъществяваната търговия в рамките на дни наречени "черен петък", съдът е достигнал до извод, че не е налице и заблуждаване, тъй като коректно е посочено, че се касае за ограничени количества, както и за това, че промоцията важи до изчерпване на същите. Наред с това е посочил, че само за две от жалбите е представено съобщение, че поръчката е приета, а впоследствие е изпратен е-мейл, че не е налице наличност. По отношение на другите жалби е прието запитване, като по отношение на наличността е посочено, че купувачът ще получи допълнително потвърждение за наличност. Поради това съдът е достигнал до извод, че не може да се говори за "практика", т. е. за по – продължително противоправно поведение. Решението е правилно.
Съгласно пар. 13, т. 23 от ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 от ЗПП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП търговска практика е заблуждаваща и когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Разпоредбата на чл. 68д, ал. 1, т. 2 от ЗЗП регламентира, че сред основните характеристики на стоката, които могат да въведат в заблуждение потребителя е информацията за нейната наличност.
В настоящия случай от КЗП е прието, че търговецът [фирма] прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 2 във връзка с ал. 2, т. 2, прел. 1 от ЗЗП относно наличността на стоките (заблуждава чрез цялостното си представяне), изразяваща се при представяне на промоции в електронен магазин
[електронен адрес], когато стоките не са в наличност, въпреки потвърдителните съобщения от страна на търговеца. Повод за образуване на производството са били жалби на потребители, възползвали се от промоцията „H. F.” до 50 %, валидна на 28. 11. 2014 г. и направили поръчка през онлайн магазина на [фирма] за конкретни уреди, предвид получените в следващия или по-следващия ден имейли, че избраният от тях продукт не е в наличност.
По делото не се спори, че към началото на обявения ден за интензивни разпродажби, т. нар. „черен петък”, стоките, обявени като налични на сайта на дружеството са били такива. Установено е, че дружеството изрично е посочило на сайта си, че предлаганите стоки са ограничени и се прилагат до изчерпване на количествата. В представените по делото „Общи условия за ползване на услугите на [електронен адрес], е предвидено, че за да получат възможност да ползват услугите, потребителите на електронните (Интернет) страници и услуги, намиращи се на домейн
[електронен адрес] и поддомейните му (Сайт/ът), извършват регистрация в сайта, с което се съгласяват, изцяло приемат и се задължават да спазват Общите условия. В Общите условия е регламентирано, че [електронен адрес] не носи отговорност и не се ангажира със срокове за доставяне на информация относно завършени поръчки на потребителя. Посочено е, че on-line системата за покупки през Сайта отразява наличността на артикулите към актуалния момент на проверката, като предвид динамиката в стокооборота е възможно определени артикули, публикувани и фигуриращи на Сайта като „налични” в магазини на Т. към момента на проверката, да бъдат изчерпани. Предвидено е още, че [електронен адрес] потвърждава възможността /невъзможността за доставка на заявената през on-line системата стока, но никъде не е отразен срокът, в който следва да стане това. Наред с това изрично е предвидено правото на [електронен адрес], при допуснати технически грешки в публикуваната информация на Сайта, в резултат на което поръчката не може да бъде изпълнена, да откаже изпълнението й, като не дължи друго обезщетение на потребителя, освен възстановяване на сумите заплатени и/или депозирани от него за отменената поръчка.
От изложеното е видно, че потребителите са били предупредени, че е възможно поръчана от тях стока да не е налична. Предвидена е възможност търговецът да откаже изпълнението на поръчката, като същият не се е ангажирал със срок, в който следва да уведоми потребителите за липсата на поръчана от него стока. Следователно не се установява поведение от страна на търговеца, касаещо представената от него информация за наличността на предлаганите стоки, което да е довело до заблуждаване на потребителите. Фактът, че техните очаквания се разминават със задълженията на търговеца регламентирани в Общите условия и приети от потребителите, не може да доведе до извод за противното. Изложеното по-горе води до извод, че в случая не са били налице материалните предпоставки на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, а използваната търговска практика, не е заблуждаваща. Не е налице поведение на търговеца, което да попада в хипотезата на чл. 68д, ал. 1, предл. 2 във вр. с ал. 2, т. 2, предл. 1 от ЗЗП. Като е достигнал до извод за основателност на жалбата и е отменил оспорения административен акт, съставът на АССГ е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК) вр. с чл. 144 от АПК и с чл. 9 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, оспорващият следва да бъде осъден да му заплати сумата от 300, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 5756 от 28. 09. 2015 г. постановено по адм. дело № 3661 по описа за 2015 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата от 300, 00 лв. (триста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.